Еволюцията на градския транспорт в контекста на електрическата мобилност

270 автобуса на газ и 129 електробуса. Без да броим тролеите, трамваите и метрото. Така поне засега изглежда приносът на Центъра за градска мобилност (който включва и градския транспорт) на София за електрификацията на столичния транспорт. Но е факт - в последните десетина години Столичната община отдели огромни усилия и средства, за да обмени парка на градския транспорт, а процесът по закупуване на електробуси и подмяната на парка на градския транспорт трябва да продължи. Но следващото предизвикателство ще бъде изграждането на прилежаща енергийна инфраструктура и мощности за възобновяема енергия, като соларни паркове, които да отговорят на нуждите на нарастващия парк от електрически автобуси в София. 

Това поне е мнението на Димитър Делчев, изпълнителен директор на ЦГМ-София, който взе участие в панел от форума Green Week 2023, организиран от Dir.bg и 3E-news.

И наистина - електрическата мобилност и декарбонизацията на транспорта далеч не се изчерпват със замяната на конвенционалните коли с такива на ток. Градският транспорт например също е основен играч и без него постигането на целите е напълно невъзможно. . 

Каквито и мащабни промени да се случват в рамките на автомобилния транспорт, обществените транспортни услуги ще останат в основата на мобилността, каза още той. По думите му са нужни финансиране и ясен ангажимент за изграждането на нужната инфраструктура за подобен вид задвижване, като проектите се нуждаят от правилни решения от страна на общината и държавата.

От своя страна Стоян Братоев, изпълнителен директор на ‚Метрополитен“, заяви, че през следващите няколко месеца може да стартира изграждането на участъка на метрото, който ще минава през столичните квартали „Гео Милев“ и „Слатина“. Той изтъкна, че вече има избран изпълнител на проекта, но е нужно време за приключване на процедурите.

Според Братоев трасето минава през изключително натоварен участък – около 110 хил. души живеят и работят в района. Той добави, че предварителните оценки за натоварване на този участък от линията са за 78 хил. пътници.

„В момента изграждаме участък от 3 км по Плана за възстановяване и устойчивост по продължението на третата линия - от метростанция „Хаджи Димитър“ до „Левски Г“, поясни Братоев, допълвайки, че изпълнението на проекта е на 30%. Подготвя се и метростанция в „Обеля“, която ще има връзка с националната железопътна мрежа, заяви още той.

"Проектът за метрото в София успя да покаже, че България може да изгражда големи, много сложни инфраструктурни проекти, които са изключителни ефективни по отношение на замърсяването на околната среда, бързината на пътуване и удобствата на пътниците", отбеляза Братоев. "В големите европейски столици навсякъде се предвижда изграждане на 30 до 40 км нови метролинии в следващите 10-15 години. Ние предвиждаме 15-20 км, по-скромни сме заради финансовите възможности", каза още той.

Към момента метрото спестява общо 92 хил. автомобила по улиците на София, добави той.

Внедряване на електрифицирани решения

В дискусията взе участие и Милен Милев, прокурист в компанията „Чериът Моторс“ АД, който заяви, че концернът произвежда, продава и обслужва електробуси, като само в София разполага с около 45 подобни превозни средства с възможност за бързо зареждане. В автопарка на обществения транспорт на София компанията има близо 80 подобни превозни средства.

Освен в столицата „Чериът Моторс“ е разположила своите електробуси и в Габрово, допълни Милев.

От своя страна Силвен Коло, регионален мениджър на Melexis за Източна Европа, подчерта, че електрификацията на транспорта ще се случи, независимо дали това ни харесва или не. Той даде за пример ангажиментите на редица автомобилни производители, които вече обявиха големи инвестиции в електрификацията на продуктовата си гама. Коло посочи шведската Volvo, която пое ангажимент да премахне всички конвенционални коли от портфолиото си до 2030 г. и изтъкна реч на изпълнителния директор на Stellantis NV Карлос Таварес, в която последния посочва, че електрификацията е неизбежна.

„През целия си жизнен цикъл електромобилите отделят със 75% по-малко емисии от конвенционалните превозни средства“, заяви Коло.

Все пак той изтъкна и някои предизвикателства, преди които е изправен секторът, като изграждането на устойчива електроснабдителна мрежа, цената на електромобилите, достъпната инфраструктура и пробега.

Ролята на регулациите

По темата за стимулирането на електрификацията на национално и европейско ниво говори Антония Маврова, адвокат от Kinstellar, която изтъкна значението на приетата на 14 юни нова правна рамка за батериите от Европейския съюз (ЕС), която има потенциал да промени цялата индустрия.

„Въпросът тук обаче е кой ще поеме риска от оскъпяването на батериите заради новите регулации“, подчерта Маврова, визирайки етикирането на най-скъпия елемент от електромобила и значението на произхода на неговите компоненти.

По думите ѝ остава и въпросът какво ще се случи със служителите, които трябва да бъдат преквалифицирани, за да отговарят на новите технологични и производствени стандарти.