От днес (1 април) лекарите изписват антибиотици само с електронна рецепта. Издадените до момента хартиени рецепти имат валидност от 30 дни и могат да се изпълняват в аптеките.
Въвеждането на електронните рецепти се случва след изтичането на гратисния период от три месеца и половина, в който лекарите и зъболекарите можеха да използват по избор хартиени или е-рецепти.
За да получи рецептата си, пациентът трябва да каже ЕГН-то си и датата на изписване. Това е т. нар. двуфакторна защита върху рецептата. Оттам нататък се зарежда лекарското предписание и аптекарите могат да видят дозировката.
В аптеките фармацевтите могат да правят еквивалентна замяна - т. е. да адаптират рецептата за лекарството с даден грамаж или брой таблетки според пациента. Генеричната замяна на лекарства обаче се разрешава само от предписалите рецептата лекари, уточни Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз.
Обикалянето на пациентите заради липсващи лекарства обаче ще продължи, тъй като не всички аптеки имат равен достъп до медикаментите. За фармацевтите остава невъзможно да видят и проверят дали дадено лекарство е налично и в кой склад. Ограничението за това е законово, посочи пред БНР Маринов.
Друга причина е в неравномерното разпределение на аптеките, освен проблема с веригите на доставки.
В България има достатъчно аптеки. Само в Гърция и Кипър има повече аптеки на глава от населението от България, каза Маринов. 98 на сто от жителите на Европейския съюз имат достъп до аптека на разстояние до 30 минути, какъвто е стандартът. В България този процент е дори по-висок, т. е. над 98 на сто. Аптеките у нас са много, но те са неравномерно разпределени, подчерта Димитър Маринов.
По думите му електронната рецепта нищо не променя. "Не виждам какви притеснения може да има който и да е с електронните рецепти. Нямаме разминавания с лекарите", каза още той.
От 1 април в сила влиза и удължената с 15 дни забрана за износ на инсулинови лекарства и на антибиотици за деца. Тя ще действа до средата на април.