Сийка Кацарова: И австрийци със здравни застраховки ще ползват спа услуги в България

След като от август тази година осигурените 15 млн. германци в най-голямата здравна каса в Германия получиха възможността да използват полагащите им се профилактични пакети в четири хотела в България на Черноморието, вече е факт и първият договор с Австрия, която е следващият голям европейски здравноосигурителен пазар. Договорите с Германия са голям пробив, реализиран от Българския съюз по балнеология и спа туризъм (БСБСПА) и Германо-Българска индустриално-търговска камара (ГБИТК), с подкрепата на Министерството на туризма и Министерството на здравеопазването.

Оттук нататък е важно как ще се рекламират тези услуги на съответните пазари, което би привлякло нова вълна от чужди туристи в България. Очакванията са добавената стойност да се отрази както на българския туризъм, така и на местните икономики в региона.

От БСБСПА призовават здравният туризъм да бъде популяризиран с целева туристическа реклама, както и да се разработят механизми, чрез които и българи да могат да използват здравните си осигуровки за профилактика, превенция и рехабилитация в родните уелнес, медикъл и спа курорти по примера на другите страни от ЕС.

Здравният туризъм е припознат от ресорното министерство като устойчивият туристически продукт, който може да ребрандира България като дестинация. За първите осем месеца на годината са регистрирани 720 хиляди спа туристи, което представлява ръст от 12% спрямо същия период на миналата година.

По тези теми разговаряме със Сийка Кацарова, председател на Българския съюз по балнеология и спа туризъм и вицепрезидент на Европейската спа асоциация.

- Госпожо Кацарова, през август една от най-големите здравни каси в Германия сключи директни договори с български хотели по Северното Черноморие. Така осигурените 15 милиона германци в нея могат да ползват полагащите им се профилактични пакети в четири хотела в България. Какви са икономическите ползи и предизвикателствата при този проект?

Този пробив стана възможен благодарение на подкрепата на Германо-Българска индустриално-търговска камара (ГБИТК) в лицето на главния управител Митко Василев и Кармен Щрук, зам. главен управител. С тяхно съдействие България успя да влезе в списъка на елитните държави, които предлагат възможност всички, осигурени в тази немска здравна каса, да си реимбурсират средствата за профилактика в амбулаторни условия, тоест в медикъл и спа центрове, сертифицирани от страна на Министерството на туризма и Министерството на здравеопазването.

Втората стъпка е свързана с национална информационна кампания, тъй като са необходими целеви кампании за информираност за възможността германци със здравни застраховки да идват в България по програмите за профилактика. В момента няма никаква информация за възможностите по тази тема. Страната ни трябва да рекламира предимствата на българския медикъл и спа продукт.

- Откъде може да дойдат парите за това?

Министерството на туризма има рекламен бюджет, който трябва да се използва целево и ефективно, но и общините трябва да влязат в ролята си, защото курортната такса, която влиза в техния бюджет, следва да се реинвестира в туризъм, а не да отива по други направления.

В последната година и половина от туристическото министерство не е отделена и една стотинка за информационна кампания, може би средствата не са достатъчни, но ведомството може да възлага проекти на Германо-Българска индустриално-търговска камара например, което обаче не се случва. Механизми са възможни и през здравния бюджет.

- На какъв етап е проектът за профилактика за здравно осигурени граждани от Австрия у нас?

С удовлетворение анонсирам възможността българските сертифицирани спа и медикъл спа центрове да бъдат партньори на застрахователни компании от Австрия. Вече имаме първия сключен договор с частна австрийска застрахователна компания (засега името на компанията е търговска тайна) с един медикъл спа център в България. Проектът е подкрепен от настоящия екип на Министерството на туризма и предстои през ноември да направим първа официална презентация във Виена пред застрахователни компании и заинтересовани туроператори.

- Защо това е важно за българския туризъм?

Предстои да представим бранд България – дестинация за целгодишен здравен туризъм, както и възможността австрийски застрахователни компании да изпращат свои клиенти да ползват програми за превенция, промоция и профилактика на здравето в България.

Австрийският пазар е много важен за България, а ние имаме лесен достъп до австрийските туристи заради наличието на директни полети. Нека имаме предвид, че конкуренцията за германския и австрийския пазар е много висока – Албания навлезе силно, Словения също е много напред. Предимствата на България са в изключитерно благоприятния климат и все още ниските цени при много добра база. Цените за подобни услуги в Австрия са много по-високи.

