САЩ правят „най-голямата инвестиция в историята" за климата и предизвикват страхове в Европа

Малко са темите, които вълнуват президента на САЩ повече от бъдещето на производството на батерии. „Представете си, че имате прекъсване на електрозахранването по време на гръмотевична буря", каза Джо Байдън в Белия дом тази седмица. „Но знаете ли какво? Можете да включите електрическия си автомобил в къщата си и лампите отново ще светнат“. „Все по-усъвършенстваните" батерии теоретично биха могли да направят това, каза Байдън и увери: „Не се шегувам!"

В навечерието на важните избори за Конгреса, които ще се проведат във вторник, при всяка своя изява президентът акцентира върху основните си икономически и индустриални политики. Той иска да засили вътрешното производство, да върне работните места в промишлеността. Всичко това е възможно с „най-големите досега инвестиции в инфраструктура и опазване на климата". За тази цел неговото правителство насочва 400 млрд. долара към неутрална по отношение на климата промишленост, а 260 млрд. долара - само към разширяване на производството на слънчева, вятърна и водна енергия.

Но визията на Байдън за процъфтяваща американска индустрия рискува да се повреди алианса мус европейските му партньори. Плановете на САЩ за субсидии дразнят Брюксел и Берлин. В Европейския съюз нарастват опасенията, че законът ще насърчи европейските компании да преместят производството си в САЩ, коментира в свой анализ Handelsblatt. 

Особено германските компании предупреждават, че рискуват изоставяне на фона на подписания от Байдън в средата на август „Закон за намаляване на инфлацията" (IRA). В края на краищата, вместо милиарди за инвестиционна помощ, Европа в момента се сблъсква с нарастващи цени на енергията, инфлационни проблеми и недостиг на персонал.

Трансатлантическата среща, планирана за този петък, трябва да внесе яснота. Малко преди датата ѝ обаче нараства безпокойството, че Вашингтон настоява за завръщане на икономическия национализъм. Кристиан Хартел, главен изпълнителен директор на Wacker Chemie AG, казва пред Handelsblatt: „Законът за намаляване на инфлацията в САЩ е сигнал за събуждане за Европейския съюз и германското правителство". 

Тръмп напусна, протекционизмът остана

Волфганг Вебер, главен изпълнителен директор на Германската асоциация на производителите на електротехника и цифрови технологии (ZVEI), настоява: „Германия и ЕС трябва да изпратят ясни инвестиционни сигнали, които да укрепят инвестиционната среда тук." А лидерът на германските социалдемократи Ларс Клингбайл вече се обяви за по-активна индустриална политика.  При всяка своя изява президентът Байдън акцентира върху основните си икономически и индустриални политики. Снимка: Chris Kleponis/Sipa/Bloomberg

Канцлерът Олаф Шолц и федералният министър на икономиката Роберт Хабек също вече дадоха да се разбере, че са обезпокоени. В комбинация с ниските цени на енергията в САЩ IRA може да има силен притегателен ефект. „Това, което американците правят в момента със Закона за намаляване на инфлацията, е безумна субсидия, бих казал свръхпечалба, субсидия", заяви Хабек на събитие в Берлин в четвъртък. „Знаем, че това изсмуква инвестициите от Европа. Водим разговори с американците, за да не влезем в някаква търговска война“. 

Протекционистките икономически и търговски политики на Доналд Тръмп вече провокираха напрежение. С встъпването в длъжност на Джо Байдън отношенията се подобриха значително, но проблемът с протекционизма остана. Байдън също последователно залага на „Купувайте американско". По този начин САЩ и ЕС са не само най-важните си търговски партньори, но и преки конкуренти. 

Пакетът от закони на американските демократи представлява голяма офанзива в областта на индустриалната политика, която, противно на това, което подсказва наименованието, е насочена не толкова към борбата с инфлацията, колкото към опазването на климата и укрепването на бъдещи отрасли като производството на батерии.

Брюксел обаче се опасява, че това ще бъде за сметка на ЕС. Германските производители на автомобили например са изложени на риск да бъдат поставени в неравностойно положение поради планираните данъчни облекчения в САЩ за електромобили, произведени в Северна Америка. В съответствие с това електрическите автомобили ще бъдат субсидирани с максимална данъчна отстъпка от 7500 долара само ако са сглобени в САЩ.

