Два варианта, по които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да заплаща онколекарствата на болниците, приеха депутатите днес с промени в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
На първо четене депутатите одобриха и двата законопроекта по ЗЗО, предложени съответно от ПП-ДБ и от ГЕРБ-СДС, с уговорката, че до второ четене група от депутати ще обмисли как могат да бъдат обединени и сведени до един.
Целта е да се усъвършенства методиката на заплащане на тези скъпи медикаменти и да се намалят разходите, които плаща НЗОК за онколекарства, за да се избегне неефективно разходване на публични средства, което се изчислява на поне 100 млн. лева годишно.
Идеята на промените е да се даде алтернатива на правилото, според което Здравната каса ще плаща на болниците лекарства за онкоболни на най-ниската доставна цена. Този механизъм трябваше да заработи от 1 октомври миналата година, но действието му беше отложено за 1 февруари тази година.
Нов механизъм трябва да бъде приет спешно, тъй като в противен случай от 1 февруари влиза в сила записаният в Закона за бюджета на НЗОК 2023 г. текст, според който при заплащането на онколекарства в болниците НЗОК трябва да се взема за референтна най-ниската цена от всички тръжни процедури в лечебните заведения, постигната за даден медикамент през предходния месец.
Създадена е работна група, която включва всички заинтересовани страни за изработване на общ текст, който да бъде приет в пленарна зала спешно.
Одобреният на първо четене в зала проект на ПП-ДБ предвижда при липса на централно договаряне за съответната година да се плаща средноаритметичната стойност от петте най-ниски цени на лекарствата, които са доставени на болниците през трите месеца, предхождащи с месец отчетения период. Според вносителите се очаква до 5% годишно да се намали разходът на Здравната каса за онколекарства, което прави около 60 млн. лева годишно.
Депутатите одобриха на първо четене и предложението на ГЕРБ-СДС, според което при липса на централно договаряне за съответната година, здравният фонд ще заплаща стойност, не по-висока от най-ниската стойност между последно действалите споразумения и средно претеглената стойност, заплатена от Здравната каса през предходната година.
Александър Симидчиев, депутат от ПП-ДБ и зам.-председател на парламентарната здравна комисия, обобщи предимствата на двата варианта, посочвайки, че и двете формули ще доведат до спестяване на обществени средства, но в различна степен. Разликата е, че в единия проект се взема среднопредеглена стойност, а в другия – средни цени.
"Реално се спестяват пари на Здравната каса, независимо кой от двата варианта ще бъде приет", заяви той. Кой от двата варианта е икономически по-благоприятен, ще стане ясно при второ четене на законопроектите. Ефектът е различен, но и в двата случая е положителен за здравния бюджет, посочи Симидчиев. По думите му със сигурност ще се ограничи неразумното изразходваните средства досега през съществуващия механизъм за плащане.
Депутатите одобриха на първо четене и допълнения в ЗЗО, предложени от Божидар Божанов от ПП-ДБ, свързани с договорите между лекарите и НЗОК, които Божанов предлага да са изцяло електронни.
Припомняме, че в края на миналата година управляващите отложиха обсъждането на механизъм за контрол върху разходите за онколекарствата. Опитът да се прокара механизъм за плащане на онколекарствата, който да спести публичен ресурс, беше прехвърлен към 2024 г. под натиска на фармацевтичната индустрия и болниците.
От февруари трябва да има промяна в начина, по който Здравната каса плаща онколекарствата на болниците, какъвто се предвиждаше да има от началото на октомври миналата година. След отрицателните становища на фармацевтичната индустрия, Българския лекарски съюз и редица лечебни заведения за отмяна на все още невъведената регулация за плащане по най-ниска цена, депутатите отложиха новия механизъм.
Законовите промени, одобрени през лятото от парламента, имаха за цел да се ограничи злоупотребата с обществен ресурс чрез плащане на онколекарства по нова методика. Идеята беше при липса на централизирани търгове за онколекарства, провеждани от здравното министерство, които търговците на едро постоянно саботират с обжалвания, Здравната каса да плаща за даден медикамент на всички болници за онколекарствата най-ниската цена, която е постигната в обществени поръчки на дадена болница през предходния месец. Според фармаиндустрията и болниците обаче това би увеличило задлъжнялостта на лечебните заведения, а и би оставило хиляди онкоболни без животоспасяващи лекарства. Така на практика под натиска на фармацевтичните компании и болниците депутати предложиха отлагане на мерките за контрол върху разходите за онколекарства, плащани от здравния фонд и търсят нов механизъм сега.