Търговците на дребно се връщат назад във времето, за да спрат кражбите

Търговците на дребно имат проблем с кражбите в магазините. Поне това е настроението в кръговете на този бизнес през последните дни, като се говори за „епидемия“ от кражби, докато купувачите крадат стоки с тревожна скорост. Независимо дали е истинска или просто „ морална паника“, вярата, че рафтовете на магазините скоро ще бъдат оголени, подтикна някои търговци на дребно да заключат стоките си, принуждавайки купувачите първо да се консултират с продавач, пише Bloomberg.

Ако в крайна сметка всичко бъде прибрано, всички ще разберем как са пазарували нашите баби и дядовци – нещо, което ще бъде грубо събуждане за всеки, свикнал да пазарува на самообслужване. Как стигнахме дотук е малко известна история, много по-интересна, отколкото предполага настоящата ни мания за кражби в магазините.

До началото на XX век пазаруването е кошмарът на интровертите. Когато някой влезе в бакалия или магазин, той е посрещнат от складодържател или, в по-големите заведения, армия от служители. Пазаруването по своята същност е социално и изисква широко взаимодействие.

Това е по-малко избор, отколкото необходимост . До края на XIX век продуктите нямат унифицирани цени, тъй като самите стоки не са стандартизирани. Храната не се предлага в санитарни, унифицирани опаковки; произведените стоки се различават значително по качество. В резултат на това цената на всичко е предмет на преговори. Пазарлъците са нещо обичайно.

Възходът на масовото производство, стандартизацията и марковите стоки проправя пътя за драматична промяна. Тъй като всяка версия на даден продукт става повече или по-малко идентична, за търговците на дребно е по-лесно да приемат единна цена. Големи универсални магазини като Macy's и Wanamaker's прегръщат идеята, както и нарастващ брой вериги магазини.

Това изпраща пазарлъка в тъмните векове на търговията на дребно, но идеята, че купувачът може да влезе в магазин и просто да си купи това, което иска, остава еретична. Вместо това клиентите остават зависими от търговските сътрудници, които ще донесат желаните артикули и ще „сглобят“ поръчката за купувача. Дори националните вериги остават зависими от тези служители.

Кларънс Сондърс, американски търговец, преобръща този модел. Устремен, брилянтен човек, Сондърс успява да се измъкне от бедното детство в Тенеси. Нетърпелив да намери начини за намаляване на разходите, той попада на нова идея: магазин на самообслужване. По-малко работещи хора се равняват на по-малко изразходвани пари. През 1916 г. той  отваря магазин за хранителни стоки, който нарича Piggly Wiggly. Въпреки че може да не е първият по рода си, той е най-влиятелният.

Когато клиентите влязат в Piggly Wiggly, те вземат кошница и се скитат по пътеките, избирайки продукти, които искаха да купят. Всичко е ясно обозначено с единна цена. Като цяло, касиерът е единственият служител, който купувачите могат да срещнат. Сега това е нещо нормално, но когато Сондърс отваря магазините си, изглежда за мнозина радикално.

И все пак магазините Piggly Wiggly се оказват изключително популярни. В рамките на седем години след откриването на първия си магазин, Сондърс разширява мрежата си до 1268 работещи магазина. Когато Piggly Wiggly пристига във Вашингтон, вестникът Washington Post описва как „непрекъснат поток от хора минава през магазините цял ден, за да се запознаят с модерните методи, които се използват във веригата“.

Други вериги за хранителни стоки възприемат идеята, както и търговците на дребно на различни видове стоки. Морис Литман, основател на веригата магазини за дамско облекло Littman, предлага на купувачите възможността да разгледат потенциални покупки, без продавач да се навърта около тях.

Всичко това улеснява пазаруването толкова много, че дори мъж можеше да го направи. Поне това е заключението на Atlanta Journal-Constitution през 1938 г.: „Дори и най-неопитният съпруг може да влезе … и да намери това, което иска, без да бъде пришпорван или тормозен от служители или принуден да чака реда си, докато нетърпеливите купувачки пристъпват за него”.

До Втората световна война недостигът на работна ръка подхранва по-нататъшното приемане на магазините на самообслужване. В следвоенния период идеята се разпространява още повече. През 1954 г. New York Times публикува статия, в която се съобщава: „Домакините, които са усвоили изкуството да пазаруват в магазин за хранителни стоки на самообслужване, сега могат да тестват тези техники в супермаркета или в универсален магазин“.

Единственият недостатък на новия модел на търговия на дребно е, че някои клиенти възприемат концепцията за самообслужване малко буквално, вземайки това, което искат, без да плащат за него. През последните 50 години се появява периодична паника, че кражбите в магазини могат по някакъв начин да направят модела на пазаруване на самообслужване остарял. По-специално 70-те години на миналия век изглежда са свидетели на  последната  голяма „епидемия“ от кражби в магазини, част от по-голямо безпокойство относно нарастващата престъпност - реална или въображаема - по онова време.

Все пак предишните усилия за справяне с проблема – цивилни пазачи, магнитни етикети и камери – не предизвикват търговията на дребно на самообслужване. Сега обаче нарастващата тенденция да се принуждават купувачите да се консултират със сътрудник по продажбите бележи връщане към по-стар метод на пазаруване, дори ако се ръководи от съвременни проблеми.

Може би някои от нас ще се радват на възможността да си поговорим, докато чакаме някой да ни даде дезодоранта и пастата за зъби. Но за интровертите сред нас тенденцията е наистина зловеща. Какво следва? Пазарлъци?