И тук ще са необходими информационни кампании - през Министерството на туризма, добре е да се включат и общините.

- Възможно ли е скоро и България да въведе подобна опция, а именно всеки със здравна осигуровка да може да ползват част от нея за програми в български спа курорти?

Единствено българите в ЕС не могат да ползват здравната си осигуровка по програми за превенция и профилактика. Българите в момента са единствените европейски граждани, които нямат право да използват здравната си осигуровка по такива програми, а единствено за лечение. Министерството на здравеопазването само на хартия е записало приоритет профилактика и превенция чрез използване на минералния ресурс. Всички останали страни в Европа имат ваучери за здраве или ваучери за възстановяване, които се заплащат от техните здравни системи, както и ваучери за пост-Covid рехабилитация. България не разполага с такъв инструмент, който би подпомогнал и местната икономика.

В момента нямаме нищо – нито ваучери, нито друг целеви инструмент. Имаме превенция с ваксини, скриниг на заболявания, но нямаме превенция на здравето чрез силата на естествени лечебни фактори като минералната вода. Здравната осигуровка може да се ползваме само в специализирани болници за рехабилитация и то за минимален брой хора. В същото време е напълно постижимо да се подкрепят програми, насочени към социално-значими заболявания – наднормено тегло, опорно-двигателен апарат, респираторни. 

- Според проучване, направено в Германия, всяко едно евро, инвестирано в профилактика и превенция, спестява 7 евро от лечение….

Това продължава да е така… Трябва да осъзнаем, че чрез инвестиции в превенцията и профилактиката могат да се спестят публични разходи. Нека напомним, че средства, инвестирани в превенция, спестяват разходи в здравните бюджети. Ваксините не са единствената превенция, нужно е заделяне на средства от здравния бюджет дори на браншово ниво – за миньори например, или пък за деца и юноши, или за пенсионери, така че да разполагат с ваучери за превенция и рехабилитация, а не публичният фонд да плаща за лечение, което е в пъти по-скъпо.

- Има ли такива програми и примери в Европа?

Да. Още в началото на пандемията Чехия гласува директен грант за по 220 евро на човек, отворен не само за здравно осигурени чешки граждани, но и за всички европейци, които искат да прекарат седем дни в медикъл спа центрове в Чехия за пост-Covid профилактика или рехабилитация. За нас Чехия е пример как държавата стои зад една продуктова част от туристическия микс, защото са разбрали, че това е устойчива форма на туризъм.

Други добри примери са Словения и Литва, където здравните министерства имат целеви програми чрез ваучери за здраве. В Литва по този начин се финансира двуседмична профилактика и рехабилитация, свързана с пост-Covid възстановяване. Словения две години и половина имаше специализирана програма, която сега продължава и която финансира седем нощувки.

Франция финансира триседмичен престой, Италия - двуседмичен престой. Словакия пък плаща за три седмици по подобна програма. Румъния и Сърбия също имат такива програми за пост Covid рехабилитация в техните спа курорти извън територия на болница. 

- Преди дни приключи годишният конгрес на Европейската спа асоциация в Карлови Вари, Чехия. Кои бяха основните послания от форума и къде е мястото на България в европейския контекст на спа индустрията?

Тази година конгресът беше на много високо политическо ниво и събра на едно място представители на спа индустрията от цяла Европа, което е сигнал за нарастващата роля на здравния туризъм.

Основното послание, което отправихме и към политиците в Европейския парламент, е здравният туризъм да бъде включен в здравните политики на ЕС, защото той е част от здравната система. В тази посока търсим диалог със Световната здравна организация с подкрепата на Световната организация по туризъм.

Конгресът прие заключителна декларация, която отива в Европейския парламент и посочва, че ролята на здравния туризъм е в сектора на здравеопазването. С документа призовахме институциите и политиците да включат медикъл спа центровете в своите стратегически планове за здравето на населението, което застарява, както и за устойчивото развитие на регионите. Спа индустрията генерира близо 200 млн. нощувки в 1400 спа курорта в Европа.

- Каква е целта на документа, който представяте пред европейските депутати?

