Световният глад за сьомга е свързан с екологична катастрофа

Ферментиралата херинга, шведски деликатес, заема толкова специално място в културата на страната, че националните вестници правят преглед на реколтата всяка година и първата разпродажба за годината предизвиква шум като първото божоле за сезона. Междувременно видеоклиповете в социалните платформи изобилстват от смели ентусиасти, които опитват храна, която мирише на „яйца, гниещи в канализация“, пише Bloomberg.

Но за десетки дребни рибари става все по-трудно да ловят тази риба, защото балтийската херинга е на ръба на изчезването. Проблемът, според тях, е, че почти цялата херинга във водите близо до брега се загребва от индустриални траулери, за да може да бъде смляна и с нея да се захрани друга известна скандинавска риба: норвежката сьомга, отглеждана в развъдници.

Норвегия произвежда повече от половината от отглежданата в развъдници сьомга в света. Миналата година стопанствата са изнесли риба за 17 млрд. долара, като правителството настоява индустрията да се разшири петкратно до 2050 г. Секторът допринася за около 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Норвегия.

Но този успех излага херингата на риск. Рибата играе централна роля в екосистемата на Балтийско море и тъй като запасите са намалели с 90% от 60-те години на миналия век, учените все по-гласно алармират, че популацията може да се срине. Това би застрашило биоразнообразието в море, споделяно от девет европейски държави. Кризата предизвика дебат за най-добрия начин за спасяване на намаляващите запаси от херинга.

Европейската комисия (ЕК), изпълнителната власт на Европейския съюз (ЕС), предложи пълно спиране на риболова на херинга поради загрижеността на учените, но върху забраната беше наложено вето миналата есен от балтийските държави, които искат да защитят работните места и други икономически интереси. Понастоящем квотите се определят за всяка страна, въпреки че корабите не са обвързани от ограниченията, поставени върху нациите, чиито флагове носят, което им позволява да уловят големи количества херинга наведнъж.

Бьорн Лундгрен, чиято компания Rovogerns Surstromming произвежда едни от най-високо оценените ферментирали херинги в Швеция, стана свидетел на рязък спад на рибните запаси. Той хваща достатъчно количества за 5000 консерви годишно; сега той има късмета да напълни едва 1000 кутии.

„За мен отговорът е прост“, казва той. „Забранете всякакъв риболов на херинга, която не е предназначена за вечеря“.

Лундгрен е един от многото дребни рибари, уловени в тази голяма търговия, която също застрашава екосистемата на Балтийско море.

Площта на морето е едва една шеста от тази на Средиземно море, а солените му плитки води поддържат деликатна екосистема. Херингата и подобно изглеждащата цаца играят ключова роля като основни източници на храна за птици, бозайници и други риби. Няколко от местните видове имат уникални адаптации и всякакви смущения могат да се разпространят в цялата екосистема.

Селскостопанските отпадни води, токсичният цъфтеж на водорасли и затоплящите се води от изменението на климата създават допълнителен стрес. Траулерите, улавящи херинга, са друга дестабилизираща сила, която заплашва напълно да преобърне екологията на региона.

„Няма съмнение, че цацата и херингата играят решаваща роля“, изтъква Райнер Фрозе от Центъра за изследване на океана „Хелмхолц“. Той добавя, че „няма никакво съмнение, че по-голямата част от улова на херинга и цаца в Балтийско море отива за рибно брашно и масло и че сьомговите аквакултури в Норвегия са един от основните крайни потребители на тези риби“.

Промишлените траулери, кръстосващи вътрешното море, изиграха основна роля в унищожаването на запасите от херинга. Около 20 траулери, повечето с пристанища в Швеция и Дания, представляват 95% от цялата херинга, уловена в шведските териториални води.

Въпреки това е трудно да се определи точно колко балтийска херинга се превръща в храна за сьомга. Пътят на херингата от Балтийско море до Норвегия минава през трета страна. Скаген, Дания, е дом на фабрики, които обработват риба от цял ​​свят. Шротът и олиото, които произвеждат, се търгуват на глобален стоков пазар със значителни предизвикателства за проследяване.

Един от големите преработватели, FF Skagen, казва, че снабдява „някои от най-големите производители на атлантическа сьомга в света“. В имейл главният изпълнителен директор Йоханес Палсон подчертава, че корабите, от които получава риба, се придържат към правителствените квоти.

