В последната година държавата не е инвестирала нито лев в здравния туризъм, а в същото време това е абсолютно неразработена ниша. Необходима е реклама и екшън план за уникалното предимство на България, свързано с минералния ресурс. Това мнение изказа председателят на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм и вицепрезидент на европейската СПА асоциация Сийка Кацарова пред Bulgaria ON AIR.
"Ние сме единствената страна, която дори в пандемията не отдели един лев от нашите здравни осигуровки за ползването им за профилактика или превенция. Цените са и нормални, и подценени на места. Инфлацията си казва думата, този туризъм не е евтин. Ръстът на работната заплата за определени позиции е скочил двойно", посочи тя.
"В Германия няма никаква информация от една година как сме включени в тяхната здравноосигурителна система. Надяваме се в началото на юли да съобщим за първите сключени директни договори с Gentle Medical SPA центрове, които са сертифицирани от две министерства. По този начин показваме второ ниво на развитие, но трябва да се популяризираме и това го прави бизнесът със собствени средства", обясни Кацарова.
Данните показват, че има над 50% заетост на хотелите, които предлагат СПА и здравен туризъм, посочи Кацарова. "Говорим за целогодишна заетост. И на морския бряг има чудесни балнео и СПА курорти, които предлагат 3 в 1 и устойчив продукт - хората могат да съчетават морската почивка с активни или пасивни терапии и здравословно хранене. Заетите в областта на здравния туризъм са специалисти, които са обучавани с най-добрите програми и работят целогодишно в България", отбеляза гостът.
По думите на Кацарова ключът за целогодишния здравен продукт е минералният ресурс на страната, а много актуални са горските терапии. "Менталното здраве е трендът, който се налага - хората искат да бъдат сред природата и терапевтично насочвани какво е добро за тяхното здраве.
Преди дни от Българския съюз по балнеология и СПА се срещнаха с новия министър на туризма Зарица Динкова, която изведе развитието на балнео, СПА и здравния туризъм като един от водещите приоритети в бъдещата си работа. „Този сегмент е със сериозна перспектива за добавена стойност и повишаване на качеството на туристическия продукт“, каза Динкова на срещата.
„Ще застана зад всички положителни инициативи, с които да развиваме устойчив туризъм с грижа за околната среда, с фокус към иновиране, дигиталната трансформация, обучението на кадри – всичко това ще повиши качеството на националния туристически продукт“, посочи министърът.
През 2019 г. с подкрепата на Министерството на туризма и Министерството на здравеопазването бе постигнато историческо споразумение - България беше включена в списъка от държави на публично-частните здравноосигурителни каси на Германия, с което стана възможно възстановяването на разходите за медицински амбулаторни услуги за профилактика на здравноосигурени германски граждани, използвани у нас.
Участниците в срещата вярват, че здравният туризъм може успешно да ребрандира и промени имиджа на българския туристически продукт и дестинацията. Представителите на бизнеса съветват да се използва цялата мрежа от български дипломатически мисии и специално на Службите по търговско-икономическите въпроси.
Балнео и СПА туризмът е на второ място след културния от специализираните видове туризъм в туристическото портфолио на страната ни. Той е и най-бързо развиващият се у нас, може да се практикува целогодишно и да носи много добавена стойност, като изведе България сред водещите дестинации в Европа, посочват експертите от Българския съюз по балнеология и СПА.
Бъдещето на европейските здравни курорти, в това число и в България, е все повече да предлагат програми, свързани с преодоляването на последствията от пандемията, която отшумя, но ни научи да се грижим повече за вътрешното си здраве и баланс, смятат експертите от бранша.