Целта на декларацията е да привлече вниманието на европейските политици към огромния потенциал, който предлагат лечебните минерални извори и климатичните курорти. Те могат да бъдат част от програмите за обществено здравеопазване. Документът насочва вниманието към медикъл спа центровете, които след Covid-19 са възможност за подобряване на имунната система, за превенция и профилактика чрез природни ресурси – лечение, доказано през вековете, за устойчиво развитие на регионите, за подобряване на здравето на възрастното население на континента.  

- Каква е голямата новина от форума, значима за България?

Голямата новина е, че България взе най-престижната награда - за най-иновативна европейска спа дестинация за курорт „Св. св. Константин и Елена“. Това е голямо признание, тъй като пребори конкуренцията на „Марианске лазне“ - чешки спа курорт, който е с вековна традиция. Разбира се, това е в резултат на инвестициите на курорта в посока устойчив туризъм – здравен туризъм във всичките му форми – медикъл, таласо, спа, уелнес наред с внедряване на зелените технологии. 

От началото на октомври Aquahouse hotel & SPA в курорта "Св. Св. Константин и Елена" се присъедини към портфолиото на Ensana, водещия европейски оператор на медикъл спа хотели. Това е заявка за сериозен инвеститорски интерес. Разкажете повече?

Ensana избра именно черноморския курорт „Св. св. Константин и Елена“ за свой партньор в България заради стратегията да развива дългосрочно здравен туризъм. Операторът е фокусиран върху медикъл спа бизнеса и притежава 27 медикъл спа центрове в цяла Европа. Чрез каналите им за продажби и системата им за лоялни клиенти ENSANA LIFE ще привлечем клиенти, които никога не са стъпвали в България. А нека имаме предвид, че тези хора ще обиколят целия регион Варна, което изисква общината да си направи презентацията с акцент именно към здравния туризъм.

- Ролята на здравните дестинации в Европа нарасна значително, особено след пандемията. Какви са предизвикателствата?

Действително ролята на здравните дестинации в Европа е ключова в този период на дълъг Covid, в който живеем, тъй като 4% от европейците, или над 4,2 милиона души, страдат от синдрома по данни от платформата „Европа за здраве“ към Европейската комисия. В това отношение здравните курорти могат много да помогнат на европейските граждани, които са здравно осигурени.

- Какво се случва с идеята България да финансира програми за пост-Covid рехабилитация – въпрос, който отново става актуален заради ръста на заболелите?

Европейската комисия изработва механизъм, по който да бъдат финансирани програми за профилактика и рехабилитация в здравните курорти на Европа след прекаран Covid. Бъдещето на европейските здравни курорти, в това число и в България, е все повече да предлагат програми, свързани с т.нар. дълъг Covid. Нужна е помощ от държавата, защото не е нормално този престой да бъде финансиран само от собствения джоб на здравно осигурените граждани на България.

Според проучване на френската спа асоциация ефектът от балнеолечението след прекаран Covid е, че хората са подобрили здравния си статус по-бързо, след като са били на дву- или триседмичен престой в термален курорт. Пандемията показа, че най-устойчивата форма на туризъм е здравният, защото медикъл и спа центровете не затвориха врати в почти цяла Европа в периода на пандемията.

- Какви са европейските тенденции в спа туризма и в каква посока гледат инвеститорите в спа курортите?

На първо място е инвестицията в зелена инфраструктура. И тук отново имаме критика към българските власти, защото в България нямаме нито една програма, която да насочва към саниране на съществуваща инфраструктура с минерални води – тръби, чешми и т.н. Говорим за съхранение на ценния ресурс на минералните ни води. В Европа инвестират на първо място в инфраструктура, след което следват инвестициите в хотели.

Европейските спа дестинации стават все по-зелени и по-дигитални. Набират скорост инвестициите на хотели в дигитален софтуер, който показва в колко часа е назначена терапията, дава възможност за чат разговор с лекаря и др. Дигитализацията е и по отношение на получаване на резултати, координацията в хотела.

В момента модерен тренд е смесването на европейската спа медицина с аюрведа, което да подобри още повече здравния статус на европейците. В Чехия и Унгария няколко медикъл спа центъра пускат пилотни програми. Друго направление, в което се инвестира, са програмите за деца и подрастващи, които бяха затворени дълго в пандемията. Те са свързани със спорт, но е нужна организация и специални механизми.