След пандемията туристите се чувстват ограбени на фона на високите цени

Ако сте били някъде близо до басейн, плаж или европейска забележителност това лято, може да сте забелязали туристическия бум, който все още продължава въпреки проблеми с полетите, смъртоносни горски пожари и растящи ипотечни лихви. Хотелите вдигат цените не само заради нарастващите разходи, но и защото търсенето остава силно след Covid-19, пише редакторът на Bloomberg Лионел Лоран.

Но ако освен това сте преживели подноси за румсървис, натрупани по коридорите, рядко почистване на стаите, по-малко глезотии за гостите или гледката на спалното бельо на предишния гост, висящо от терасата ви, сте наясно, че хотелите и други места за настаняване пестят от разходите, като ограничават обслужването. Това е туристическият еквивалент на т. нар. шринкфлация при стоките (когато цената на даден продукт остава същата, въпреки че неговият размер/грамаж намалява – бел. ред.) и с право е под все по-голямо внимание на горещи точки като Франция, където цените скочиха през поредното вероятно рекордно лято.

Тъй като „пътуването за отмъщение“ (когато туристите наваксват пропуснатите пътувания заради пандемията - бел. ред.) вече показва леки признаци на забавяне, а тризвездните хотели на места като Флоренция вече струват около 500 долара за две нощувки, може би потребителите скоро ще отприщят гнева си към това, което получават насреща.

Тендециите към шринкфлация и скимпфлация (намаляване на услугите или качеството, за да се избегне увеличаване на цената – бел. ред.) започнаха, след като премахването на блокадите заради Covid-19 постепенно започна и стотици туристи откриха „новото нормално“ на ваканционни места, които не могат или не искат да предоставят същите удобства като преди пандемията. Персоналът не достига, а мениджмънтът е фокусиран върху икономии, не върху разходи – а това означава отлагане на основни ремонти и на завръщането на вкусните бюфети.

Цените оттогава насам се вдигат, подкрепени най-вече от търсенето от американски туристи, въоръжени със силен долар. Средните дневни цени в парижките хотели са около двойно по-високи спрямо нивата през 2019 г., макар че заетостта е без промяна, показват данни на CoStar, което повишава рентабилността и покрива разходите за храна, енергия, пране и персонал. Френската верига хотели Accor наскоро отчете удвояване на коригираната си печалба преди данъците, лихвите, амортизацията и обезценяването (EBITDA) за първата половина на 2023 г., до голяма степен връщайки се на нивата от 2019 г. Световната верига курорти Club Med, собственост на Fosun Tourism Group, отчете ръст на коригираната EBITDA от 70% на годишна база.

Въпреки това недостигът на персонал очевидно остава неразрешен, както всеки, който е видял рецепционист, по-късно действащ и като барман в лоби бара, може да сподели. Над 80% от хотелите в American Hotel & Lodging Association, анкетирани тази година, съобщават за недостиг на работници. В Гърция туристическата индустрия изпитва трудности да запълни позициите, дори след като разхлаби трудовите изисквания за мигранти.

Изтривайки 62 млн. работни места през 2020 г., туристическият сектор изглежда по-малко привлекателен в свят, в който има повече алтернативи на работенето дълги часови за малки заплати, като например готвач, сервитьор или камериер. Днес 11% от туристическите работни места в Европейския съюз вероятно ще останат незаети, а в САЩ делът е 7 на сто.

Така че една част от шринкфлацията идва от пестенето при заплатите, които могат да бъдат най-големият разход за хотелите. А как тези икономии се предават напред е трудно за определяне в хотелите. Когато купува хранителни продукти в магазина, добре запознатият потребител може да забележи, че размерът на шоколада се е свил, прочитайки дребния шрифт.

Услугите обаче са по-трудни за инстинктивна преценка от потребителите, обяснява Пиер Шандон, професор във френското бизнес училище INSEAD. Вниманието ни вместо това е насочено към номиналните цени, а не към промените в разходите. Например: ако 60-минутен масаж на цена от 60 долара се намали с 30 минути, цената на минута всъщност се удвоява. Въпреки това е по-малко вероятно това да предизвика възмущение, отколкото ако цената на оригиналния масаж се удвои до 120 долара.

Можем да видим повратната точка на приемане от туристите обаче. Цялостното удовлетворение от хотелите е положително, но оценките за стойност и обслужване започват да спадат в редица европейски градове. От психологическа гледна точка нагласите на потребителите може да се изместят от пътуването за отмъщение, където удоволствието от харченето за изживявания взима превес над цената, към другото мощно желание да не бъдеш ограбен. Както казва един турист в Корсика за френския вестник Le Figaro: “Не съм ял навън тази година, защото имам чувството, че ме мамят“.

Какво означава всичко това за перспективите пред туризма?

Възстановяването на туризма няма да изчезне изведнъж: очаква се международните пристигания в Европа да приключат 2023 г. с около 11% под нивата от 2019 г., посочва Дженифър Идух, ръководител на проучванията в European Travel Commission.

Комбинацията от намаляващо търсене и трайна инфлация при разходите обаче потенциално не предвещава нищо добро, казва анализаторът в Bloomberg Intelligence Конрой Гейнър, който отбелязва, че само цените на самолетните горива са скочили с 38% от края на май. Това вероятно ще доведе до още затягане на коланите. „Когато желанието за пътувания [след Covid] се охлади, ще стане по-трудно да се поддържат ценовите увеличения“, коментира анализаторът на AlphaValue И Джун, добавяйки, че бюджетните настанявания може да издържат повече.

Проблясък за хотелите от този натиск може да бъде по-големия фокус върху по-добра ефективност и повече автоматизация – например при настаняване, напускане или поръчване на услуги с помощта на приложения – за да се освободят човешки ресурси. Това може да не звучи страхотно, ако означава и по-малко персонал на рецепцията и повече технически проблеми, но в крайна сметка гостите могат да харчат повече, както правят в ресторанти на самообслужване или при безкасови плащания.