Науката напредва в борбата със старостта

Искаш ли да станеш безсмъртен? Аз също не, пише колумнистката на Financial Times Камила Кавъндиш. Титаните от Силиконовата долина, които жадуват за „бързo бягство от смъртта“, не ме трогват. Но повечето от нас биха искали да останат по-млади за по-дълго - за предпочитане без ботокс. Поток от пробиви сочи, че науката за стареенето сега е в повратна точка.

Нашите представи за старостта вече се променят. Хората, които пълнеха концертните зали в младостта си, за да чуят как Бийтълс пеят „ще се нуждаеш ли още от мен… когато стана на 64?", сега смятат, че старостта започва на 74 години. Според голямо немско проучване хората на средна или по-висока възраст днес имат завишена представа за началото на процеса в сравнение с предишните поколения.

Това отразява увеличаването на продължителността на живота, особено за по-заможната половина от населението в богатите страни. Голямата награда сега е да подобрим последното десетилетие за всички – богати и бедни. Малцина от нас искат да живеят вечно, дори да има такава оферта; но бихме дали много, за да избегнат мрачното спускане в зоната на здрача на старческата слабост.

Откакто интервюирах учени за книга за стареенето, споделя авторката, редовно ме питат за съвет какви лекарства да се приемат, включително „не по предназначение“. Всеки иска пряк път към дълголетието. Американските мъже на високопоставени длъжности са особено запалени да експериментират с продукти, включително добавки, които се предлагат в САЩ, но не и в Европа. Самата аз приемам едно такова вещество, без видими резултати. Като се има предвид количеството шарлатански цярове на пазара, по-безопасно е да се изчакат официално лицензираните продукти. Това сега е големият въпрос: ще се съгласят ли регулаторите да дефинират стареенето като „лечимо“ състояние?

Докато конвенционалната медицина лекува заболяванията едно по едно, учените от 90-те години насам правят открития, които сочат, че можем да третираме биологията, която е в основата на самото стареене. Те създадоха червеи и мишки, които живеят и остават жизнени за по-дълго, като се обработват определени гени. Синтия Кениън, биоложката, която откри, че частичното дезактивиране на един ген може да удвои продължителността на живота на кръглите червеи, ми описа страхопочитанието, което е изпитала, гледайки как модифицираните червеи шават наоколо почти до смъртта си, прескачайки продължителния сенилен стадий при нормалните екземпляри.

Постоянен поток от открития движи нововъзникващото поле на геронауката. Много от тях се фокусират върху спиране понижаването на способността на тялото да възстановява ДНК. Някои молекулярни биолози работят върху NAD (никотинамид аденин динуклеотид), ензим, централен за метаболизма, който намалява с напредване на възрастта. Други, като австрало-американеца Дейвид Синклеър, вярват, че „епигенетичният шум“ е основна причина за стареенето, объркващ сигналите в тялото. Синклеър и колеги от Life Biosciences са успели да възстановят частично зрението на мишки и маймуни.

Някои научни екипи експериментират с лекарства, които вече са предписвани на хора. Доказано е, че рапамицинът, имуносупресор, използван в трансплантации при хора, значително удължава живота на мишки, включително много стари такива. Той изглежда, че действа чрез потискане на комплекса mTOR, набор от гени, които регулират метаболизма. Междувременно, изследване проучва дали метформинът, който обикновено се предписва за диабет тип 2, може да забави развитието и на други хронични заболявания. Изследвания са открили корелация между метформина и забавянето на рака, например, но причинно-следствената връзка все още не е доказана, а и метформинът не е тестван върху здрави възрастни хора без диабет.

С мирогледа за лечение на болестите една по една върви процес на лицензиране на нови лекарства и терапии, който ги одобрява само за конкретни състояния. Статините се предписват за сърдечни заболявания, например; инсулинът - за диабет. Но дори и да успеем да елиминираме някои от големите убийци - ракът, сърдечните заболявания или инсултът - това ще ни донесе само няколко допълнителни години живот, защото нещо друго ще ни сполети. Спадът на смъртните случаи от инфаркт, макар и голям успех, предполага повече бъдещи жертви на деменцията, защото стареенето ни прави уязвими.

Част от целта на опитите с метформин е да убеди Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) да възприеме остаряването като „симптом“, за да покаже, че то може да бъде „лекувано“. Тя се бори да събере достатъчно финансиране за клинични изпитания, тъй като метформинът е генерично лекарство, така че не носи достатъчно печалба на фармацевтичните компании.

Повратната точка може да дойде чрез кучетата, а не чрез хората. Чудесно именуваният Dog Aging Project (проект „Кучешко стареене“ – бел. прев.), който секвенира геномите на повече от 7000 домашни любимци, предоставени от собственици-доброволци, провежда клинично изпитание, за да види дали рапамицинът може да подобри здравето и удължи дълголетието на нашите космати приятели. Миналата година Loyal, компания за ветеринарна медицина, обяви, че е покрила изискването на FDA за „разумно очакване за ефективност“ относно лекарство, което разработва, за да удължи живота на кучетата.

Въпреки че тези идеи напредват чрез клинични изпитания, протоколи и тестове за безопасност, има един надежден, отдавна изпробван начин за намаляване на риска от определени заболявания, свързани с възрастта: физическите упражнения. Като изключим случайните наранявания, те нямат сериозни странични ефекти. Всеки учен, когото някога съм интервюирала, казва, че аеробните упражнения и тренировките с тежести са предпоставка за добро здраве, независимо какви допълнителни лекарства приемаме.

Може да изглежда егоистично Западът да се стреми да удължи живота, особено на домашните любимци, когато туберкулозата и маларията все още върлуват в големи части на света. Но ако намалим заболеваемостта, може да променим и начина, по който мислим. Страхуваме се от старостта много преди да навлезем в нея. Възможността за по-здрави, по-активни последни няколко десетилетия сама по себе си е освобождаваща мисъл, завършва Кавъндиш.