От близо година доставките на руско оръжие към Индия са спрени като се търси начин за плащане, който да не нарушава санкциите на Запада, съобщава Bloomberg, позовавайки се на свои източници. Годишно Индия внася военни стоки от Русия за около 2 млрд. долара. Страната е най-големият доставчик на оръжия, необходими на Ню Делхи за защитата при граничните спорове с Пакистан и Китай.
Според източниците на Bloomberg заради санкциите Русия не е доставила две системи С-400, както и е блокирала доставки на резервни части.
Москва не се притеснява особено от ограниченията, тъй като в момента приоритет на военната индустрия е войната в Украйна, казват анализатори.
Индия не може да направи плащанията за оръжие в долари, за да не попадне под санкциите на Запада, както и в рубли, защото се опасява, че не може да намери достатъчно при изгоден курс. Русия от своя страна не приема плащане в рупии заради нестабилния курс на индийската национална валута на пазара.
Друга възможност за плащане е в евро или дирхами - с тези валути индийското правителство плаща за руския петрол. Но в Ню Делхи се опасяват, че така ще привлекат вниманието на САЩ, които да блокират търговията с петрол
Индийското правителство е предложило плащане в рупии, които да бъдат след това инвестирани в индийски дългови и капиталови пазари. В Москва обаче не са склонни да приемат тази идея.
Друга дискутирана опция е Русия да "прихване" средствата за оръжия от вноса на индийски стоки. Това също обаче няма да работи, тъй като през 2022 година Москва има излишък от 37 млрд. долара в търговския баланс с Индия. Той е третият по големина след Китай и Турция.
Индия има повече от 250 самолета Су-30, над 1200 танка Т-90 и седем подводници от Русия. Всички те са на въоръжение от повече от десетилетие и се нуждаят от поддръжка и резервни части. Ню Делхи си поръча и пет системи за противовъздушна защита С-400, от които са доставени три.
Сред най-сериозно засегнатите от създалата се ситуация са военно-въздушните сили на Индия. Не е ясно кога Русия ще възобнови доставките на резервни части, което пък поставя под въпрос опазването на границите, казват още източниците на Bloomberg.