Частните болници излизат от комфорта да не провеждат обществени поръчки

Частните болници да нямат повече комфорта да не провеждат обществени поръчки и ако ползват публични средства, да прилагат Закона за обществените поръчки при техните покупки. Това се предлага в проект на Закон за изменение на Закона за обществените поръчки (ЗОП), публикуван за обществено обсъждане.

Със законопроекта се предлага отмяна на текста, който изключва частните лечебните заведения от кръга на публичноправните организации. Предвидени са разпоредби, които уреждат преходен период, в който частните лечебни заведения, които придобиват качеството възложител, да приведат дейността си в съответствие със ЗОП. Уредено е и приключването на сключените от тях договори преди влизането в сила на предлаганите промени.

Предлага се промяна в разпоредбите, които определят собствеността като основен критерий, въз основа на който се преценява качеството възложител при лечебните заведения. „Доколкото не се поставя под съмнение въпросът, че и частните лечебни заведения са създадени в обществен интерес, то и тези, на които повече от 50 на сто от приходите са от държавния и/или общинския бюджет, и/или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, следва да прилагат закона, независимо от собствеността на капитала“, посочва се в проекта за промени.

Като мотив за промяната се посочва получено официално уведомително писмо на Европейската комисия, което констатира, че частните лечебни заведения в България към настоящия момент са изключени от кръга на възложителите по ЗОП, а директивите в областта на обществените поръчки не предвиждат разграничение между субектите, които отговарят на условията за публичноправна организация, основано на формата на собственост. Целта на предложения проект е националното законодателство да се приведе в съответствие с приложимите европейски актове, пише в документа.

Според ЕК лечебните заведения са равнопоставени, независимо от собствеността им, и медицинската дейност на всяко лечебно заведение подлежи на държавен контрол, който изисква дейността им да се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ. Поради това Комисията не приема българската мярка за транспониране, която предвижда, че лечебните заведения, когато в по-голямата си част се финансират от държавата (включително от бюджета на Националната здравноосигурителна каса) или когато се контролират от тях, се изключват от прилагането на правилата за възлагане на обществени поръчки единствено поради това, че са 2/3 частна собственост и поради това функционират при „нормални пазарни условия“, имат търговски или промишлен характер и понасят собствените си загуби. 

В края на април ЕК попита защо частните болници са изключени от правилата за европейско финансиране. А причината бе отказът на България да задължи частните болници да възлагат обществени поръчки, когато те са финансирани с публични средства.

Припомняме, че през есента на миналата година депутатите окончателно оставиха на частните болници комфорта да не провеждат обществени поръчки. На практика Народното събрание за пореден път гласува промени в законодателството, които са в противоречие с правото на ЕС.

При гласуването на промените в Закона за обществени поръчки поправките бяха подкрепени единствено от ПП-ДБ и така частните болници отново останаха без задължението да провеждат търгове. Тогава от „Продължаваме промяната" коментираха, че България е заплашена от сериозни санкции пред Европейския съд. А освен това липсата на търгове поставя държавните и общинските болници в неравнопоставено положение спрямо частните.

Над 750 млн. лв. от средствата на данъкоплатците ще се изразходват от частните болници непрозрачно, защото парламентът отхвърли европейските изисквания частните лечебни заведения да провеждат открити търгове за финансираните от Здравната каса лекарства, консумативи, медицински изделия др. Това съобщиха официално от Министерството на финансите (МФ), след като парламентът отхвърли европейските изисквания частните лечебни заведения да провеждат открити търгове за финансираните от Здравната каса лекарства, консумативи, медицински изделия други.

Според анализ, изготвен от Министерството на финансите, през 2022 г. българските данъкоплатци, чрез вноските си в Здравната каса, са заплатили 2,04 млрд. лв. на всички болници в страната за осигуряване на лекарства, консумативи, медицински изделия и др. Тази сума не включва заплащане на труда на медицинските специалисти в частните, държавни и общински болници, а само парите на данъкоплатците, ползвани за стоките и услугите, които болниците закупуват от външни доставчици. Поне 750 млн. лв. от тях, или 37% от тези над 2 млрд. лв., българските данъкоплатци заплащат на частни болници чрез Здравната каса.

Независимо че болниците са собственост на частни лица, тези средства са публичен ресурс и е задължително да се разходват прозрачно, в условията на равнопоставеност и свободна конкуренция, което се постига чрез доставки по Закона за обществените поръчки. Именно затова Европейският съюз е въвел изискване всички болници, които разходват публични средства, да прилагат при покупките си правилата на ЗОП, независимо дали са частна, общинска или държавна собственост, посочиха от МФ.

Частните болници в България от години са освободени от задължението, когато закупуват лекарства, които НЗОК заплаща със средствата от здравните осигуровки, да провежда обществени поръчки.

Непровеждането на обществени поръчки от частните болници на практика позволява злоупотреби, тъй като те купуват евтино медицински изделия и лекарства, но ги отчитат на по-високи цени към Здравната каса и така източват обществени пари.

При гласуването на промените в Закона за обществени поръчки миналата есен беше направен пореден опит и частните болници в България да бъдат включени в правилото и да спазват Закона за обществените поръчки при разходването на публичен ресурс при условие, че работят със Здравната каса и ползват публични средства. Тези опити останаха безуспешни и тогава. А в годините назад срещу тях яростно се обявяват големите частни лечебни заведения.