Защо инвестициите в ново производство се изместват към Източна Европа?

В средата на септември 2023 г. финландският производител на гуми Nokian Tyres откри своята нова фабрика в Орадя, Западна Румъния, като на церемонията присъстваха редица политици. Първите гуми бяха произведени в началото на юли, само 15 месеца след началото на строителната дейност по обекта на стойност 650 млн. евро, пише германското издание Frankfurter Allgemeine.

Финландците бързаха, защото трябваше да затворят най-важния си завод за автомобилни гуми край Санкт Петербург след началото на руската инвазия в Украйна през юни 2022 г. и последвалите икономически санкции. Девет месеца по-късно продажбата му беше завършена. Към този момент компанията вече беше избрала терен в Румъния.

Сега Nokian Tyres се радва на ново начало в политически по-благоприятна среда в страна от Европейския съюз (ЕС), по-близо до пазарите на автомобилните производители в Централна Европа. Отличен пример за „пренасочване“ или „френдшоринг“, както мениджърите описват преместването на производствени мощности в ЕС или поне близо до неговите граници, например в Турция или държавите от Западните Балкани.

Геополитическите сътресения подхранват тенденцията

Терминът „ниършоринг“ стана популярен по време на пандемията на фона на проблемите с веригата на доставки. Но дори и преди това тази стратегия вече се прилагаше от някои компании. Германската Sennheiser, например, вече беше избрала Румъния пред Китай като място за производство през 2018 г. Но нарастващата геополитическа турбуленция, оттеглянето на много компании от Русия и увеличаващите се търговски спорове с Китай допълнително вдъхнаха живот на термина. Страните в Източна Европа сега могат да се възползват от геополитическите катаклизми.

Скорошно проучване на ING сред мениджъри установи, че голяма част от тях виждат ниършоринга като важен двигател за икономическия растеж на страните от Централна и Източна Европа през следващите 5 до 10 години. Регионът е „първокласен кандидат за това“, изтъква Валентин Татару, който следи икономическата активност в Югоизточна Европа като банков анализатор от Букурещ. Той подчертава стратегически изгодното местоположение, изтъква предимствата в разходите, квалифицираната работна сила и благоприятната правителствена политика, която насърчава създаването на нови компании.

Не всички печелят

Въпреки това очевидно положителните регионални ефекти от изместените инвестиции върху растежа и заетостта трябва да бъдат претеглени спрямо глобалната среда, предупреждава Татару. Не всеки би спечелил тук. Стратегията, преследвана в момента от много компании за ограничаване на рисковете при производството и доставката чрез създаване на производствени обекти близо до пазарите на ЕС, вероятно ще „доведе, наред с други неща, до загуби в брутния вътрешен продукт на глобално ниво“.

Донори от Далечния изток

Последните компании, които залагат на региона на ЦИЕ, включват китайски инвеститори с фокус върху Унгария, Полша и Сърбия. Миналата година Китай значително разшири дейността си в производството на автомобили и батерии например и вече изпревари Австрия с 64 проекта, които са в етап на подготовка. Общо 21,1 млрд. евро са вложени от компании от Далечния изток, изпреварвайки германския бизнес, дългогодишен лидер в това отношение в региона.

Според изчисления на Виенския институт за сравнителни икономически изследвания (WIIW) германските компании планират да инвестират само 14 млрд. евро в тези страни.

Това дава и допълнителен тласък на растящата икономика в Източна, Централна и Югоизточна Европа. За 2024 г. експертите на WIIW прогнозират ръст от средно 2,6 на сто за членовете на ЕС от региона. Догодина се очаква темпът да достигне 3%. Това би означавало, че тези страни значително ще надминат почти стагниращата икономика на еврозоната и ще растат почти два пъти по-бързо през следващата година.

Текущата оценка за растеж от икономисти от италианската банка Unicredit, която е силно ангажирана в региона, е подобна. В средата на годината икономическата ситуация като цяло е по-добра от началото на годината. Основните двигатели са силното вътрешно търсене, което се облагодетелства от стегнатите пазари на труда и разхлабената бюджетна политика.

Рискът „Доналд Тръмп“

Все пак съществуват и рискове, най-вече в лицето на разхлабените бюджетни политики на Унгария, Полша, Словакия и Румъния. Но отвъд такива местни опасности, страните от Източна, Централна и Югоизточна Европа са изправени и пред рискове от геополитическата среда. Анализаторите на Unicredit споменават преди всичко евентуално „прибързано мирно споразумение“ в Украйна, което може да изкуши Русия да тества желанието на НАТО да защитава Прибалтийските страни.

Те също така посочват възможни „специфични за Европа рискове“ за облигациите на развиващите се пазари, например ако бившият американски президент Доналд Тръмп се върне на власт в САЩ. Реакцията на международните финансови пазари ще засегне и страните от Източна, Централна и Югоизточна Европа. За тези с високи нива на дълг въздействието „върху растежа и заетостта може да бъде значително“, предупреждават анализаторите.

От гледна точка на WIIW възможните геополитически сътресения представляват най-голямата несигурност. Победата на Тръмп на изборите в САЩ може да доведе до засилена търговска война между Америка и Китай, а вероятно и с ЕС. „Това ще удари особено тежко малките отворени икономики в Източна и Централна Европа. Освен това, доверието на инвеститорите в региона може да ерозира, ако Тръмп постави под въпрос гаранцията за сигурност на САЩ за Европа“, коментира икономистът Василий Астров.