Д. Горанова: България излиза от имиджа на евтина туристическа дестинация

В края на седмицата България е домакин на престижен международен форум, организиран от Европейския комитет на асоциациите на туроператорите и турагентите (ECTAA) – организация, обединяваща туроператорите на Европа, и от Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА).

По този повод и за други актуални теми за туристическия сектор разговаряме с Димитрина Горанова, председател на АБТТА.

- Г-жо Горанова, България е домакин на престижен международен форум, който събира в София туроператори от цяла Европа. Кои са актуалните теми, които ще бъдат обсъдени и какви са очакванията ви?

- Събитието е изключително важно за сектора и българския туризъм като цяло, защото привлича вниманието на туроператорската общност в Европа към дестинация България. Целта е участниците в бизнеса на най-високо ниво да си припомнят България, да посетят страната ни, да оценят потенциала за развитие на дестинацията. Основната цел е популяризиране на България с всичките форми на туризъм, които предлага, за да може бранд България да се промотира като дестинация за четири сезона, а не единствено като морска дестинация.

- В този смисъл как се представя България като цeлoгoдишнa туристическа дecтинaция, paзпoзнaвaeма ли е на мeждyнapoднaтa тypиcтичecĸa ĸapтa и може ли да се каже, че излезе от имиджа на нискобюджетна дестинация?

- Рано е категорично да твърдим, че има сериозен напредък в тази посока, но можем да кажем, че има сигнали от международни партньори, че вече не гледат на България като на евтина дестинация. Вече сме една стъпка по-нагоре, защото се говори за България като дестинация „value for money“, тоест постигнат е баланс между цена и качество. Разбира се, имаме още много работа, за да се откъснем от имиджа на евтина дестинация. Няколко са факторите, които ще доведат до промяната. На първо място е качеството на продукта от гледна точка на обслужването, където има много какво да се развива.

Димитрина Горанова

Снимка: АБТТА

Димитрина Горанова е председател на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА). Повече от десет години тя е регионален мениджър за България на международната компания Happy Tour Group – представител на една от четирите най-големи глобални травел мениджмънт компании – FCM.

От 2019 г. тя е член на Управителния съвет, а от средата на 2021 г. и председател на УС на АБТТА. През март 2022 г. е избрана за член на Контролния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Димитрина Горанова е член и на местния консултативен орган към IATA – APJC Bulgaria (смесен специализиран обществено-консултативен орган на авиокомпании).

- Какво трябва да се направи за по-добра реклама на българския туризъм в чужбина?

- Добре е държавата да приоритизира своите пазари при провеждането на рекламни кампании, за да има по-голям ефект. Фокусът върху целеви пазари е нещо, което Министерството на туризма в последните години взе като препоръка. Друга стъпка е директното възлагане по примера на програмата за реклама на черноморските курорти. Би могло да се доразработи, така че местният бизнес да бъде въвлечен, защото именно той познава най-добре продукта си. Също така рекламата невинаги е свързана само с пари – дипломатическите усилия, установяването на контакти с местни организации, усилията на посланиците водят до много добро популяризиране. Хубаво е да има повече инициативи от страна на дипломацията.

- Когато говорим за туристическа политика, неизбежен е коментарът за дългоочакваното създаване на Туристически гаранционен фонд в България. Защо се стигна до разногласия в бранша относно новия проект на Министерството на туризма. Какво предстои?

- Създадена е работна група, която продължава да заседава. Това е сложен законопроект от гледна точка на това, че засяга коренно разлини заинтересовани страни. Разисква се каква да е формата на фонда, така че да има контрол, но да няма конфликт на интереси – дали да е държавен или частен. Целта на бранша е една – да има по-голяма защита за потребителите в случай на несъстоятелност, но също така е важно да не се утежнява бизнесът ненужно със свръхрегулации. Трябва да се изяснят всички въпроси, по които в момента няма консенсус и да приключим с абсолютно съгласие на всички участници.

- Туроператорският бранш не успя да се пребори за удължаване на по-ниската ДДС ставка за туроператорите и туристическите агенти до края на годината. Каква е принципната Ви позиция по този въпрос?

- Смятам, че основната причина да не се случи това, беше, че не се пое политическа отговорност. От АБТТА сме наясно, че ДДС ставката за пакетните пътувания не може винаги да остане намалена, тъй като противоречи на европейска директива. Въпросът е в това, че туроператорите вече бяха договорили пакетите и цените си с чуждите партньори за цялата 2024 година и връщането на базовата ставка в средата на годината беше неприятна изненада. Нестабилната политическа обстановка и фактът, че през юни нямахме правителство доведе до неразглеждане на този въпрос повече.

- На фона на по-високите цени как приключи лeтният туристически ceзoн. Според Вас беше ли успешен, отговори ли на очакванията на бизнеса?

