Как ще се отрази на лечението забраната за разкриване на нови болници?

Мораториумът за разкриване на нови болници и дейности в този общ вид, в който се предлага, ограничава развитието на здравната система и блокира всякакви иновативни решения и инвестиции в системата. Това мнение застъпиха зам.-председателя на Българската болнична асоциация (ББА) Андрей Марков и бившият директор на "Пирогов" доц. Спас Спасков.

Правителството в оставка на Николай Денков вчера прие забрана за разкриване на нови болници до утвърждаването на Националната здравна карта на страната. Кабинетът одобри законопроект за промени в Закона за лечебните заведения, като се предлага въвеждането на мораториум за създаване на нови лечебни заведения за болнична помощ, както и за разкриване на нови дейности в съществуващи болници, до актуализацията на Националната здравна карта.

Настоящата Национална здравна карта не отразява значителните промени, настъпили в здравно-демографския профил на страната и в структурата на здравната мрежа, тъй като не е актуализирана от 2018 г., пише в мотивите към решението. Предвижда се актуализацията на Национална здравна карта да бъде утвърдена до май 2024 г.

Здравеопазването не трябва "да пада жертва на политическата нестабилност", заяви в коментар Николай Денков.

Забраната за болниците осначава, че ще спрат иновациите, защото мораториумът се отнася не само за нови болници, но и за нови дейности, подчерта бившият директор на "Пирогов" доц. Спас Спасков пред Bulgaria ON AIR. „Може би трябва да се промени моделът на разпределението на парите, да се даде възможност на всякакви иновативни решения да могат да се осъществяват и населението да получава по-добра и качествена медицинска помощ", коментира той.

Според него капацитетът на държавните болници не се използва пълноценно, за разлика от този на частните.

"В частните болници използването на болничните легла е 90%, като оптимално се приема 80% от леглата да бъдат заети, тогава болницата работи добре. В момента в държавните и общинските болници заетостта е 50-60%. Някога бюджетите на болниците се определяха на базата на броя на леглата, сега приходите се определят от дейността - може да имат 1000 легла, но 100 да са заети и ще получат пари за тези 100", посочи доц. Спасков.

Именно заради неизползването на пълния капацитет на болниците, според него, се стига до финансови кризи в лечебните заведения.

Бившият директор на "Пирогов" заяви, че не е ясно как промените ще засегнат създаването на Национална детска болница: "Забраната е основно насочена към създаването на нови частни болници. Мъчително е раждането на една държавна болница като детската, не е ясно обаче дали ще бъдат спрени идейните проекти или самото създаване на такава болница", посочи той. 

Според зам.-председателя на Българската болнична асоциация (ББА) Андрей Марков решението на правителството в оставка отново да се внесе промяната в Закона за лечебните заведения, която предвижда мораториум за нови болници и дейности до създаването на нова Здравна карта говори за „тежка корупция и лобизъм“.

„Логично ли е точно в този момент, толкова бързо след решението на парламента да не бъде приет мораториумът за нови болници, без някаква промяна, без обмислена стратегия, без необходимите регулатори, да се прибягва до подобна мярка?”, попита той в коментар по Нова телевизия

По думите му се налага да има регулации, но това трябва да се случва по един регулиран и обоснован начин, така че регулациите да бъдат от полза за обществото, а не мораториум в общ вид, така както го чуваме, че се прилага в момента”, посочи той.

По думите му ББА е категорично против прилагането на мораториум в този общ вид, тъй като това ограничава развитието на здравната система и блокира всякакви иновативните решения и всякакви инвестиции в системата, „всичко, от което има нужда от здравеопазването“.

По думите на Марков само като абсолютен брой лечебните заведения изглеждат много. „Много от лечебните заведения за болнична помощ съществуват като специализирани малки структури, които не изпълняват функцията на големи болници”, каза той.

„Повечето организации в здравеопазването са внесли своето становище, че общ мораториум и спиране на развитието е нещо вредно за здравеопазването, защото приложен по този начин, води до спиране на развитието на медицината. В момента действието се представя като огромна работа, която е свършена. Тя обаче не е свършена в интерес на обществото, а в нечий интерес”, обясни Марков.

По думите му едно такова решение е в полза на съществуващите играчи в здравеопазването. „Всеки случай трябва да се разглежда по отделно, да има обосновка и да е защитен подробно“, каза още Андрей Марков.

Мораториумът за финансиране на нови болници и нови дейности отпадна с бюджета на НЗОК за 2024 г.

Припомняме, че при окончателното гласуване на бюджета бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2024 г. отпадна именно спорният текст, който предвиждаше да има забрана за финансиране на нови лечебни заведения и нови дейности през 2024 г. Така на практика здравният фонд продължава да финансира всяка нова болница, тъй като няма право да отказва финансиране на нови дейности и болници.

Именно забраната за финансиране на нови болници и нови дейности се превърна в най-спорния момент в бюджета за тази година. Поправката беше одобрена на първо четене в Народното събрание, а преди това мина и на второ четене в Комисията по бюджет и финанси. Преди това беше отхвърлена в здравната парламентарна комисия. 

Предложението на ПП-ДБ предвиждаше мораториум по отношение на сключването на договори с лечебни заведения, получили за пръв път разрешение за дейност след 31 декември 2023 г., както и за такива, получили разрешение за нови дейности след тази дата. От ГЕРБ до последно настояваха мораториумът да отпадне изцяло и въпреки опитите забраната да бъде записана в бюджета, макар и редактирана, от партията на Борисов наложиха своето предложение. На практика бяха пресечени опитите да се сложи край на раздутия болничен пазар и бюджет за болнична помощ, които ще продължават да се разрастват. 

Идеята за мораториум за нови болници беше анонсирана от здравния министър проф. Христо Хинков още при встъпването му в длъжност. Пет месеца след началото на мандата на правителството Денков-Габриел здравното министерство публикува предложението за обществено обсъждане. А здравният министър настоя мораториумът да е валиден до актуализиране на Националната здравна карта. 

В края на мандата на кабинета с премиер Николай Денков забраната за финансиране на нови болници и нови дейности беше приета.