Има ли почва тактическият урбанизъм у нас и защо се бави „Зеленият ринг“ на София?

В края на май служебното правителство даде на Столична община 34 имота, собственост на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) за реализирането на първия етап от проекта „Зелен ринг София“. Проектът предвижда да се създаде 30-километров линеен парк в столицата, а целта му е да вдъхне нов живот на изоставени терени и да създаде нови възможности за придвижване в града. Това беше последната формална пречка, преди да започне изграждането на първата отсечка от гара „Пионер“ до кв. „Слатина“.

„Няма причина изграждането да не започне още тази година, въпрос на политическа воля е процесът да стартира, още повече че проектът за Зелен ринг е заложен в Стратегическия план на Столична община за тази година“, каза пред Investor.bg арх. Светослав Александров от гражданската организация „Зелена линия София“, който е един от авторите на проекта.

Идеята за Зеления ринг възниква още през 2017 г., а две години по-късно бившият кмет на София Йорданка Фандъкова го определи като един от приоритетните проекти на общината. В края на 2022 г. той беше официално представен пред гражданите, а в събитието се включиха столичният кмет, главният архитект Здравко Здравков и авторите на проекта. Тогава стана ясно, че за първата отсечка от гара „Пионер" до кв. „Слатина" има влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП) и осигурено финансиране и беше изразено очакване, че работата по изграждането ѝ може да започне още през пролетта на 2023 г.

Маршрутът на целия Зелен ринг е разделен на десет отсечки – парк „Изток“, Слатинска река, Южен парк, бул. „Гоце Делчев“, „Възраждане, „Вардар“, „Надежда, „Сухата река“, река Суходолска и „Левски“. Трасето ще минава не само покрай стари жп релси, а също и покрай реки (Драгалевска, Боянска, Владайска, Перловска, Суходолска и Слатинска), през паркове (Западен, Южен, Борисова градина, Северозападен, Орландовци) и по улици. Предварителните анализи сочат, че

след изграждането на зеленото трасе около 250 хил. души от 30 квартала ще имат достъп до нова паркова среда.

Арх. Александров разказа как е протекла подготвителната работа по първата отсечка на Зеления ринг. Като първа стъпка на общинското предприятие „Софияплан" е възложено изработването на градоустройствен анализ, който е изработен съвместно с фондация "Зелена линия София". Още преди завършването му общината възлага изработването на подробен устройствен план (ПУП). Въз основа на одобрения ПУП е избран проектант, компанията EKJ, която проектира инженерна инфраструктура. След това е наета архитектурна фирма, която да изготви мострен каталог с настилки. „Ние гледахме процеса на проектиране отстрани, за съжаление, не бяхме включени в него“, каза арх. Александров.

Разговорите за прехвърлянето на терените на НКЖИ от държавата на общината за реализиране на проекта, което стана факт миналия месец, са започнати още от 2019 г. от Фандъкова по времето, когато министър на транспорта е Росен Желязков. „Забавянето на прехвърлянето при положение, че вече има изготвен работен проект, избран изпълнител и осигурено финансиране за отсечката от гара „Пионер“ до кв. „Слатина“, се дължи на политически интереси“, счита арх. Александров и допълни, че това се отразява негативно на проекти, които са от полза за града.

Авторите на проекта за Зелен ринг не крият забележките си към подготвителната работа по първата отсечка. Заданието за изготвяне на ПУП е за велосипедна алея, а не за паркова среда. Така отсечката е проектирана от инженери, а не от ландшафтни архитекти, каквато е била препоръката на „Зелена линия София". 

„Оценяваме като негатив и факта, че

не бяхме въвлечени достатъчно в подготвителния процес,

а от дълго време събираме информация и можехме да допринесем за оптимизирането на проекта още в самото му начало“, отбеляза архитектът.

Освен към заданието за изготвяне на ПУП авторите имат забележки и към изработването на плана, възлагането за проектиране, начина на избор на проектантите. „Всички тези наболели проблеми в градоустройствените процеси в София бяха засегнати и с този проект“, каза арх. Александров и добави впечатлението си, че общината трудно се доверява на външни участници.

„Ние сме политически независими и имаме най-голямо желание да работим за реализирането на проекта за Зелен ринг, тъй като сме видели как се случват подобни проекти в други държави и истински вярваме в него“, отбеляза той.

Investor.bg се обърна към представители на Столична община, но до публикуването на материала не бе получен отговор на запитване за коментар.

Примери за добри решения при изоставени пространства има в Париж, Ню Йорк, Тел Авив, Цюрих, Вупертал (Германия). Във Вупертал, където е учил арх. Александров, жп трасе е превърнато в 23-километров линеен парк, а гарите са станали театри, места за спортни и други събития, пространства за изложби. Замисълът на софийската „зелена магистрала" е сходен - да се изградят велосипедни и пешеходни алеи, а жителите на кварталите, през които преминават, да ги доразвият с течение на времето с желани обекти около тях. Този т. нар. тактически урбанизъм обаче е сложен за реализиране у нас, призна архитектът.

Той отбеляза, че трудният диалог със Столична община е бил недостатък на предишната власт, но и сега, въпреки обещанията за повече работа с гражданите, положението не се е подобрило. „Няма как да не бъдем критични, тъй като от много време работим по този проект. Но изведнъж г-н Борис Бонев и колегите му от „Спаси София“, които много пъти са били на наши презентации, без изобщо да се свържат с нас, предложиха свое решение в отсечката по протежението на бул. „Вардар“ с трамвайно трасе и го нарекоха Зелен ринг“, каза той.

