Законът за намаляване на инфлацията на САЩ може да задълбочи недостига на метали

Задава се дефицит на метали – това е послание, което се разпространява из общественото пространство поне от година, най-вече от представители на сектори като миннодобивната и автомобилната индустрия, както и от анализатори и търговци на суровини. Изглежда, обаче, че това предупреждение остава нечуто от Европейския съюз (ЕС) и САЩ, пише Oilprice.

И двете страни влагат огромни средства за реализиране на енергийния преход. И двете са наясно, че е невъзможно това да стане без изобилни доставки на метали и други минерали, значително повече от тези, които са налични на пазара към момента.

И САЩ, както и ЕС, се стремят да подсигурят доставките на въпросните елементи чрез стесняване на набора от налични източници.

Ситуацията е особено остра в САЩ, където Законът за намаляване на инфлацията (IRA) стимулира истинска надпревара за осигуряване на суровини за преход към зелени технологии, включително вятърни турбини, соларни модули, електромобили и водород. На фона на няколкостотинте милиарда долара субсидии, миннодобивните компании са готови да запретнат ръкави и да разширят производството. До определен момент.

В скорошен доклад S&P Global установи, че миннодобивната индустрия ще се сблъска със „значителни предизвикателства“ при осигуряването на металите, необходими за прехода към въглероден неутралитет.

В доклада се отбелязват фактори като клаузата за подкрепа от приятелски страни, което означава снабдяване с метали от партньори, които имат споразумение с Вашингтон за свободна търговия, като същевременно се забранява вноса на метали от Русия, Китай, Иран и други „чуждестранни субекти, предизвикващи безпокойство“ от 2025 г.

Тази уговорка основно прави вече съществуващия проблем с недостига на доставки още по-сериозен. САЩ със сигурност имат партньори, с които развиват свободна търговия, и които биха могли да използват, за да получат например мед или литий. Въпреки това, местният добив, който е широко възприеман като възможно най-сигурния източник на доставки, е възпрепятстван от екологичните разпоредби.

„Енергийният преход наистина увеличава натиска върху доставките на минерали и IRA засилва тези предизвикателства“, изтъква заместник-председателят на S&P Global Даниел Йергин в коментари по доклада, цитиран от  Ройтерс.

Междувременно администрацията на американския президент Джо Байдън наскоро  прекрати проект за добив на мед и никел в зародиш, като отмени разрешителното, позовавайки се на опасения относно околната среда.

Година по-рано, преди IRA да бъде приет, администрацията също прекрати проект за добив на мед, никел и кобалт. Този път Министерството на вътрешните работи се позова на загриженост относно защитена зона в близост до мината.

Работата по литиева мина, предложена за разработка в Невада, междувременно беше отложена поради масивна опозиция на екозащитниците. Активистите твърдят, че мината ще навреди на рядък вид елда и настояха растението да бъде вписано като застрашен вид, което администрацията на Байдън се съгласи да направи.

На фона на това изглежда, че Белият дом от една страна се опитва да стимулира местното производство на метали, докато от друга спъва този процес на всеки ъгъл. Това означава почти изключителна зависимост от вноса, а това никога не е добра идея.

Разбира се, Вашингтон разполага с верни партньори и съюзници като Канада и Австралия, за които е малко вероятно да променят своите геополитически приоритети по начин, който би ги настроил срещу САЩ, но нещата стоят по различен начин за някои от най-големите производители на ключови за прехода метали и минерали.

Индонезия например преди време предложи създаването на еквивалент на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) за преходните метали. С други думи, най-големият производител на никел в света сигнализира, че би искал да има по-голямо влияние върху цената на металите, най-вече при кобалта и мангана, които Индонезия също произвежда в значителни обеми.

Между другото, докладът на S&P Global специално споменава никела и кобалта като застрашени от недостиг в близко бъдеще. Освен Индонезия, други значими производители на никел, за съжаление на САЩ, са Китай и Русия. За късмет на Вашингтон в топ 10 попадат още Канада и Австралия.

Въпреки това доставките на метали и минерали, които са важни за прехода, остават с неясно бъдеще, дори в най-приятелските страни.

Докладът на S&P Global, подобно на много други преди него, предполага, че правителствената подкрепа, включително пряката финансова подкрепа под формата на субсидии, ще стимулира голямо търсене на метали и минерали. Всъщност ще има толкова голямо търсене, че доставчиците ще бъдат физически неспособни да реагират навреме.

По-рано тази година McKinsey предупреди за недостиг от 10-20% на никела до 2030 г. и дефицит на диспросий в размер на 70% от търсенето за същия период. Причината – бързия темп на електрификация на автомобилния сектор и стремежа към по-ниски нива на емисии.

С други думи, онези, които започват бързо прехода с мащабни пакети от субсидии, по същество обричат на сътресения ​​същия този преход, като генерират нива на търсене, за които няма реалистичен начин да бъдат посрещнати.