Как войната в Украйна въздейства на туризма

Пандемията от коронавируса тъкмо отслабна, когато Русия нахлу в Украйна и постави нови предизвикателства пред туристическия сектор в Източна Европа.

Според Economist Intelligence Unit войната ще засегне европейската туристическа индустрия по четири начина: загуба на руски и украински туристи; ограничения за авиокомпаниите и използването на въздушното пространство; по-високи разходи за храна и гориво; голям удар за доверието на пътниците и разполагаемите доходи, пише Emerging Europe.

Загубата на руски и украински туристи, които харчеха общо 45 млрд. долара годишно преди пандемията (около осем процента от общия брой в световен мащаб), ще засегне много страни в региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа.

Някои регионални експерти обаче виждат и положителната страна на намаляването на зависимостта от туризма от Русия по-специално.

Загуба на туристи в балтийските страни

Естония, Латвия и Литва биха могли потенциално да загубят 10 процента или повече от годишните си посетители поради ефективната забрана за влизане на руснаци с туристически визи.

„Войната в Украйна започна, когато всички ние все още се възстановявахме от въздействието на последните две години и туризмът не се беше възстановил от пандемията“, коментира Кадри Грьон от Travel Estonia за Emerging Europe.

Като пряк ефект от войната круизните кораби, които акостират в Талин, намаляват с 50%, посочва Грьон. По думите ѝ обаче това не е резултат от страх, а защото круизите вече не могат да посетят руския град Санкт Петербург - ключова атракция за круизите по Балтийско море.

Все пак тя е оптимист за бъдещето на естонската туристическа индустрия. „Войната може и да е причина за отмяна на някои групови пътувания, но броят на туристите се увеличава всеки месец“, посочва тя.

По отношение на круизните кораби тя заявява, че тези кораби, които идват в Талин, ще остават по-дълго. Освен това повече круизни кораби са посетили други пристанища, отколкото през предходните години, например най-големия остров на Естония, Сааремаа.

Подобна е ситуацията и в Латвия. „Пандемията и войната оказват влияние върху туристическия сектор, като намалиха броя на пътуващите от Северна Америка, Азия, Русия, Беларус, Украйна“, казва Янис Ковалевскис от Агенцията за инвестиции и развитие.

„Войната в Украйна оказа незабавно въздействие върху данните за резервациите за пролетния и летния сезон, особено за груповия сегмент. Голям брой резервирани групови резервации бяха анулирани през март и не бяха презаписани за летния сезон. Според оценките, предоставени от туристическия сектор, резервациите са отменени на около 60 до 70 процента. Понастоящем входящият туризъм се основава главно на индивидуални пътници и малки туристически групи, също вътрешни пътувания и вътрешни и регионални корпоративни пътувания“, допълва Ковалевскис.

За да се облекчат последиците от войната, в тясно сътрудничество със заинтересованите страни от индустрията, латвийската туристическа маркетингова стратегия е преразгледана, за да се предефинират приоритетните пазари и продукти.

„Поради геополитическата ситуация голяма част от нашия бюджет за маркетинг в туризма сега се инвестира в кампании на нашите целеви пазари в Скандинавия и Западна Европа. Повечето туристи идват от Литва, Естония, Швеция, Финландия, Германия и други европейски страни“, казва Ковалевскис.

Влияние на войната върху туризма на Балканите

Черна гора, която привлече богати руснаци в ексклузивните си морски курорти и яхтени пристанища, се очаква да отчете голям спад на приходите, свързани с туризма, въпреки че някои руснаци все още си проправят път към страната през Сърбия. Белград е едно от малкото европейски летища, които все още са отворени за полети от Русия.

През май Световната банка понижи прогнозата за икономическия растеж на Черна гора за 2022 г. до 3,6% в сравнение с предишната прогноза за ръст от 5,9% отчасти поради очаквания спад в броя на туристите с големи разходи.

„Русия и Украйна представляваха един от най-важните пазари за Черна гора като туристическа дестинация през последните няколко години, тъй като и двете бяха сред първите пет страни, от които идват най-голям брой туристи. Преди войната туристите от Русия и Украйна съставляваха 15,8% от чуждестранните посетители и 21% от тези, които остават за една нощ в страната“, коментира Милена Вуйович от Националната туристическа организация на Черна гора.

Тя казва, че туристическата индустрия на страната е претърпяла значителна промяна в резултат на тази криза, но все пак е постигнала успешен сезон заради привличането на туристи от региона, Западна Европа, но също и от Израел, Казахстан, както и някои нови пазари за Черна гора, като Саудитска Арабия и Египет.

„Според нашите данни за броя на туристите от началото на тази година средно отбелязваме ръст от 9,91% в сравнение със същия период на предпандемичната 2019 г.“, казва Вуйович.

Българското Черноморие е друга голяма туристическа дестинация за руски и украински туристи, а Дойче Веле България изчислява, че над 350 хил. руснаци притежават имоти по крайбрежието на страната.

„У нас войната се отрази пагубно на туризма. През януари отчетохме много голям брой резервации за започващия пролетен и летен сезон. През това време преживяхме и доста задоволителен зимен туристически сезон. През февруари започнаха военните действия в Украйна и това спря практически всички продажби“, разказва пред Emerging Europe Павлина Илиева, председател на Future of Tourism Organisaiton.

Според Илиева някои чуждестранни туристи са объркани къде точно се намира България на пътя на войната, което също е допринесло за понижаването на броя на туристите. „Някои туристи са с погрешно впечатление, че България граничи с Украйна и това доведе до анулиране на резервации от западния пазар“, пояснява тя.

Някои български туристически агенции съобщават, че са получили обаждания от дългогодишни клиенти от западни страни, които са питали дали руския обстрел на Украйна се чува в България.

Кадри Грьон от Travel Estonia също подчертава, че няма военна заплаха за Естония. „От Талин до Киев е същото разстояние, както от Берлин или Виена. Въпреки че имаме обща граница с Русия, ние сме горда северноевропейска държава, членка на ЕС и НАТО, само на 80 километра през залива от Хелзинки“, казва тя.

България, Естония и всички други източни държави членки на ЕС в момента имат най-ниския (Ниво 1) статут на предупреждение за пътуване, издаден от Държавния департамент на САЩ.