Спа туризмът в Европа ще се възстанови едва след 3-4 години на нивото на пазара преди пандемията. Сред причините за това са и високите нива на инфлация след пандемичния спад и ефектите върху сектора от войната в Украйна, а сега и в Близкия изток. Това каза Тиери Дюбоа, председател на Европейската и на Френската СПА асоциация, в интервю за БНР.
Прогнозата за 2023 г. е, че спадът ще е 15% спрямо 2019 г. "През 2020 година имахме 60% спад на сектора спрямо предходната. През 2021 година спадът е 43%, а през 2022 година той е 24%", коментира специалистът.
„Секторът на спа и здравния туризъм отбелязваше 10% ръст на годишна база преди 2019 година. Пандемията от коронавирус сериозно го засегна, защото всички заведения в сектора в Европа бяха напълно затворени“, отбеляза Дюбоа.
По думите му възстановяването както на местния, така и на международния пазар е много бавно. "Точно когато започна раздвижване през 2022 г., Русия обяви война на Украйна, което доведе до рязко повишаване цените на енергията и на инфлацията. Повишиха се експлоатационните разходи и това се отрази на финансовите резултати, които вече бяха влошени от пандемията“, изтъкна събеседникът.
По думите му клиентите са били силно засегнати и от повишаващите се транспортни разходи и разходите за живот като цяло. "Много от тях не ходят в спа курортите по икономически причини и намаляват като цяло разходите си", отчете той.
От друга страна пандемията е променила начина ни живот и хората, уточни Дюбоа. „Те вече отдават по-голямо значение на здравния и на спа туризма. Те се грижат по-добре за себе си", смята той.
"Пандемията засегна много хора както на психологическо ниво, така и на физическо и тези последствия трябва да бъдат лекувани. Балнеолечението е идеално да поеме грижите за хората, които нямат нужда от болничен престой. Във все повече европейски държави балнео курортните с помощта на техните специалисти съставят програми, които да обхванат грижите за хората, засегнати от Covid", посочи той.
Относно мерките, с които Франция насърчава белнологията и спа туризма събеседникът посочи, че в страната балнеолечението се покрива изцяло от държавата и в момента лечението и продължителността на програмите и на престоя е три седмици. Има и програми за по-кратък престой, насочени към уелнес или физическо, психическо и емоционално здраве, които не се поемат от държавата.
Според него европейските спа дестинации трябва да се развиват в две насоки. „От една страна трябва да има по-добро покритие от страна на здравните каси на отделните държави по отношение на балнеолечението. Но също така не по-малко важно е да развием превенцията, за да може населението на Европа да остарява по-дълго и в добро здраве и да не страда от различни увреждания или заболявания“, каза Тиери Дюбоа.
Той обърна внимание и на друг аспект - във всички страни начинът на живот е изключително стресиращ и все по-често сред хората в активна възраст се наблюдава синдром на професионалното прегаряне. „Именно в тази област балнеолечението може да има голяма полза. Работата на специалистите по балнеолечение и на всички заети в този сектор е да бъдат обхванати повече хора от нашите услуги и нашите грижи", посочи Дюбоа.
На въпрос каква е ролята на България сред европейските спа дестинации експертът посочи, че сега България привлича клиенти с доста по-ниски финансови възможности, отколкото други държави, където този вид туризъм е по-скъп. „Личните ми впечатления са, че има много нови красиви хотели с 4, а някои дори с 5 звезди, които разполагат с много модерно оборудване и съоръжения и би трябвало да насочат усилията си към привличане на по-платежоспособни туристи", каза той.