Болезнената дигитализация на българското здравеопазване

2023 година - поредната, белязана от войни, икономически, политически и обществени промени, върви към края си. Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от икономическия живот в България и по света през последната година в специалната секция „Икономиката през 2023".

Изминалата 2023 г. показа за пореден път, че пътят на трансформацията от „хартията към дигитализацията“ е доста болезнен за българското здравеопазване. Два акцента приковаха вниманието в сектора през изминалите 12 месеца – остър недостиг на лекарства в търговската мрежа и последвалото въвеждане на задължителни електронни рецепти за два вида терапии като опит за овладяване на ситуацията.

Недостигът на лекарства е общ проблем за Европейския съюз и причините за дефицита на българския пазар трябва да се анализират в цялост. Въпреки това обществото бе скандализирано от признанието на здравните власти за неработеща прозрачно система за проследяване на наличните в страната медикаменти, за липсата на контрол и порочни практики, облагодетелствали частни интереси.

Недостиг, липса на контрол, законови вратички, търговски интереси 

Бяха анонсирани данни, според които около 400 лекарства липсват в аптечната мрежа, а и че голяма част от медикаментите са в складовете, а не в аптеките. Обичайно причини за недостиг може да са отпадане от регистрация поради икономически причини, производствени и други проблеми. За първи път тази година обаче здравните власти признаха за недостатъчен контрол, порочни формули за изчисление на запаси и незаконни практики, свързани с реекспорт.

Липсата на контрол беше посочена от Министерството на здравеопазването като основна причина за недостига на лекарства.

В Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА) има сериозни пропуски, които компрометират данните от нея, включително и забранителният списък за износ на лекарства. Освен това търговци на едро с лекарства не са подали коректно информация в електронната система, разкри служебният здравен министър Асен Меджидиев.

В тази връзка още в началото на годината здравните власти обявиха мерки за затягане на контрола върху лекарствените наличности.

След месеци на напрежение заради недостиг на определени лекарства в търговската мрежа у нас властите обявиха мерки срещу недостига, включително и законодателни промени с цел подобряване на контрола на наличността на лекарства. Законовите промени бяха публикувани през лятото и са насочени към почти всички участници в процеса по лекарствоснабдяването.

Ситуацията обаче рязко се влоши в средата на септември, след като Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) докладва за незаконен паралелен износ на лекарства.

Докладът посочи, че нормативната уредба, свързана с износ на лекарства, е била целенасочено разработена в интерес на търговци на медикаменти за сметка на българските пациенти. Облагодетелствани са били незаконни схеми, свързани с източване на публични средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и на практика е улеснен износът към държави на ЕС и трети страни.

Заради начина на изчисляване на недостига голяма част от лекарствените продукти, забранени за износ до март 2022 г., са отпаднали, в резултат на което е облагодетелстван частен търговски интерес. Макар и спазен, законът е улеснил износа на лекарства от български търговци на едро към държави от ЕС и трети страни.

Дистрибуторите светкавично се разграничиха от твърденията за незаконен паралелен износ. С позиции излязоха двете големи асоциации, свързани с дистрибуцията на лекарства - Българската асоциация на търговците на едро с лекарства (БАТЕЛ) и Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства (БАРПТЛ). Те застъпиха тезата, че формулата на СЕСПА е била променена, за да се спази законът, а работа на държавата е да спре криминалния износ на лекарства.

Макар и косвено, и дистрибуторите признаха за съществуващ нелегален износ на лекарства, подкрепяйки действията на държавата срещу нелегалния износ, констатиран в доклада на ДАНС. Организициите апелираха за криминализиране на престъпленията с лекарства. 

В крайна сметка здравното министерство предложи системата за контрол на лекарствата да се даде на прокурор.

Доклад на Министерството на здравеопазването посочи редица нередности във функционирането на Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствени продукти (СЕСПА) и констатира, че нарушенията не са били отстранени навреме, което е попречило на адекватен контрол при снабдяването с лекарства в страната. Заради установените нередности здравното министерство препоръча документите по случая да се пратят на Софийска градска прокуратура.

След като лекарствената сага се порточи цяла година, през декември парламентът единодушно одобри законови промени срещу недостига на лекарства.

Измененията би трябвало да повишат проследимостта на наличните количества лекарствени продукти на територията на България и да се ограничат съществуващите недобри практики за нерегламентиран паралелен износ, което оставя въпроса отворен и решението на казуса се насочва към 2024 година.