- За нас реалистичните очаквания бяха летният сезон да е по-добър от предходния и от тази гледна точка очакванията са оправдани. Ранните записвания тръгнаха много добре с обещаващи резултати, но впоследствие темповете на новите резервации намаляха. За радост отбелязваме, че това е първият летен сезон, в който браншът не се сблъска с никакви генерални проблеми от пандемията насам. Така че изпратихме добър сезон. 

- Как се възстановява българският туризъм, кои пазари записват ръстове и кои изостават?

Възстановяването на българския туризъм се случва с различни темпове. Най-пристеснително е завръщането на културно-историческия туризъм, който е основен двигател за развитието на България като дестинация на четири сезона. Това лято беше по-успешно, но вече се забелязва как за следващата година е трудно да се направят прогнози и е възможно да не продължи тенденцията нагоре, защото продуктът става скъп. Цените на съставните услуги се повишават много и вече регистрираме недостатъци спрямо конкуретни пазари като Румъния, например, където подобен продукт е по-евтин. Трудно е да се обясни защо се случва у нас, но е факт, че транспортните и екскурзоводските услуги много поскъпнаха. Всички тези услуги в Румъния са по-евтини.

За съжаление, все още говорим за възстановяване на туризма в сравнение с нашите съседи, които отдавна регистрираха по-големи ръстове от базовата 2019 г., а ние още целим да достигнем тези нива.

- Кои са пазарите, които се възстановяват по-ускорено и кои бележат ръстове?

- Позабравени пазари като Полша и Чехия се развиват много добре, имат сериозни ръстове специално за морски туризъм. Пазар Дания също се възстановява с добри темпове. Също така Прибалтийските страни (Литва, Латвия, Естония), защото тази година пуснаха директни полети до София и до Черноморието. Този факт обуславя посещението във вътрешността на страната и за други видове туризъм. За съжаление, има съществен отлив от немския пазар, което не е добър сигнал.

- Kaĸ се представят плaниcĸите и cпa ĸypopтите в България, как се развиват другите видове туризъм?

- Останалите видове туризъм се развиват добре. Например Банско е добра дестинация за четири сезона – планинският и фестивалният туризъм се разрастват. Все повече фестивали се организират в цялата страна на различна тематика, а те привличат много туристи и популяризират дестинацията. Най-успешно се развива СПА туризмът въпреки високите цени. Дори има повече потенциал, защото минералните води на страната ни са сред богатствата, които не се промотират достатъчно на чуждия пазар.

- Туристическата индустрия в Европа отчита завръщане към пакетните почивки. Какви са тенденциите за България?

- Тенденцията се наблюдава от няколко години. Първоначален стимул се оказа пандемията, като тогава пакет, купен от туроператор, носеше повече сигурност за пътуващите. Друг фактор за тренда продължава да бъде нарушената верига на доставките при авиопревозвачите. Този проблем още е не е решен и те не могат да изпълняват всичките си полети и са принудени да ги анулират. И в този случай пакетното пътуване чрез туроператор е сигурна алтернатива за туриста. Като цяло потребителят осъзнава, че ползването на туроператорски услуги и пакетни пътувания е в негов интерес и защита. У нас браншът регистрира все по-големи обороти, обявяват повече програми и продажбите вървят добре.

- Кои са предпочитаните от българите дъpжaви за посрещане на Коледните и Нoвoгoдишнитe пpaзници с оглед на peзepвaциитe тази година? Какви са пpиблизитeлнo цените нa тeзи тypиcтичecĸи пaĸeти?

- Не се забелязва по-различна потребителска нагласа спрямо предходни години. Напоследък българите предпочитат да са на топло около Коледа и Нова година. Факт е, че екзотичните дестинации са много търсени, въпреки че изискват сериозен финансов ресурс. Има пакети за Карибския басейн, за Малдиви, Сейшели, остров Мавриций също се предлага много успешно. Дубай остава най-достъпната дестинация.

За хората с по-скромен бюджет традиционни остават съседните страни – Сърбия, Гърция, Турция. Зимните ни курорти за Нова година също са доста търсени от българи и чужденци. Българите масово предпочитат и вилите и къщите за гости.

- Какви са очакванията за предстоящия зимен туристически сезон?

- Очакванията са добри. Напоследък всеки следващ сезон е по-добър. Положително е, че търсенето на този тип туристически продукт се развива с наскоро обявените чартъри от Букурещ до Пловдив. Очаквам да има положителен ефект и за градския туризъм на Пловдив. Инициативата ще развие целия южен район. Добри ръстове на туристите очакваме от Великобритания, Скандинавските страни, съседните Сърбия, Турция, Гърция и Румъния. Надявам се да се компенсира пазар Израел.