Банките попарват амбициите на въгледобива за по-светло бъдеще

Сега компанията се стреми да намали дълга си и да финансира проекта си за удвояване на годишния капацитет за добив до около 3 млн. тона чрез продажба на допълнителни акции, както и листване на Лондонската фондова борса през следващата година.

Дю Плеси коментира, че Minergy се затруднява да си осигури прости банкови услуги, като овърдрафти или заеми за закупуване на превозни средства. „Тъй като сме във въглищния сектор и сме стартиращ бизнес, те дори не биха обмислили предложение“, допълва той.

Китай е изключение

Въпреки натиска върху западните кредитори, глобалните инвестиции в доставките на въглища се очаква да нараснат с около 10% тази година до 116 млрд. долара. Водещ в това отношение е Китай, според Международната агенция по енергетика.

Главно благодарение на Китай инвестициите във въглища тази година се очаква да бъдат в съответствие с 2015 г., годината, в която правителствата подписаха Парижкото споразумение за климата, което има за цел да задържи глобалното затопляне под 2 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалните нива.

Анализаторите обаче казват, че Китай консумира по-голямата част от въглищата, които добива, така че увеличеното производство в страната е малко вероятно да окаже голямо влияние върху количеството въглища, търгувано на световния пазар, както и на текущата висока цена.

Заради труднодостъпното финансиране от западни банки миннодобивните компании извън Китай тази година се насочват към пазарите на акции. Към 11 ноември те са набрали 2,2 млрд. долара от публичните пазари спрямо 1,3 млрд. долара през същия период на 2021 г. Сумата е най-голямата от 2017 г. насам, според данни на Refinitiv.

Според анализатори това обаче не е достатъчно, за да компенсира оттеглянето на финансирането на западните банки, което е за милиарди долари.

Екологичната лобистка група Reclaim Finance казва, че 96 банки вече имат политика за ограничаване на финансовите услуги за въгледобивния сектор. Най-големият западен кредитор на миннодобивните компании през 2020 г. е Deutsche Bank с 538 млн. долара, следвана от Citi с 300 млн. долара. До 2021 г. финансирането на Deutsche спада до 255 млн. долара, а на Citi – до 218 млн. долара, според данни на Reclaim Finance.

Говорител на Deutsche коментира, че що се отнася до добива на топлинни въглища, всяка трасакция изисква засилен преглед на риска за околната среда. Говорителят допълва, че банката актуализира своята политика за въглищата.

Сега компаниите, които зависят от въглищата за повече от 50% от приходите си, трябва да покажат надеждни планове за диверсификация, за да получат финансиране от Deutsche. Фирмите без такива планове ще бъдат премахнати от портфолиото на банката до 2025 г., уточняват от банката.

Редица банки, включително ANZ, Bank of Montreal, Barclays, BNP Paribas, Commonwealth Bank, Santander, Standard Chartered, RBC и UniCredit са финансирали въгледобивни компании през 2020 г., но не и през 2021 г., показват още данните на Reclaim Finance.

Дю Плеси от Minergy коментира, че откакто цените на въглищата са скочили, се водят повече разговори за потенциални източници на пари. Само че нищо не се е променило. Bens Creek листна акции отчасти поради липсата на апетит от страна на банките да подкрепят каквото и да е разширяване на въгледобива, казва главният изпълнителен директор Уилсън.

Компанията планира да удвои производството до около 1 млн. тона през следващата година. Уилсън обаче не очаква настоящите високи цени да увеличат значително производството на въглища в световен мащаб, тъй като разработването на нови мини и инфраструктурата, от която се нуждаят, като железопътни линии например, е малко вероятно предвид несигурните дългосрочни перспективи пред сектора.

Някои инвеститори, които придобиват дялове в набирането на капитал от въгледобивни компании, са съгласни, че дългосрочните планове за тези фирми са в миналото. Те обаче смятат, че краткосрочната възвръщаемост е привлекателна.

„Исторически главните изпълнителни директори на въгледобивни компании не искаха да връщат пари на акционерите, те ги използваха, за да разширят производството или да купуват конкуренти“, коментира Джонатан Барет, главен инвестиционен директор в Luminus Management, който притежава акции в американската въгледобивна компания Arch Resources Inc.

Според него през последните година-две управителите на въгледобивните фирми са осъзнали, че най-добрият начин за тях да създадат стойност за акционерите е да върнат парите, вместо да се разширяват, защото това е по-малко рисково използване на капитала.

Барет и неговият бизнес партньор Робърт Фелис стартираха фонда Iris TIME през октомври, подкрепен от богати семейства. Фондът инвестира в старомодни сектори с атрактивни парични потоци, като въгледобива. Големите дивиденти и програмите за обратно изкупуване на акции в индустрията означават, че в някои случаи цялата капиталова инвестиция може да бъде възстановена само за 2 години, подчертава Барет.