АПИ: Магистрала "Черно море" започва да се строи в края на 2026 г.

Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) очаква положителна оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) от Министерството на околната среда и водите на проекта за автомагистрала "Черно море" през 2025 г. Това каза председателят на агенцията Йордан Вълчев по време на конференцията "Международната свързаност – ключът за устойчив растеж на българския туризъм", организирана от Националния борд по туризъм с институционалното партньорство на Министерството на туризма.

Очакванията са строителството на магистралата да започне в края на 2026 г. или началото на 2027 г. Магистрала "Черно море" не е панацея, защото  тя ще свърже два града - Варна и Бургас, но няма връзка с границата", изтъкна той. 

По думите му АПИ планира да обяви търг за проектиране на разширение на пътя с четири ленти от Бургас до Малко Търново. Разглеждат се варианти и за удвояване на трасето на пътя от Варна до Добрич, каза Вълчев. 

Независимо че участъкът на магистрала "Черно море" е кратък, той е ключов, смята инж. Живко Недев, зам.-председател на УС на Българска браншова камара "Пътища". Недев е убеден, че рано или късно магистрала "Черно море" ще бъде изградена. Той припомни, че проектирането на "Черно море" е стартирало през 1971 г., когато е обсъждан магистралният пръстен от петте магистрали, които е трябвало да бъдат построени.

Според него тази магистрала на първо място е туристическа, след това е транспортна, а в последните години се превръща и в екологична тема, защото проектираните трасета минават през защитени зони. "От внесени няколко варианта само един отговоря приблизително на екологичните критерии. Има защитени зони между Варна и Бургас и магистралата или трябва да се изтегли, но тогава няма да е път, който обслужва туризма и ще стане вътрешна магистрала за страната, а не за туризма, или да се премине през защитените зони при спазването на определени мерки", каза той.  

Магистрала "Черно море" е не само нужда за още по-добро развитие на черноморския ни туризъм, но и за развитието на специализирания туризъм, а и за това да посрещаме повече туристи от съседните ни държави, които на този етап са основни наши пазари. Това каза служебният заместник-министър на туризма Ирена Георгиева по време на конференцията.

По отношение на свързаността Георгиева подчерта, че тя е изискване за това да дойдат туристите в България. Тя цитира данни на Евростат за 2023 г., според които около 39% от пътуванията на гражданите в Европейския съюз до друга страна от ЕС с поне една нощувка са осъществени чрез въздушен транспорт, докато около 58% от тези пътувания са осъществени посредством сухопътен транспорт, около 3% са с воден транспорт. От това ясно личи, че сухоземният изпреварва останалите.

Така заместник-министърът насочи разговора към магистрала "Черно море", която е тема на първия панел в конференцията. По думите ѝ по отношение на морския туризъм, който съставлява около 70 процента от националния туристически продукт, може да бъде значително обогатен със специализираните видове туризъм. "Всичко, което бихме могли да предложим във вътрешността на България, малко по-далеч от Черноморието, би било значително по-достъпно, ако има магистрала "Черно море", каза Георгиева.

Според нея можем да гледаме значението ѝ не само от гледна точка на по-лесната достъпност на пазарите, от които силно зависим по настоящата структура на туристопотока към България, но и за развитието на специализираните видове туризъм. Това съвпада с целта на Министерството на туризма за превръщане на страната ни в целогодишна дестинация. 

Друга посока, в която са насочени усилията на ресорното министерство, е да промени облика на България като "евтина туристическа дестинация". Георгиева даде за пример голф полета на север от Варна, които представляват отличен туристически продукт, но липсва удобна свързаност. Тук магистрала "Черно море" би могла да изиграе положителна роля.

Устойчивост е ключовата дума за развитието на туризма в нашата страна, заяви служебният министър на туризма Евтим Милошев по време на конференцията. По думите му без свързаност – въздушна, сухоземна, пътна инфраструктура, туристическият бизнес на практика не може да съществува и не може да се развива.

Милошев подчерта, че основна тема в международните срещи през последните месеци е била за въздушната свързаност, без която не можем да продаваме интегриран туристически продукт и да очакваме туристически поток. Министърът посочи, че е започнал много добър диалог с концесионерите на летища Варна, Бургас и София, а с летище Пловдив работят по създаването на чартърни полети от Букурещ и от Прага за зимния туристически сезон.

Министърът на туризма подчерта, че един от най-големите активи на нашата страна е, че през нейната територия минават пет големи европейски стратегически коридора, което е основата на туристическата индустрия.

Въздушната свързаност на българския туризъм, както и резултатите от тазгодишния летен сезон след влизането на България във въздушния Шенген обсъдиха на специализиран форум представители на авиационния бранш, сред които авиооператори и ръководители на летища. 

Приветствие към участниците в дискусията отправи заместник-министърът на транспорта и съобщенията Живко Петров. „На финалната права сме на одобряването на генералния план на летище София, което ще отпуши инвестиционният процес, така че да имаме Терминал 3 далеч преди да имаме магистрала „Черно море“, посочи той. 

Председателят на Борда на директорите на „България Еър“ Христо Тодоров съобщи, че тази година авиокомпанията е регистрирала увеличение с около 30% на чартърните полети спрямо предходната година. Около 150 хил. туристи сме превозили, съобщи той. Не сме най-големият партньор на летищата, но имаме значителен дял, каза още Тодоров. Той подчерта и стремежа на авиокомпанията да разшири и обнови флота си. Той припомни, че тя вече има пет нови самолета „Еърбъс А220“, като предстои да бъдат доставени още два. 

Очакваме след изграждането на Терминал 3 столичното летище да се превърне в ключов регионален хъб, посочи служебният министър на транспорта и съобщенията Красимира Стоянова.

Стоянова постави акцент върху авиационния сектор. Данните показват, че все повече авиокомпании оперират на българския пазар, което е добра новина за туристическия и бизнес трафика в България. По думите на транспортния министър сериозно оживление се наблюдава и сред развитието на компаниите, които предоставят така нареченото техническо обслужване. В тази връзка Летище София все повече се превръща в хъб за такива компании. Към настоящия момент столичното ни летище обслужва полети от до 46 държави, като очакваме след изграждането на Терминал 3 то да се превърне в ключов регионален хъб, посочи Стоянова.