Това изключва много от вноса от ЕС, Южна Корея и Япония. Новият закон включва и допълнителни изисквания за национално съдържание за критични минерали и компоненти за батерии, които влизат в сила през следващата година. 

Заедно с високите разходи за енергия IRA „застрашава индустриалната база в Европа", предупреди неотдавна заместник-председателят на Европейската комисия Маргрете Вестагер. Съобщенията, че американският автомобилен производител Tesla иска да спре производството на батерии в своята "Гигафабрика" в Бранденбург за момента, стреснаха европейците. 

Срещата в петък трябва да внесе яснота

Франция вече настоява са настигане на САЩ. „Нуждаем се от "Buy European Act" като американците", заяви президентът Еманюел Макрон. Европа трябва да „запази европейската държавна помощ за нашите европейски производители". Така се очертава надпревара за субсидии и вероятно нов трансатлантически спор пред Световната търговска организация (СТО). ЕС не изключва възможността да заведе съдебно дело във връзка с IRA.

Но ЕС и правителството на САЩ поне искат да разговарят помежду си. Заседанието на трансатлантическата „работна група" ще се проведе практически този петък и ще изчисти раздразненията относно пакета от реформи. Европейската комисия вижда в това „ясен ангажимент на високо равнище от страна на САЩ да отговори на сериозните опасения на ЕС относно IRA", посочва говорителка. Тя се надява на „силно и конструктивно" партньорство със САЩ и на изграждане на „устойчиви и издръжливи вериги за доставки през Атлантическия океан".

Иск от страна на ЕС в СТО обаче остава заплаха. "По наша преценка действията на САЩ са в нарушение на международните търговски правила", уточнява говорителката на Комисията. „Ето защо ЕС ще предприеме необходимите стъпки, за да защити интересите си, включително пред СТО“. На първо място обаче Европа ще се опита да „реши проблемите на двустранна основа".

Германската индустрия също се надява на продуктивни разговори. „Конкретното въздействие на Закона за намаляване на инфлацията върху европейските дружества зависи от прилагането на закона", казва Волфганг Нидермарк, член на Изпълнителния съвет на Федерацията на германската индустрия (BDI). „Сега властите в САЩ трябва да направят насоките за прилагане възможно най-облекчени, за да не поставят европейските компании в неблагоприятно положение". Опазването на климата не трябва да води до „политически изкривена надпревара за инвестиции". Сега е необходимо повече трансатлантическо сътрудничество, а не по-малко, казва той. 

Времето изтича

В неотдавнашен документ с позиция BDI призова за засилване на ролята на държавата в подкрепа на икономиката. Традиционните икономически позиции трябва да бъдат допълнени „с подходящи мерки в областта на икономиката и сигурността". 

В Парламента на ЕС обаче има съмнения дали работната група може да постигне целите си. Според Бернд Ланде, председател на влиятелната търговска комисия, само „американският законодател" може да реши проблема. В края на краищата, казва той, Конгресът умишлено е включил в пакета за реформи субсидиите, които нарушават конкуренцията. „Правителството е обвързано с това", опасява се Ланге.

Кристиан Елер, член на Европейския парламент от християндемократите, се опасява, че Европа не е добре подготвена за променените геоикономически реалности. Европейският подход на строго регулиране на отраслите, от една страна, и отпускане на субсидии в изключителни случаи, от друга, е „сложен и тромав". Американската система за предоставяне на данъчни кредити на предприятията, които те могат да използват и за набиране на допълнителни средства на капиталовия пазар, е много по-ефективна.

Ако, както се очаква, следващата седмица републиканците си върнат мнозинството в Камарата на представителите, постигането на споразумение ще бъде още по-трудно. Американските консерватори не мислят много за опазването на климата, а още по-малко - за сътрудничеството с ЕС.

Следващата възможност за сближаване е планираната среща на Трансатлантическия съвет по търговия и технологии (ТСТ) на 5 декември. Времето на европейците в спора за батериите обаче изтича - правителството на Байдън, както казват във Вашингтон, иска да ускори приемането на Закона.

Очаква се до края на годината Министерството на финансите да издаде насоки за това как ще се прилагат тези разпоредби. Търговските сдружения от бизнеса и промишлеността имат срок само до този петък да представят своите възражения и предложения.