Тръгва най-големият минен проект с жп инфраструктура в света

Най-големият минен проект в света – за добив на желязна руда, заедно с железопътна инфраструктура и пристанище – всичко на обща стойност над 20 млрд. долара, се очаква да стартира тази година на отдалечено място в Западна Африка след 27-годишно чакане, неуспехи, скандали и няколко фалстарта.

Листнатата във Великобритания миннодобивна компания Rio Tinto си осигури лиценз за проучване в планините Симанду в Югоизточна Гвинея, на 550 км от столицата на страната на крайбрежието, през 1997 г., пише Financial Times. Оттогава страната с население от 13 млн. души преживя два преврата, три президентски вота и четирима държавни глави.

През това време Rio Tinto имаше шестима главни изпълнителни директори, загуби половината от лиценза, води продължителни съдебни битки с няколко корпоративни съперници, уреди обвинения в корупция с американските власти и дори се опита да излезе от проекта, но продажбата му се провали.

Най-накрая, тази година, след като държавните китайски партньори на Rio Tinto получиха последното одобрение от Пекин, англо-австралийската компания възнамерява да започне изпълнението на най-сложния проект в своята история.

„Няма нищо друго с такъв мащаб и размер“, казва Болд Баатар от Rio Tinto пред Financial Times в скорошно интервю.

Проектът е твърде скъп за самостоятелна миннодобивна компания, затова Rio Tinto сформира партньорство с правителството на Гвинея и най-малко седем други компании, включително пет от Китай.

Rio Tinto ще построи една мина за желязна руда - известна като проекта Simfer, в партньорство с консорциум, ръководен от най-големия производител на алуминий в света, Chinalco. Втора мина, известна като проекта WCS, ще бъде построена от Baowu, най-големият производител на стомана в света, в партньорство с консорциум, ръководен от базираната в Сингапур Winning International Group.

В същото време участниците в проекта ще съфинансират изграждането на 552-километрова железопътна линия, която ще минава през планинската вътрешност на Гвинея към морето, както и на дълбоководно пристанище на атлантическото крайбрежие. Rio Tinto и консорциумът Chinalco трябва също така да финансират допълнителни 70 км железопътен участък, за да свържат своята мина с главната линия.

Делът на Rio Tinto от общите разходи се прогнозира да бъде 6,2 млрд. долара, повече от всички годишни капиталови разходи на компанията през някои от последните пет години.

Сто и петдесет години индустриален добив на желязна руда означават, че почти всички прости, лесно достъпни рудни тела са били разработени и това, което е останало, са сложни проекти, които изискват изобретателност и сериозен капитал, отбелязва FT.

„От гледна точка на историята, когато погледнете минната индустрия, всяка мина има своя собствена инфраструктура“, коментира Баатар.

Медията припомня, че преди седем години, след поредица от проблеми, Rio Tinto се опита да излезе от проекта, като се договори да продаде своя дял на Chinalco за до 1,3 млрд. долара. В крайна сметка Пекин, който трябва да одобри чуждестранни инвестиции и продажби на държавни предприятия, така и не разреши сделката и проектът остана в баланса на Rio Tinto.

Разликата между 2016 г. и днес е, че висококачествената руда сега е още по-привлекателна, като се има предвид необходимостта от декарбонизиране на производството на стомана, според Баатар. Процесът на производство на стомана, който обикновено използва кокс за производство на желязо от руда в доменна пещ и след това го превръща в стомана, е силно въглеродно-интензивен и произвежда около 8% от глобалните въглеродни емисии.

За да намали емисиите, индустрията проучва алтернативни подходи, като технология, при която рудата се обработва с водород и въглероден оксид. Такива процеси изискват висококачествена желязна руда, която все по-трудно се намира в големи количества.

Рудата, която Rio Tinto планира да извлича от Simandou, има средно съдържание на желязо над 65 процента, сред най-високите в света. Баатар я нарича „хайвер от желязна руда“.

Simandou има потенциала да помогне за декарбонизирането на китайската стоманодобивна индустрия, коментира още Баатар. „Единственият начин стоманодобивната индустрия да се декарбонизира в световен мащаб е, ако Китай се декарбонизира“, допълва той.

Китай е произвел 1 млрд. тона стомана през 2022 г., което представлява повече от половината от световното производство, според Световната асоциация за стомана. Вторият по големина производител, Индия, е произвел 154 млн. тона.

Вече е започнала работата по основния железопътен коридор и след като Пекин одобри инвестицията на Chinalco, Rio Tinto планира да започне изграждането на мината. Първата руда се очаква да бъде добита и транспортирана през 2025 г. До 2028 г. се планира достигането на пълно производство от 60 млн. т. годишно, или около 5 процента от световния пазар на желязна руда, пренасяна по море.

Гвинея е под военно управление от 2021 г., когато хунта, водена от полковник Мамади Думбуя, свали Алфа Конде с преврат, след като действащият президент промени конституцията, за да се кандидатира за трети мандат. Баатар обаче не се притеснява от политическата ситуация в страната. „Ние работим в Гвинея повече от 50 години, с различни правителства и различни форми на управление. Има силно наследство от институционална памет и ангажимент за спазване на сключените договори“, казва той.