Противоречиви страсти около електронните рецепти 

Наред със законовите промени срещу недостига на лекарства е необходимо и по-широкото интегриране на електронната отчетност. Електронната рецепта е добър инструмент за контрол върху лекарствените наличности, обявиха здравните власти през лятото, но едва през октомври успяха да внедрят реална мярка с въвеждането на задължителна е-рецепта за антибиотици и лекарства за диабет. Отпускането на тези две групи медикаменти само с е-рецепта ще гарантира прозрачност върху целия процес по предписване и отпускане, както и контрол върху честата и неправилна употреба без лекарско предписание, обявиха от здравното министерство. Като цяло идеята е всички рецепти за лекарства да са електронни, за да има обективен показател за нуждата от даден лекарствен продукт.

Макар и само за две групи лекарства е-рецептата създаде напрежение между лекари, фармацевти и пациенти още в първия ден след въвеждането й.

Създаде се нов хаос, при който масово личните лекари сигнализираха, че фармацевти връщат пациенти и не изпълняват предписаната рецепта с мотив, че конкретното лекарство в рецептата им не е в наличност. Българският лекарски съюз пък отправи упреци към фармацевтите, визирайки търговски интереси. Всички страни настояха за преходен период, в който да се тестват проблемите, преди да се премахне напълно хартиената рецепта и беше решено антибиотиците да се изписват и на хартиени рецепти до края на март 2024 г. 

Нови функции на мобилното приложението „еЗдраве“

На този фон МЗ и „Информационно обслужване“ представиха нови функции на мобилното приложението „еЗдраве“, които увеличават възможността на пациентите да контролират здравната система, да я предпазват от злоупотреби и източване на публични средства. Сред тях са изцяло нов модул в пациентското досие, свързан с болничния престой, нотификации за всеки нов здравен запис, както и подписване с електронно устройство за полагане на подпис на ръка. Пациентите вече могат и да сигнализират властите, когато засекат неправомерен достъп или неправомерна операция в здравната система.

Очаква се завишеният контрол от страна на пациента да повиши и контрола върху разходваните средства от страна на НЗОК.

Отлага се контролът върху разходите

В същото време обаче управляващите отложиха друг по-съществен контрол - този върху разходите за онколекарствата. Опитът да се прокара механизъм за плащане на онколекарствата, който да спести публичен ресурс, се отложи за 2024 г. под натиска на фармацевтичната индустрия и болниците.

Поне до февруари догодина няма да има промяна в начина, по който Здравната каса плаща онколекарствата на болниците, какъвто се предвиждаше да има от началото на октомври. След отрицателните становища на фармацевтичната индустрия, Лекарския съюз и редица лечебни заведения за отмяна на все още невъведената регулация за плащане по най-ниска цена, депутатите отложиха новия механизъм. Законовите промени, одобрени през лятото от парламента, имаха за цел да се ограничи злоупотребата с обществен ресурс чрез плащане на онколекарства по нова методика. Идеята беше при липса на централизирани търгове за онколекарства, провеждани от здравното министерство, които търговците на едро постоянно саботират с обжалвания, Здравната каса да плаща за даден медикамент на всички болници за онколекарствата най-ниската цена, която е постигната в обществени поръчки на дадена болница през предходния месец. Според фарма индустрията и болниците обаче това би увеличило задлъжнялостта на лечебните заведения, а и би оставило хиляди онкоболни без животоспасяващи лекарства. Така на практика под натиска на фармацевтичните компании и болниците депутати предложиха отлагане на мерките за контрол върху разходите за онколекарства, плащани от здравния фонд.

Със закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2024 г. отпаднаха и други два спорни текста, отново насочени към спиране на течовете в системата. При окончателното гласуване на бюджета депутатите решиха, че няма да има забрана за финансиране на нови лечебни заведения и нови дейности през 2024 г. и така здравният фонд ще продължи да финансира всяка нова болница, тъй като няма право да отказва финансиране на нови дейности и болници. Въпреки опитите забраната да бъде записана в бюджета, от ГЕРБ наложиха своето предложение и на практика бяха пресечени опитите да се сложи край на раздутия болничен пазар и бюджет за болнична помощ, които ще продължават да се разрастват. 

В последните дни на календарната година отпадна и предложението за прехвърляне от здравното министерство към НЗОК на отговорността за централизирано възлагане на обществени поръчки. Всъщност така се позволява болниците да плащат на различни цени за едни и същи лекарства, а разликите в заплатеното се разминават драстично. Анализ на НЗОК сочи, че загубите годишно за публичния фонд са около 100 млн. лева, които изтичат при определени търговци.

На практика всички стъпки към електронизация и изсветляване на процесите в здравеопазването у нас показаха пороците на системата и извадиха на показ непрозрачните практики. Слаб контрол, законови вратички, криминални действия, търговски интереси се оказаха замесени в лекарствената сага. А опитите за запушване на пробойните биват туширани светкавично.