Транспортната система у нас - развитие в застой

През следващите седем години в България ще бъдат инвестирани над 1,5 млрд. лв с фокус върху политики за транспортна свързаност и стимулиране на зеления преход в този сектор, заяви министърът на транспорта Георги Гвоздейков по време на панел от форума Green Week 2023.

Министърът подчерта, че до 2026 г. трябва да бъде завършена модернизацията на железопътния транспорт, като това включва и подновяване на подвижния състав.

„Над 600 млн. лв. ще бъдат вложени за подобряване на железопътната инфраструктура, като 1 млрд. лв. са общите средства по националния План за възстановяване и устойчивост“, добави Гвоздейков, който говори по време на панела „Транспортна сигурност и свързаност на страните от Централна и Източна Европа“. „Целта е да бъдат достигнати така желаните по-високи скорости“, добави той, визирайки подвижния състав.

По думите му усилията на държавата за подобряване на железопътния транспорт ще повишат безопасността на пътниците и ще се подобри качеството на услугата в страната.

Гвоздейков подчерта, че са нужни и сериозни инвестиции в електрификацията на транспорта и за изграждане на нужната зарядна инфраструктура за автомобили с батерии, както и за създаването на условия за транспортна свързаност по отделните гари.

Транспортът като тема в Европейския парламент

По темата за транспортната свързаност и развитието на сектора се изказа и евродепутатът от Европейската народна партия (ЕНП) Андрей Новаков, който заяви, че основната причина да няма повече изградени мостове между България и Румъния по Дунав е заради политиките, които следва Букурещ по отношение на развитието на транспортна инфраструктура на запад, към Унгария, за сметка на тази с нашата страна.

Според Новаков пари за нови мостове има, но липсва желание за реализация на подобни проекти. Той посочи, че е въпрос на двустранни преговори, за да бъде постигнат успех в развитието на транспортната инфраструктура с Румъния. „Това е в техен интерес“, подчерта евродепутатът.

Той изрази мнение, че дори България да не влезе скоро в Шенген, без да се нарушава европейското законодателство, София и Букурещ могат двустранно да премахнат граничния контрол и бариерите „да бъдат вдигнати“.

„Това е възможно и трябва да го направим“, подчерта Новаков.

Евродепутатът коментира и темата с електрическата мобилност и решението на Европейския съюз (ЕС) да забрани продажбата на нови бензинови и дизелови леки коли от 2035 г.

„Трябва да се адаптираме. Политиките трябва да са такива, че хората сами да искат да си купят електрически автомобил, а не да бъдат принуждавани“, подчерта Новаков, добавяйки: „Не мога да ви кажа как да си похарчите парите“.

Той даде пример с черно-белите телевизори и начина, по който хората сами са преминали на цветни, без да е нужна специална политика за целта.

„Защото пазарът определя това“, изтъкна още Новаков.

През фокуса на администрацията

От своя страна Димитър Савов, директор на Дирекция „Транспортна политика“ към транспортното министерство, изтъкна, че основният фокус на държава и на ресорното министерство е развитието на транспортната инфраструктура. Той призна, че засега няма особено голям напредък по отношение на обновяването и разширяването на железопътната инфраструктура в рамките на поетите от страната ангажименти спрямо ЕС.

Савов заяви, че във фокуса на министерството остава като приоритет обновяването на подвижния състав и изграждане на интермодална транспортна мрежа.

Той отбеляза, че в петък министър Гвоздейков ще пътува до Румъния, като основна тема на визитата му ще бъде свързаността между двете страни. Савов припомни, че София е изпратила до Букурещ споразумение за строителство на мост (втори между Русе и Гюргево) още миналата година, като от румънската столица заявяват, че се водят „съгласувателни процедури“. Строителството на този мост вече има подкрепата на Европейската комисия (ЕК).

По отношение на Гърция Савов посочи, че се работи по проекта за свързаност между гръцките пристанища Кавала, Солун и Александруполис и българските Бургас, Варна и Русе.

Панелистът добави, че с Турция се водят преговори за нов граничен пункт и връзка между Смолян, Елхово и Одрин.

Развитие на националната транспортна инфраструктура

В дискусията се включи и д-р Дина Цоневска, главен експерт в Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), която представи данни относно активните проекти на ведомството относно разширяването на основната шосейна мрежа в страната. По думите ѝ в България има липса на непрекъснати, последователни транспортни мрежи, които да осигурят бързо и безопасно придвижване на по-дълги разстояния.

Цоневска представи и някои от основните проекти, по които работи АПИ, като автомагистралата между Русия и Велико Търново, лот 3,2 от АМ „Струма“ и обхода при Габрово.

Тя подчерта, че ниската степен на изграждане на пътните мрежи от висок клас ограничават икономическото развитие на България.

Цоневска обърна внимание и на зарядната инфраструктура за електромобили, като заяви, че се предвижда изграждането на станции по републиканската пътна мрежа, което е заложено в Плана за възстановяване и устойчивост. Необходимо е да се гарантира минимално покритие за леките автомобили на максимално разстояние 60 км, а за тежкотоварните на 100 км, изтъкна още тя.

Морски транспорт и инфраструктура

Междувременно Диян Димов, изпълнителен директор на „Порт Бургас“, се фокусира върху рисковете около климатичните промени, които влияят на корабоплаването чрез промяната на ветровете. Той даде за пример скорошни измервания, които показват, че скоростта на вятъра достига 35 метра в секунда, като за първи път се отчитат подобни стойности.

Димов разказа и за участието на „Порт Бургас“ в създаването на първия за Черно море кораб с хибриден двигател, наречен MAVI. Целта на подобни разработки е намаляването на въглеродния отпечатък на морския транспорт, изтъкна още той.

От своя страна Никола Косев, директор „Експлоатация Терминал Запад“ в „БМФ Порт Бургас“ АД, посочи, че дружеството разчита на концепцията, че една екологична инициатива трябва да върви в ръка за ръка с икономическата логика и обоснованост. Това според него дава стабилност, развитие и на зелените решения. Косев изтъкна, че до момента БМФ е вложила 165 млн. евро инвестиции за 11 години, като тук влизат инициативи като ограничаване на разпрашаването, зелени решения за механизация, ограничаване на въглеродния отпечатък и развитие на мултимодалния транспорт. Освен това компанията е изградила и интермодален терминал в индустриалния комплекс „Божурище“.

Премахване на границите

Последният панелист в дискусията за транспорта, изпълнителният директор на ГЕК ТЕРНА Емануел Мустакас, заяви, че години наред народните на Балканския полуостров са изграждали бариери и граници помежду си, но сега е дошло време тези бариери да паднат и страните да се свържат.

„Виждаме неща, за които преди десет години само можехме да мечтаем“, споделя Мустакас.

Той подчерта, че въпреки важната роля на държавата промените към по-зелен транспорт не могат да се служат без ангажирането на частния сектор.

Според Мустакас основният проблем за транспорта по пътя му към електрификация не е в неговата инфраструктура, а в стабилността на електроразпределителната мрежа.