Изследване, спонсорирано от шведската индустрия за морски дарове и публикувано през 2023 г., заключава, че норвежките ферми за сьомга не могат да бъдат държани отговорни за срива на запасите от херинга поради относително малката роля, която рибата играе в развъждането на сьомга.

„Дори ако норвежката индустрия за сьомга напълно спре да използва балтийска херинга в храната, тя просто ще се снабдява от другаде“, казва Сара Хорнборг, експерт в шведския държавен изследователски институт RISE.

Но е важно да се контекстуализира привидно малкото количество уловена балтийска риба с огромните изисквания на норвежката аквакултурна индустрия, посочва говорител на неправителствената организация BalticWaters в отговор на констатациите на RISE.

„В техния свят фуражът от Балтийско море е само малка част, но погледнато от гледна точка на Балтийско море, количествата са екстремни“, изтъква BalticWaters.

Въпреки че може да е трудно да се направи научна убедителна връзка между спада на запасите от херинга в Балтийско море и норвежкото рибовъдство, търсенето експлодира през последните три десетилетия.

„Няма достатъчно риба в цялото Балтийско море, за да се нахрани чудовището в лицето на норвежката сьомга“, коментира Нилс Хоглунд, служител по политиката в областта на рибарството в неправителствената организация Coalition Clean Baltic, която през януари  подаде правна жалба срещу квотите за херинга в ЕС.

Норвежката индустрия за сьомга намали рибното брашно и маслото до около 30% от фуражите, което е спад от 90-те процента, отчетени през 90-те години. По-нататъшни намаления обаче остават трудно постижими, тъй като отглежданата сьомга все още се нуждае от омега-3 мазнини и киселини, които се намират главно в морския живот.

Относително минималното търсене на балтийска херинга за човешка консумация — отчасти поради предупрежденията на правителството за повишени нива на токсини — принуди индустрията да продаде улова си за фураж, казва Антон Паулруд, ръководител на Шведската пелагична федерация.

Без норвежката сьомга, казва той, „нямаше да можем да продадем нашата херинга. Сега всъщност можем да направим нещо от този ресурс и да го превърнем в храна, която хората искат да ядат“.

Това оставя екосистемата да виси в неизвестност и повлиява на дребния риболов, фокусиран върху прехраната.

Дори големите производители на ферментирала херинга изпитват трудности. Oskars Surstromming, един от най-големите производители на миризливия деликатес в страната, обмисля да подаде молба за защита от банкрут през 2022 г., след като започна да произвежда само 10% от обичайните си обеми.

Според рибари, учени и активисти значителни провали в политиката са довели до намаляване на рибните запаси в Балтийско море. За да помогнат на херингата да се възстанови, те се застъпват за спиране на улова чрез траулери, въпреки че в крайна сметка може да е необходимо пълно спиране, за да се възстановят запасите. В опит да се смекчи намаляването на запасите от херинга, правителството на Финландия забрани улова чрез траулери за пет седмици, считано от 25 май - по време на периода на хвърляне на хайвера - като казва, че правителството на Швеция планира подобна мярка.

„Картината е изключително ясна, когато става въпрос за ситуацията с балтийската херинга“, посочва Хенрик Сведанг, доцент по морска биология в Стокхолмския университет. „Рибните запаси са сред най-изчерпаните в цяла Европа“.

Според него настоящата ситуация отразява други сривове в риболова, включително неотдавнашните спадове при улова на треска в Западна Балтийско море.

Квотите са по-малко, но въпреки това ЕС ще разреши улова на над 95 000 тона херинга. Междувременно норвежката индустрия за сьомга процъфтява. Очаква се аквакултурата да нарасне с близо 40% до 2028 г., изчислява консултантската фирма IMARC Group, докато правителството на Норвегия иска да изнесе 5 милиона тона отглеждана в развъдници сьомга и пъстърва през 2050 г.

Но едно от най-големите предизвикателства е, че гигантската индустрия, изсмукваща големи участъци с риба от световните океани, може би  вече достига лимита на това, което реалистично може да набави.

На въпрос за потенциалната връзка между фуража, използван за норвежката аквакултура, и балтийската херинга, Харам посочва доклада RISE, който не успява да установи, че балтийската херинга се използва за хранене на норвежка сьомга в значителна степен. За Хоглунд от Coalition Clean Baltic обаче единственото нещо, което остава за Балтика на този етап е да послужи като предупредителен сигнал.

„Загубихме атлантическата треска и няма да се върнем към предишното състояние скоро, като същото може да се случи и с херингата“, предупреждава той.