В света се появяват нови горещи точки за промишлено производство

Десетилетия наред Китай доминира в световното промишлено производство. Но компаниите все повече диверсифицират своите дейности другаде, притеснени от свръхзависимостта от един източник, пише консултантската компания JLL.

Стремежът към диверсификация подхранва силен ръст на преките чуждестранни инвестиции за промишлено производство в Югоизточна Азия и Индия, като и двете места се опитват да се превърнат в следващия двигател на промишленото производство.

Макар че Китай държи лъвския дял от преките чуждестранни инвестиции в промишленото производство, разликата намалява. Индонезия е привлякла инвестиции за 28,7 млрд. долара миналата година, което е ръст с 4 млрд. долара спрямо година по-рано. Преките чуждестранни инвестиции в промишлено производство във Виетнам са се повишили с над 30% и са достигнали 23,5 млрд. долара, сочат данните на JLL.

„Един от ключовите двигатели зад тези промени е желанието за диверсифициране и създаване на по-устойчиви вериги за доставка“, казва Питър Гевара, директор на отдела за анализи за Азиатско-тихоокеанския регион в JLL.

Разширяването на производствената им база отвъд Китай предлага на компаниите множество предимства, счита Гувара. „Това намалява тяхната уязвимост от геополитическо напрежение и в същото време може да повиши ефективността на веригата им за доставки, като я доближава до Югоизточна Азия, един от най-бързо растящите региони в света.

Отрасли с висок растеж като възобновяемата енергия и електромобилите оглавяват изместването от Китай, отбелязва Майкъл Игнатиадис, ръководител на промишлената стратегия за Азиатско-тихоокеанския регион в JLL.

„Например Тайланд, който отдавна е установен автомобилен център, сега преживява нова вълна на инвестиции в производството на електромобили, стимулирани от търсенето в света“, казва Игнатиадис.

Да вземем за пример китайския гигант при електромобилите BYD, който инвестира 17,9 млрд. бата (500 млн. долара) в установяването на нов завод в Тайланд за производството на 150 хил. електромобила годишно, започвайки от тази година. През януари китайският автомобилен производител Great Wall Motor също започна да произвежда електрическия си модел Ora в Районг, Тайланд.

Производството на електромобили продължава да се ускорява, докато тайландското правителство увеличава усилията си да привлича автомобилни компании като част от целта си да превърне 30% от годишното си автомобилно производство в коли с нулеви емисии до 2030 г.

Правителствени стимули под формата на отпуснати средства и освобождаване от данъци са основен магнит за промишлените компании, отбелязва Игнатиадис.

Пример за това е програмата със стимули, обвързана с производството, на Индия, която цели да подкрепи по-широката икономика и да извлече полза от пренасочването на промишлените компании в света. Миналата година правителството разшири програмата, като предлага стимули до 180 млрд. рупии (2,2 млрд. долара) за привличането на промишлени производители в шест нови сектора наред с 14-те сектора, обхванати до този момент от програмата.

Отвъд националните стимули споразуменията за свободна търговия като Зоната за свободна търговия на АСЕАН прибавят още ползи за промишлените производители, коментира Гевара.

„Тези споразумения премахват митата, позволяват търговията в региона да процъфтява. Това предоставя допълнителен стимул на компаниите да обмислят пренасочване на промишленото производство от Китай“, допълва той.

Търсенето на идеална локация е повлияно от множество фактори, включително производителност на труда, които може да варират значително.

„Трудно е да се сравнява директно производителността между различните региони. Например производителността в Китай обикновено е значително по-високи от тази в Индия или Югоизточна Азия“, казва Игнатиадис.

Но растящите разходи за терени, строителство и работна ръка в Китай още повече накланят везните в полза на други нововъзникващи пазари, където разходите често са наполовина по-ниски.

Заплатите в промишленото производство в Индия са наполовина на нивото в Китай, като работниците печелят по 2 долара на час спрямо 5,58 долара на час в Китай, сочат данни на JLL.