Проектът на „Спаси София" беше представен през септември 2023 г. и предвижда създаването на линеен парк на площ от над 20 хил. кв. м, с алеи за разходка, нова велоалея, детска площадка, места за социализация и нова трамвайна връзка между гара „Захарна фабрика“ и бул. „Възкресение“. През април т. г. Столичният общински съвет възложи на кмета Васил Терзиев да започне преговори за прехвърляне на терените с площ от 35 декара на общината с цел реализирането на проекта. 

„Проектът „Зелен ринг на София“ е концепция за трансформация на изоставените отсечки на бившата околовръстна жп линия. Изпълнението ѝ е ангажимент, който новото управление на София е поело, но и съвпада с желанието на „Спаси София" инвестициите да се разпределят и в периферията на града. Но при изпълнението на тази истински нужна – и отдавна закъсняла – реконструкция, трябва да се вземат предвид повече неща от това едни релси да се заменят с вело- и пешеходна алея", отбелязват от „Спаси София" в позиция, изпратена до Investor.bg.

„Проектът за бул. „Вардар", който ние представихме по време на кампанията, е далеч повече от това, той е цялостен проект, който замества бараките с добре уредени търговски площи, създава красиви и функционални градски и паркови пространства в два почти напълно пренебрегвани досега района – „Красна поляна" и „Илинден" – и създава нови важни връзки за трамвайния транспорт", допълват от гражданската организация.

Северният край на проекта завършва в т.нар. Източна порта на Западния парк, която сега е достъпна през един грозен и опасен жп прелез, а „пазарът“ в „Красна поляна" е твърде далеч от визията на квартален пазар, достоен за една европейска столица, се посочва още. В този си вид, той не е годен да бъде катализатор на създаване на местни общности, казват от „Спаси София" и допълват, че дружеството. „Пазари Запад“, което управлява пазара, трябва най-накрая да влезе в истинската си функция и да предостави нормални условия както за търговците, така и за посетителите.

Арх. Александров допусна, че на места действително е възможно да се комбинират пешеходните и велоалеи с жп транспорт и отбеляза, че е нормално да има и други идейни проекти за отделните отсечки по маршрута на Зеления ринг, още повече че теренът по протежението на бул. „Вардар“ е с габарити, които дават основание да се мисли за подобен проект.

„Друг е въпросът дали има нужда в тази посока юг-север да се изгражда толкова скъпа жп инфраструктура. Няма градоустройствени проучвания, които да доказват такава необходимост“, счита той.

От „Спаси София" контрираха, че

трамваят, който предлагат, не пречи на концепцията за Зелен ринг

и е нужен на хората.

„А ако някой твърди, че „Красна поляна" или „Илинден" нямат нужда от инвестиции в качествена градска среда, то трябва да преоцени своите приоритети и да прецени дали критиките му са продукт на обективен прочит на нуждите на района, или на лични предпочитания към едно проектно решение пред друго", допълват те.

„Критични сме не защото има различно от нашето предложение, а защото се използва името на проекта Зелен ринг и се сменя съдържанието му, без изобщо да се потърсят за разговор авторите на проекта", каза, от своя страна, арх. Александров от „Зелена линия София". „Не видяхме автор на алтернативния проект за бул. „Вардар", който да застане с името си и да го защити. Не желаем да се конфронтираме с никого, но и не смятаме, че с налагане насила на анонимни проекти общата картина в града ще се промени“, допълни той.

Според него терените по 3,5-колометровото трасе на бул. „Вардар“, които също са собственост на НКЖИ и пустеят от 20 години, са изключително богатство, тъй като имат само един собственик и едно предназначение, изключват проблеми с отчуждаване на частни имоти и затова е лесно от градоустройствена гледна точка да се проектира на тях.

„С много малко средства

те могат постепенно да бъдат използвани от гражданите

и да свързват директно центъра на града със западните квартали“, каза арх. Александров.

Той отчете като пропуск на гражданската организация, която представлява, недостатъчното въвличане на хората в процеса на работа по Зеления ринг. „Тъй като сме изхвърлени от този процес, задачата, която сме си поставили сега, е да работим с гражданите. Ще започнем през лятото от бул. „Вардар“ - ще облагородяваме терените по протежението му, ще слагаме пейки, ще почистваме. Това е посоката, в която смятаме да поемем“, отбеляза архитектът.

Приоритет за „Зелена линия София“ от самото начало са били отсечките гара „Пионер“ – кв. „Слатина“ и тази по протежението на бул. „Вардар“. „Ако те бъдат изградени, половината ринг ще бъде готов“, каза арх. Александров.

Най-голямата трудност е изграждането на връзка на Ловния парк и Борисовата градина с Южния парк пред кв. „Хладилника“. „Огромно предизвикателство е как ще се направи там пешеходната и велосипедна връзка между двата парка, тъй като в района се създаде изключително натоварен вторичен център на града, а старото жп трасе е превърнато в булевард. Добре е общината да работи с частните инвеститори в района, тъй като зеленото трасе ще минава покрай новите им комплекси и те вероятно биха проявили готовност да подкрепят проекта“, отбеляза архитектът. „Водим тези разговори от пет години, но нищо не се предприема на практика. Въпрос на воля и желание от страна на общината е нещата да се случат“, допълни той.