Глобалният инфраструктурен план на Брюксел не конкурира този на Пекин, а разчита на него

Двама съседи, Мурман и Натела, седят заедно и пият кафе, докато ранното есенно слънце залязва над село Борити, Грузия. Само на няколко километра се намира новопостроена магистрала, въпросът за която дали е европейска, или китайска предизвиква объркване.

„Пътят е построен от тези, които плащат, така че е европейски“, твърди Мурман, който работи по изграждането на съоръжението от първия ден. „Пътят обаче е строен от китайци, така че е китайски“, отговаря Натела.

Дебатът може да е местен, но има международни последици, пише Politico.

Докато Брюксел се подготвя да предизвика Пекин във финансирането и изграждането на глобална инфраструктура, Европейският съюз (ЕС) се сблъсква с една неудобна истина: не само, че усилията му понякога се припокриват с тези на съперника му, а и много от проектите, които финансира, се изграждат от китайски държавни компании.

От началото на 2019 г. китайски компании са получили договори на стойност над 1 млрд. евро за проекти, финансирани от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) в страни извън ЕС, като Грузия, Сенегал и Тунис. Това представлява приблизително 13,1% от общата стойност на договорите за трети държави на ЕИБ, според портала за електронни обществени поръчки Tenders Electronic Daily (TED) на ЕС. За сравнение, компании от блока са спечелили 15,7% от общата стойност на договорите, като в това число влизат и консорциуми с участието на компании от ЕС и други компании.

В някои години, като 2019 г. и 2024 г., китайски фирми са печелили по-голям дял от стойността на договорите, финансирани от ЕИБ, отколкото компаниите от ЕС. Китайските фирми печелят около една трета повече договори от компаниите в ЕС, като тези договори обикновено са на висока стойност.

Ако се тръгне по магистралата близо до Борити, част от европейския транзитен път E60, който свързва Европа с Азия, участъкът близо до селото преминава през стръмен, планински терен и е един от най-предизвикателните.

Финансирането на строителството идва от Азиатската банка за развитие, Световната банка и ЕИБ. Договорите за строителство са предоставени на пет строителни фирми - всичките китайски държавни предприятия.

През 2018 г. например China Road and Bridge Corporation (CRBC) подписа договор за 300 млн. евро за изграждане на участъка Убиса-Шорапани близо до Борити, който е почти изцяло финансиран от заем от ЕИБ.

Числата по-горе не отразяват пълния обхват на договорите, финансирани от ЕИБ. Например договор на стойност 154 млн. евро, осигурен от CRBC по-рано тази година за финансиран от ЕИБ железопътен обходен път в Сърбия, е посочен на портала на TED, но не е включен в обобщените данни за договори, финансирани от ЕИБ.

„Има противоречие между реториката, че това е европейско предложение, и факта, че китайски компании изграждат някои от тези проекти“, казва Клоуи Тийвън, ръководител цифрова икономика и управление в Европейския център за управление на политиката за развитие.

Когато председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен представи Global Gateway през септември 2021 г., това беше пряк отговор на амбициите на Китай за влияние чрез изграждането на международна инфраструктура. Усилието на Пекин, инициативата „Един пояс, един път“, предизвика тревога на Запад заради разпространението на китайските стратегически интереси и впримчването на кредитираните страни в дългова зависимост.

„Искаме да създаваме връзки, а не зависимости!“, обяви Урсула фон дер Лайен по време на речта си за състоянието на Съюза през 2021 г. „Добри сме във финансирането на пътища, но няма смисъл Европа да строи идеален път между притежавана от Китай медна мина и пристанище, което също е притежавано от Китай“, посочи тя тогава.

Днес по-голямото предизвикателство е, че много често китайски фирми строят пътищата, за които ЕС плаща.

В допълнение към ЕИБ, ЕС финансира инфраструктура чрез националните правителства на блока, както и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Въпреки че ЕБВР технически не е част от ЕС, 54% от нейните акции се държат от ЕС, ЕИБ и националните правителства на ЕС. Останалата част е разделена между 44 други страни. САЩ, Великобритания, Япония и Швейцария заедно държат 33%, Русия – 4%, а Китай – под 0,1%.

През последните пет години обаче китайски фирми са спечелили 13% от общата стойност на проектите в публичния сектор, финансирани от ЕБВР. Изпълнителите от ЕС са получили 35% от общата стойност в 38-те страни, в които работи ЕБВР, 13 от които са държави членки на ЕС.

В допълнение към това китайски фирми са получили и договори за проекти на частния сектор, финансирани от ЕБВР. В Узбекистан например ЕБВР предоставя най-малко 500 млн. евро финансиране за седем вятърни и слънчеви проекта, разработвани от саудитската ACWA Power или фирмата от ОАЕ Masdar, но които са били договорени с китайски държавни предприятия.

„ЕБВР позволява на участниците от всички страни да предоставят при равни условия стоки, работа, услуги или консултантски услуги за финансиран от ЕБВР проект в публичния сектор, независимо дали тази страна е член“, посочва се в изявление на балканския офис на ЕБВР за Politico.

Участието на Китай във финансирани от ЕС проекти не остава незабелязано от европейската строителна индустрия. През 2020 г. Европейската търговска камара в Китай подчерта „дълбоката липса на европейско участие“ във финансираните от Китай проекти по „Един пояс, един път“, които често се възлагат на китайски фирми без търг.

ЕИБ, от друга страна, изисква от организаторите да възлагат договори чрез конкурентен процес на възлагане на обществени поръчки.

„Не се страхуваме от конкуренцията при равни условия“, казва Франк Келенбах, директор на European International Contractors, индустриална група. „Ние никога няма да можем да се конкурираме с тези огромни държавни предприятия, които работят под контрола и със средствата на китайското комунистическо правителство“, добавя той.

В изявление ЕИБ казва, че „всички компании, независимо от тяхната география и без дискриминация, са допустими и свободни да участват в ръководени от ЕИБ тръжни процеси, които възлагат договори въз основа на редица критерии, като цена и качество за крайни потребители.”

ЕС е разработил разработи няколко инструмента за справяне с нелоялната конкуренция при обществените поръчки. Един от тях е Регламентът за чуждестранните субсидии, който упълномощава Европейската комисия да разследва оферти за обществени поръчки от чуждестранни компании, за които се подозира, че се възползват от държавна помощ.

Откакто регламентът влезе в сила в началото на 2023 г., той е използван четири пъти, като всички, с изключение на един, са насочени към китайски компании.

Един от основните катализатори за приемането на регламента беше възлагането на договор през 2018 г. на CRBC за изграждането на финансирания от ЕС мост Pelješac в Хърватия. Австрийската фирма Strabag, която също наддаваше за договора, обвини CRBC в ценови дъмпинг и подаде жалба, но съдилищата не намериха доказателства за незаконни субсидии. Регламентът обаче не обхваща проекти, финансирани от ЕС извън ЕС, включително тези, които могат да бъдат изградени като част от Global Gateway.

Експертите обаче твърдят, че държавни фирми като CRBC се възползват от косвени държавни субсидии. CRBC например създаде голямо портфолио от проекти в Европа, които са обвързани със заеми от Export-Import Bank of China.

Говорител на Комисията признава за проблемите с регламента, като посочва, че ЕС е твърд поддръжник на равните възможности и откритата конкуренция. ЕК обаче проучва и опции, които биха „осигурили най-доброто съотношение цена/качество вместо най-ниската цена като критерий за възлагане“.

Обикновеното вдигане на летвата няма да е достатъчно да възпре китайските компании. Те обаче се подобряват и инвестират много в корпоративна социална отговорност и да се рекламират.