Здравната комисия в парламента прие нови механизми, по които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да заплаща онколекарствата на болниците. Депутатите от комисията одобриха на първо четене и двата постъпили законопроекта, които трябва да усъвършенстват методиката на заплащане.
Нов механизъм трябва да бъде приет в ускорен порядък, тъй като в противен случай от 1 февруари трябва да влезе в сила записаният в Закона за бюджета на НЗОК 2023 г. текст, според който при заплащането на онколекарства в болниците НЗОК трябва да се взема за референтна най-ниската цена от всички тръжни процедури в лечебните заведения, постигната за даден медикамент през предходния месец.
Председателят на здравната комисия Костадин Ангелов подчерта, че този механизъм има чисто фискални цели – да намали разходите, които плаща НЗОК за онколекарства, без да се нарушават интересите на лечебните заведения и на пациентите.
Депутатите решиха между първо и второ четене на проектите да бъде създадена работна група, която да включва всички заинтересовани страни за изработване на общ текст, който да бъде приет в пленарна зала спешно.
Двата законопроекта са внесени от ГЕРБ-СДС и от ПП-ДБ. Те имат за цел да дадат алтернатива на правилото, според което Здравната каса ще плаща на болниците лекарства за онкоболни на най-ниската доставна цена. Този механизъм трябваше да заработи от 1 октомври миналата година, но действието му беше отложено за 1 февруари тази година.
Одобреният проект на ПП-ДБ предвижда при липса на централно договаряне за съответната година да се плаща средноаритметичната стойност от петте най-ниски цени на лекарствата, които са доставени на болниците през трите месеца, предхождащи с месец отчетения период. Предлага се и вариант за плащане, когато цената не може да се изчисли по този начин.
Васил Пандов от ПП-ДБ мотивира предложението, посочвайки, че се очаква до 5% годишно да се намали разходът на Здравната каса за онколекарства, което прави около 60 млн. лева годишно. По думите му ще се постигне баланс – да се гарантира достъп на пациентите до онколекарства и в същото време спестеният ресурс да се насочи към други дейности или лекарствени продукти.
От ГЕРБ-СДС предложиха при липса на централно договаряне за съответната година, здравният фонд да заплаща стойност, не по-висока от най-ниската стойност между последно действалите споразумения и средно претеглената стойност, заплатена от Здравната каса през предходната година.
Двете предложения вече бяха разглеждани веднъж от парламента, като бяха заложени в преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на НЗОК за 2023 г. и не успяха да съберат достатъчно подкрепа в зала. Беше приета методиката по предложение на Министерството на финансите, според която НЗОК трябва да плаща на болниците даден онкомедикамент на най-ниската цена, постигната предходния месец в обявените обществени поръчки от всички болници, които купуват тези лекарства.
Припомняме, че в края на миналата година управляващите отложиха контрола върху разходите за онколекарствата. Опитът да се прокара механизъм за плащане на онколекарствата, който да спести публичен ресурс, беше прехвърлен към 2024 г. под натиска на фармацевтичната индустрия и болниците.
От февруари трябва да има промяна в начина, по който Здравната каса плаща онколекарствата на болниците, какъвто се предвиждаше да има от началото на октомври миналата година. След отрицателните становища на фармацевтичната индустрия, Лекарския съюз и редица лечебни заведения за отмяна на все още невъведената регулация за плащане по най-ниска цена, депутатите отложиха новия механизъм.
Законовите промени, одобрени през лятото от парламента, имаха за цел да се ограничи злоупотребата с обществен ресурс чрез плащане на онколекарства по нова методика. Идеята беше при липса на централизирани търгове за онколекарства, провеждани от здравното министерство, които търговците на едро постоянно саботират с обжалвания, Здравната каса да плаща за даден медикамент на всички болници за онколекарствата най-ниската цена, която е постигната в обществени поръчки на дадена болница през предходния месец. Според фарма индустрията и болниците обаче това би увеличило задлъжнялостта на лечебните заведения, а и би оставило хиляди онкоболни без животоспасяващи лекарства. Така на практика под натиска на фармацевтичните компании и болниците депутати предложиха отлагане на мерките за контрол върху разходите за онколекарства, плащани от здравния фонд.