Швеция, Южна Африка и Австралия са се ангажирали с мащабна трансформация на огромното количество отпадъци от миннодобивната дейност и страничните продукти в редкоземни елементи, които са жизненоважни за прехода към зелената енергия. По този начин страните се надяват да намалят значително зависимостта си от Китай при доставките, пише Ройтерс.
Цените на минералите, използвани в редица продукти, от електрически автомобили до вятърни турбини, нарастват и се очаква климатичните политики допълнително да стимулират търсенето.
Европа и САЩ се стремят да заобиколят Китай във веригата на доставки на редкоземни минерали, като азиатската страна представлява 90% от световното рафинирано производство.
Шест проекта извън Китай, включително един, управляван от шведската LKAB, сега се разработват за извличане на материали от миннодобивни отпадъци или странични продукти.
Австралийският университет RMIT изчислява, че има 16,2 милиона тона неизползвани редкоземни елементи в 325 находища по целия свят, докато Националната лаборатория на САЩ в Айдахо посочва, че 100 000 тона редкоземни елементи всяка година се озовават в депа за отпадъци само от производството на фосфорна киселина.
Шестте проекта, преработващи материали от минерални пясъци, торове и операции с желязна руда, са насочени към производството на над 10 000 тона ключови елементи като неодимов и празеодимов оксид до 2027 г., показа анализ на Ройтерс и Adamas Intelligence.
Според Adamas това е еквивалентно на около 8% от очакваното търсене на двата редкоземни елемента, особено важи за производството на постоянни магнити, които захранват електродвигателите.
Потенциално тези проекти ще намалят очаквания дефицит на минерали с над 50%, изчисляват от Adamas.
Възстановяването на редкоземни елементи от отпадъци е много по-бърз процес от създаването на нови проекти. Пускането в експлоатация на нова мина, която държавната LKAB планира да разработи в най-голямото известно находище на редкоземни оксиди в Европа, може да отнеме до 15 години.
Материалът от началния етап на преработка на желязна руда, който се депозира в хвостохранилища, ще преминава през допълнителна обработка.
„Искаме да сме сигурни, че извличаме възможно най-голяма стойност и когато стигнем до стратегически важните минерали, вече имаме такива в нашите руди“, споделя Дейвид Хогнелид, главен стратегически директор на LKAB, който отговаря за специалните продукти.
Компанията ще извлича фосфор за торове, флуор и гипс в допълнение към редкоземните елементи.
В Южна Африка Rainbow Minerals също планира да преработи отпадъци от добива на фосфати.
Но най-големият подобен проект се намира в Австралия, където производителят Iluka се подготвя да преработи 1 милион тона складирани вторични продукти, които се натрупват в неговия обект Eneabba от 90-те години на миналия век.
Компанията изгражда рафинерия за редкоземни метали, която трябва да заработи през 2025 г. и която заедно със свързаната инфраструктура се очаква да струва 1-1,2 млрд. австралийски долара.
Нова технология
Ключов елемент за превръщането на новите проекти в жизнеспособни операции е технологията, разработена за отделяне на редкоземните елементи.
Rainbow Minerals ще използва нов процес, разработен от американската компания K-Technologies, базиран на йонна хроматография, която е често срещана във фармацевтичната индустрия и други сектори.
LKAB ще изпрати своя материал за отделяне на норвежката REEtec, в която е най-големият акционер.
Търговецът на суровини Mercuria също купи дял в REEtec, която обособява ново звено, насочено към металите, необходими за енергийния преход.
„REEtec се вписва в картината за изграждане на капацитет за обработка на редкоземни метали в частта от веригата на доставки, където смятаме, че има пречка“, казва Гийом дьо Дардел, ръководител на енергийните преходни метали в Mercuria. „Технологията на компанията има по-малък отпечатък върху околната среда в сравнение с наследения процес на екстракция с разтворители, използван основно за отделяне на редкоземни елементи в Китай“, добавя той.
В САЩ Phoenix Tailings, финансирана главно от фондове за рисков капитал, използва нова технология, разработена от учени от Масачузетския технологичен институт (MIT).
„Не се отделят отпадъци, няма емисии и правим това конкурентно на китайските цени. Няма да разчитаме на правителството да ни финансира“, заяви главният изпълнителен директор Ник Майърс.