Западът иска да оспори влиянието на Китай при добива на минерали в Африка

Миналата година китайската група CMOC изпревари Glencore като най-големия производител на кобалт в света, тъй като увеличи производството в новата си мина Kisanfu в Демократична република Конго, пише Ройтерс.

Производството на компанията е скочило със 174% на годишна база до 55 526 метрични тона, което представлява над една четвърт от глобалното търсене от 213 000 тона.

Мината Kisanfu, в която китайският производител на електромобилни батерии Contemporary Amperex Technology Co. (CATL) притежава миноритарен дял, наводни пазара на кобалт. Cobalt Institute изчислява, че световното производство надвишава търсенето с 12 500 тона през 2023 г., което сигнализира за един от най-големите излишъци на пазара на метали през последните години.

CMOC не се притеснява от това. Групата планира да увеличи производството допълнително тази година въпреки спада в цената на кобалта от 40 долара за фунт през май 2022 г. до сегашните 13 долара.

Други компании от сектора не могат да си позволят да бъдат толкова оптимистични. Сривът на цените преобърна икономиката и подкопа надеждите на Запада за намаляване на зависимостта от Китай относно метала, който е от решаващо значение както за технологията за чиста енергия, така и за военната техника.

Но Западът сега се противопоставя на здравата хватка на Китай върху минералните богатства, лежащи под почвата на Конго и съседна Замбия.

Тази нова битка за Африка подчертава един постколониален обрат, тъй като и двете страни имат амбиции да се превърнат в главни участници в надпреварата за доставки на стратегически важни минерали.

Обратно в Африка

Копърбелт обхваща територията на Северна Замбия и южната част на Конго, където се намират най-големите находища на мед и кобалт в света.

KoBold Metals, базирана в Калифорния компания за проучване на метали, подкрепяна от милиардерите Бил Гейтс и Джеф Безоз, твърди, че нейният проект Mingomba в Замбия може да се похвали със съдържание на мед от около 5%, в сравнение с под 1% за повечето големи мини в Чили, най-големият производител на метала в света.

Малко западни миннодобивни компании обаче се решават да развиват проекти в Копърбелт, тъй като са обезсърчени от политическите рискове, лошата инфраструктура  и етичните проблеми около човешките права и занаятчийския добив.

Още по-малко фирми успяват да съхранят бизнеса си, който са стартирали тук.

Американският производител Freeport McMoRan въведе в експлоатация медно-кобалтовата мина Tenke Fungurume през 2009 г. Седем години по-късно обаче компанията продаде холдинга си на CMOC., отстъпвайки на китайската компания първото място по добив в Конго.

Freeport продължава с продажбата на находището Kisanfu през 2020 г. отново на китайците, изтъквайки, че то „вече не стратегическо“ за дългосрочния ѝ растеж.

CMOC очевидно гледа на находищата много по-различно.

И западните правителства също изглежда стигат до мнението, че ако имате стратегически недостиг на енергийни метали като мед и кобалт, има само едно място, към което да се насочите.

Намаляване на риска за африканските метали

Международната финансова корпорация за развитие на САЩ (DFC) планира почти да се удвои своите финансови ангажименти, за да се опита да намали риска около добива в Копърбелт.

Основната инвестиция засега е проектът „Лобито“, който ще модернизира съществуващата железопътна линия от едноименното анголско пристанище до Конго и след това ще я разшири до Замбия.

Целта е да се свържат мините в Копърбелт директно с Атлантическия океан, като се намалят както разходите, така и въглеродният отпечатък на сегашния коридор за превоз до южноафриканските пристанища.

Подкрепата на правителството на САЩ и Европа мое да намали риска за логистиката за частния сектор - политика, която вече дава плодове под формата на шестгодишен ангажимент от страна на Ivanhoe Mines да използва модернизираната железопътна линия за износ на мед от своята гигантска мина Kamoa-Kakula в Конго.

Междувременно Агенцията за търговия и развитие на САЩ (USTDA) финансира проучване за осъществимост на нов 200-мегаватов соларен парк в Солуези, Северна Замбия.

Проектът не само ще снабдява промишлеността на Замбия, но има потенциала да осигури енергия за две мини в Конго, адресирайки друг постоянен проблем за операторите на Копърбелт.

Инфраструктурата е само началото на повторното обвързване на Запада с Конго и Замбия.

DFC развива „много стабилен“ набор от проекти за стратегически важни минерали в региона, изтъква заместник-главният изпълнителен директор Ниша Бисуал.

Японската организация за метали и енергийна сигурност току-що подписа меморандум за разбирателство с държавната миннодобивна компания на Конго Gecamines за техническо сътрудничество на всеки етап от веригата на доставка на минерали.

Сделката попада под егидата на Minerals Security Partnership, воден от САЩ алианс на западни страни, които искат да намалят зависимостта си от метали от Китай и други проблемни доставчици като Русия.

Поемане на контрол

През последните години Gecamines беше до голяма степен пасивен миноритарен акционер в мините в страната. Това се променя, тъй като правителството на Конго се стреми да грабне по-голям дял от приходите от своите минерални ресурси.

Правителството на президента Феликс Чисекеди, което спечели втори мандат на изборите през декември, заема по-твърда линия с някои от китайските инвестиционни сделки, сключени при неговия предшественик Джоузеф Кабила.

Сделката с китайското съвместно предприятие Sicomines беше преразгледана, като китайските партньори се ангажираха със 7 млрд. долара разходи за инфраструктура.

Самата CMOC беше заключена в продължителен спор с правителството относно възнагражденията, което доведе до едногодишно спиране на износа.

Gecamines наскоро предложи да купи три медно-кобалтови актива от Eurasian Resources Group, която е част от холдинг на правителството на Казахстан.

Истинската промяна в местната индустрия обаче може да бъде вторият опит на Конго да формализира занаятчийския добив, който колективно стои зад над 10% от световните доставки на кобалт.

Предприятието Entreprise Generale du Cobalt (EGC) беше създадено през 2021 г. и получи изключителни права върху занаятчийското производство, но не успя да осигури подходящ обект за изпробване на схемата.

Сега Gecamines ще прехвърли пет миннодобивни зони към EGC, което се надява да осигури началото на процес на трансформация на асимилиране на занаятчийските миньори.

Намаляването на риска от занаятчийския добив също би подкрепило усилията на Minerals Security Partnership, който отчаяно се нуждае от намиране на кобалт, който не е ангажиран с китайски купувачи.