На прага на новата бюджетна процедура за следващата година иновативната фармацевтична индустрия в България предлага да бъде частично променен моделът на договаряне на отстъпки, които компаниите предоставят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Предложението е да има лимит в размера на отстъпките, така че компаниите да могат устойчиво да изчисляват поетия финансов риск. Това стана ясно в рамките на семинар на тема „Рискове и възможности при заплащането на лекарствени продукти от НЗОК“, организиран от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).
Фармацемтичните компании да връщат на здравния фонд под формата на отстъпки сума, не по-голяма от ръста на разходите за предоставяните от фирмите лекарствени продукти е предложението, което анонсира директорът на ARPharM Деян Денев. По думите му трябва да има и стратегическо договаряне за преодоляване на дефицита в лекарствения бюджет, така че Здравната каса също да носи финансов риск.
Промяна на модела на договаряне на отстъпки
От ARPharM настояват за промяна на модела на договаряне на отстъпки, тъй като разликата между общата стойност на заплатените от НЗОК лекарства и бюджетът на касата за медикаменти се компенсира от отстъпките, предоставяни от фармацевтичните компании, които стават все повече всяка година. Здравният фонд с всяка година все повече разчита на постъпления от отстъпки, осигурени от фармацевтичните компании. През тази година те надхвърлят 800 млн. лв.
Припомняме, че според приетия Механизъм за устойчивост и предвидимост на бюджета на НЗОК фармацевтичните компании трябва да възстановят на НЗОК цялата разлика, независимо от нейния размер, между стойността на предписаните от лекарите, отпуснати/приложени на пациенти и заплатени от НЗОК лекарствени продукти, и бюджета за лекарства за съответната календарна година.
Директорът на ARPharM Деян Денев подчерта, че поради нарастващия размер на отстъпките през последните години съществува сериозен риск НЗОК да не може да се разплати с договорните си партньори (аптеки и болници). Денев припомни, че фармацевтичните компании доставят лекарства в България на едни от най-ниските цени на производител в Европа, а отстъпките и компенсациите към НЗОК от тези цени нарастват с всяка изминала година. По думите му увеличаващата се непредвидимост води до по-голям риск за системата на заплащане на лекарства от НЗОК. Възможно е компании, които предлагат един продукт на пазара, да се изтеглят и български пациенти да останат без терапии.
Финансирането на лекарствената помощ изостава от нарастващите нужди на пациентите
Здравният икономист Аркади Шарков изложи данни, според които бюджетът за лекарства сериозно изостава от общата стойност на заплатените от НЗОК медикаменти и нараства по-бавно от останалите здравноосигурителни плащания, запазвайки дела си в общия бюджет на НЗОК. Разликата между общата стойност на заплатените от НЗОК лекарства и бюджетът на НЗОК за медикаменти се компенсира от отстъпките на индустрията, които през 2024 г. надхвърлят 800 млн. лв.
Шарков обърна внимание, че всяка година бюджетът на НЗОК за лекарства се изчерпва до към септември. Ако през 2021 г. бюджетът за лекарства е свършил на 30 октомври, през тази година това се е случило на 13 септември, а през 2025 г. вероятно ще е изчерпан още през август. Денят се измества все по-рано всяка година, което създава сериозни рискове за системата, каза здравният икономист.
Той отбеляза, че плащанията за здравеопазване неминуемо ще нарастват с всяка следваща година като резултат от различни фактори, най-важните от които са застаряващото население, при което е налице повече от едно заболяване, и навлизането на нови технологии.
„Инвестицията в здраве трябва да се приоритизира, защото носи дългосрочен позитивен ефект“, подчерта той. И отправи няколко предложения за избягване на риска от невъзможност за покриване на нуждите от здравна грижа. Сред тези предложения са: създаване на механизъм за наблюдение и анализ на здравните потребности на населението; устойчиво и предвидимо увеличение на плащанията за здравеопазване, в това число и за лекарства, с най-малко 15% на годишна база, чрез повишаване на осигурителната тежест, увеличение на акцизите, нов акциз за вредни храни и напитки; преразглеждане на механизмите за контрол на здравноосигурителните плащания за лекарствени продукти, защото настоящият води до изтегляне на лекарства от българския пазар, и др.
Достъпът до иновативни лекарствени терапии се разширява
Деян Денев апелира към запазване и подобряване на достъпа до иновативни лекарства, защото видимо помагат на пациентите да живеят по-дълго и по-добре, към осигуряване на устойчиво финансиране от страна на НЗОК, отговарящо на нарастващите потребности от лекарствено лечение, и към промяна на модела на договаряне на отстъпки.
Според Славейко Джамбазов, експерт в областта на здравните политики, безспорни са ползите от подобрения достъп до иновативни лекарствени терапии. Той акцентира върху приложението на нови класове медикаменти при пациенти с онкологични и редки заболявания, захарен диабет, ревматоиден и псориатичен артрит, предсърдно мъждене, шизофрения, хепатит С, астма, макулна дегенерация. Според анализа за 2023 г. спрямо 2021 г. при 126 хиляди пациенти лечението с иновативни терапии, платени от НЗОК, носи приблизително средно 10 добавени години живот в добро качество. „Това има своето отражение върху икономиката на страната – общият принос към брутния вътрешен продукт на България, в резултат на увеличената продължителност на живота и подобреното му качество, за тези пациенти надхвърля 13 млрд. лева“, посочи експертът.
Експертите бяха единодушни, че достъпът на българските пациенти до иновативни лекарствени терапии, заплащани от НЗОК, се разширява. Лекарите налагат в медицинската практика съвременни терапевтични подходи за лечение на редица заболявания, които водят до повече години живот в добро здраве, а с това и до съществени икономически ползи за страната ни.
„Достъпът на пациентите до нови терапевтични решения трябва да продължи да се подобрява, защото дава значително предимство на лекари и пациенти в борбата им с болестта“, посочи доц. д-р Ася Консулова, медицински онколог.