Китай продължава с инвестициите в Западните Балкани

Девет години след като се ангажира да построи изключително скъпа магистрала със заем от Китай, който почти доведе страната до фалит, Подгорица обяви друг проект за магистрала съвместно с китайска фирма.

Държавите от Западните Балкани чакаха с десетилетия Европейският съюз (ЕС) да се заеме сериозно с разширяването си и да направи някои предприсъединителни инвестиции. Някои инфраструктурни проекти обаче не можеха да чакат очевидната незаинтересованост от страна на Брюксел да се обърне и Пекин осигури така необходимото финансиране, пише Emerging Europe.

Работата с Китай се оказа по-лесна за държавите от региона. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) изисква строга документация и доказателства за икономическата жизнеспособност на даден проект. Китай обаче е щастлив да работи с балканските политици без такива формалности дори когато обявяват непечеливши проекти точно преди избори.

Гъвкавостта на Пекин означава, че проекти, които иначе никога няма да видят бял свят, могат да бъдат изградени. Тези проекти обаче не са евтини и малките страни могат бързо да поемат повече дългове за икономически съмнителни проекти, отколкото ЕИБ би позволила.

Докато Китай раздаваше заеми по инициативата си „Един пояс, един път“, западните медии и институции обвиняваха Пекин, че използва хищнически практики за отпускане на заеми, за да хване в дългов капан развиващите се страни и така да си гарантира политическа лоялност.

Нараства обаче консенсусът между различни академични изследователи, че „дипломацията на дълговите капани“ е или откровен мит, или е по-сложна, отколкото изглежда.

Между 2000 и 2019 г. Китай анулира най-малко 3,4 млрд. щатски долара дълг, преструктурира или рефинансира други 15 млрд. щатски долара дълг и не конфискува никакви активи. Вярно е обаче, че много от проектите не са прозрачни и често са одобрявани от страните клиенти без надлежна проверка поради политическа целесъобразност.

Проекти в Черна гора и Босна

Злополучната магистрала в Черна гора, която трябваше да свърже крайбрежния град Бар със Сърбия, за да улесни пътуването през вътрешността на страната, е типичн пример за това. Проектът се провали на няколко проучвания за осъществимост и представата за неговата рентабилност беше посрещната със скептицизъм.

През 2014 г. обаче тогавашният премиер Мило Джуканович взе заем от почти 1 млрд. щатски долара от Китайската експортно-импортна банка и сключи договор за строителство с China Road и Bridge Corporation (CRBC).

След седем години на спънки и закъснения първите 41 км от магистралата бяха пуснати миналия юли. Около 60% от магистралата се състои от тунели и мостове и тя е един от най-скъпите пътища в света. Останалата част от 163-километровата магистрала не е довършена и не е ясно дали някога ще бъде завършена.

Населението на Черна гора е само около 620 хил. души. Страната е малка и се затруднява да обслужва дълга си, който съставлява повече от една трета от годишния ѝ бюджет. През 2021 г. Подгорица постигна сделка с две американски и една френска банка за преструктуриране на заема, което спестява на страната по 9,5 млн. долара годишно чрез намаление на лихвата до 0,88% от 2% и допълнително споразумение за хеджиране.

„Преговорите за рефинансиране и оптимизиране на публичния дълг на Черна гора продължават и това споразумение дава така необходимото време да се направи това по най-добрия възможен начин“, коментира финансовият министър на Черна гора Милойко Спаич.

Окуражена от това, Черна гора обяви на 29 март, че отново ще си партнира с китайска фирма, този път Shandong International Economic and Technical Cooperation Group, за изграждането на друга магистрала. Този проект обаче не е толкова мащабен и е по-евтин – магистралата ще свързва туристическите градове Будва и Тиват, ще е дълга около 16 км и ще струва 53 млн. евро. Финансирането, вместо от китайска банка, е осигурено от бюджета на областта и кредит в размер на 14 млн. евро от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

„Това е първият от поредицата проекти по крайбрежието, които трябва да улеснят трафика. Това строителство е спешно, тъй като през летния туристически сезон повече от 30 хил. превозни средства преминават дневно между тези два града“, каза премиерът в оставка Дритан Абазович през март.

Групата за международно икономическо и техническо сътрудничество Шандун участва в редица проекти в Западните Балкани. Тя подкрепи полагането на трамвайни линии в столицата на Босна и Херцеговина Сараево и подписа договори за изграждането на две магистрали в Република Сръбска. Разследващи репортери обаче критикуваха липсата на прозрачност и публичен надзор на сделките с босненското правителство.

Тесни връзки със Сърбия

Сърбия също сключи договор с Групата за международно икономическо и техническо сътрудничество Шандун за изграждането на магистрален коридор.

Сърбия е може би най-близкият партньор на Китай на Балканите и в цяла Европа. Страната е кандидат за членство в ЕС, но отдавна се отклони от блока в своята външна политика и поддържа благоприятни отношения с Русия и „стоманено приятелство“ с Китай. Въпреки че държавите от ЕС в Централна Европа и Балтика преустановиха сътрудничеството си, Китай и Сърбия официално започнаха преговори за споразумение за свободна търговия миналия месец.

От миналото лято бяха възобновени директните полети между Пекин и Белград. „Повторното отваряне на директния маршрут е резултат от бързото реализиране на значителен консенсус между президентите Си Дзинпин и Александър Вучич за непрекъснато подобряване на сътрудничеството между нашите две страни“, коментира китайският посланик в Сърбия при кацането на първия полет на Hainan Airlines в Белград от четири години насам.

Между 2009 и 2021 г. приблизително 32 млрд. евро са изтекли от Китай към Западните Балкани, като от тях 10,3 млрд. евро са отишли в Сърбия.