История за два метала, които ще определят бъдещето на енергетиката

Най-голямата миннодобивна компания в света BHP Group Ltd. става още по-силна чрез изграждане на доминиращи позиции в производството на минералите на бъдещето. Това създава нови предизвикателствата, пред които е изправена по отношение на два метала за зелени технологии, и представлява отрезвяващ урок за целия енергиен преход, пише Bloomberg.

Никелът и медта отдавна са признати за жизненоважни компоненти на една декарбонизирана икономика. Първият помага да се натъпче енергия в литиево-йонните батерии, използвани в електрическите превозни средства и в стационарните хранилища, свързани към мрежата. Вторият метал се използва почти навсякъде, където тече електричество - от кабели, двигатели и турбини до топлообменници и трансформатори.

Годишните доставки на никел трябва да нараснат от около 3,4 милиона тона в момента до повече от 5 милиона тона през 2030 г., за да се поддържат целите на света за постигане на въглеродна неутралност, изчислява Международната агенция по енергетика (МАЕ). Доставките на мед трябва да нараснат от 25 милиона тона до 35 милиона тона. В идеалния случай би трябвало да видим, че доставките и на двата метала нарастват бързо, като акцентът е най-силен върху медта, където миннодобивните компании произвеждат около 10 метрични тона за всеки тон никел.

Сценарият, който се разиграва, е близък до противоположния. Китайски компании, рафиниращи никел за батерии от червената почва на Източна Индонезия, наводняват пазара, като насочват цените надолу с около 40% през последните 12 месеца и тласкат около половината от световното производство към загуби. Макар цените на медта да са паднали с около 7,7% за същия период, почти всяка мина носи печалби. Това обаче все още не е достатъчно, за да доведе до по-голямо производство. Fitch Ratings Inc. изчислява, че предлагането ще бъде с 1,2 милиона тона по-малко от търсенето до 2029 г.

Най-ярката лоша новина в резултатите на BHP за първото полугодие вероятно е обезценката от 2,5 млрд. долара на австралийския бизнес на компанията, свързан с добива на никел, който страда от много години. Все пак дружеството обяви по-добри перспективи на фона на революцията при електромобилните батерии.

„Ние не очаквахме, както и останалата част от пазара, бързия растеж на предлагането в Индонезия“, изтъква главният финансов директор Дейвид Ламонт пред инвеститорите във вторник.

И все пак по-благоприятните новини за медта не са чак толкова по-оптимистични. BHP притежава най-големия меден рудник в света, Escondida, и от време на време предизвиква Freeport-McMoRan Inc. за титлата най-голям производител на метала - но плановете ѝ за справяне със задаващия се дефицит на доставки, докато светът преминава към чиста енергия, не отговарят на мащаба на проблема.

Някои обещаващи резултати от сондиране в близост до слабо представящата се мина Olympic Dam в щата Южна Австралия и напредъкът в преработката на руда в Escondida изглежда, че ще консумират около 1 млрд. долара годишно през тази и следващата година. Това е много по-малко от 10,6-те милиарда долара, които се изразходват в дългосрочен план за пускането в производство на канадския проект на BHP за калиев карбонат (поташ). Наистина, ако добавите 2,5 млрд. долара обезценка при никела към 1,4-те милиарда долара капиталови разходи в това подразделение за тази година, металът реално поглъща почти толкова голяма стойност на акционерите, колкото капиталовите разходи от 4,2 млрд. долара, които са посветени на медта.

Около 250 млрд. долара трябва да бъдат изразходвани за растеж до 2030 г., за да се отговори на търсенето на метали в прехода, посочва главният изпълнителен директор на BHP Майк Хенри по време на индустриална конференция в Барселона миналия май. На глобалния пазар, където BHP произвежда около един тон на всеки 14, компанията ще трябва да харчи над 2,5 млрд. долара годишно, за да поеме своя дял от това бреме – но насоките през тази година са за 0,9 млрд. долара.

Проблемът е, че BHP няма много атрактивни варианти за отстраняване на проблема с доставките на мед. В Cerro Colorado северно от Escondida може да има до 6,1 милиона тона мед, очакващи експлоатация – но операциите бяха спрени през декември, тъй като мината, в сегашната си форма, е твърде малка и може да се нуждае от милиарди долари, ако иска да заработи отново.

Предприятието Resolution с Rio Tinto Group в Аризона изглежда още по-обещаващо на хартия, но одобрението се забави поради съпротивата на местните общностни.

Това е притеснително. Падащите цени на никела и лития сигнализират, че електрическите превозни средства имат далеч по-добри перспективи, отколкото предполага сегашният пазарен мрак, тъй като разходите за материали спадат и насърчават по-широкото възприемане. Медта трябва да се справи с обратния проблем. Текущите цени са привлекателни за миннодобивните компании, но те правят всеки продукт, който ще стимулира декарбонизацията на нашата икономика, малко по-скъп. Това само да забави постигането на въглеродна неутралност.