Забраната за финансиране на нови болници и дейности мина през комисия на второ четене

Комисията по бюджет и финанси прие на второ четене бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2024 г. Мораториумът за финансиране на нови болници и нови дейности, който беше одобрен на първо четене в Народното събрание с бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 г., претърпя корекция при второ четене в бюджетна комисия.

Текстът от Закона за бюджета на Здравната каса, който се предлага чрез преходни и заключителни разпоредби, очаквано разгорещи дебатите в парламентарната комисия.

Предложението на вносителя, одобрено на първо четене в зала, предвижда мораториумът да важи по отношение на сключването на договори с лечебни заведения, получили за пръв път разрешение за дейност след 31 декември 2023 г., както и за такива, получили разрешение за нови дейности след тази дата. Те няма да могат да сключват договори или допълнителни споразумения с НЗОК за съответните дейности през 2024 г. От мораториума са изключени комплексните онкологични центрове, центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания, както и диализните центрове.

При второ четене в комисия днес бяха направени две предложения за редакция.

От ПП-ДБ предложиха забраната да остане, като се направи изключение, така че през 2024 г. НЗОК да сключва договори с нови болници и допълнителни споразумения за нови дейности, когато се отнася за лечение на деца. Мотивът на вносителите е да се постигне баланс в разходването на средствата за болнична помощ, като се гарантира приоритетното развитие на детското здравеопазване в страната.

От ПП-ДБ предложиха и друга корекция  - договорите и допълнителните споразумения да се сключват от страна на директорите на районните здравни каси с нови лечебни заведения или за нови дейности в съществуващи болници след решение на Надзорния съвет на НЗОК и при преценка за потребности по Националната здравна карта.

От ГЕРБ обаче настояха мораториумът да отпадне изцяло. Костадин Ангелов от ГЕРБ поиска да отпадне предложението за мораториум, защото според него така се забавя достъпа до нови дейности. Ангелов отново изтъкна, че принципно не е правилно да се променя здравно законодателство през бюджетен закон.

Заместник-финансовият министър Георги Клисурски посочи, че ако финансиранетто на нови лечебни заведения продължи, то това е бизнес модел, при който всеки може да отвори болница, да купи апаратура и да се финансира от Касата, при положение, че вече се предлагат такива дейности. Той контрира Ангелов, посочвайки, че с това предложение по същество няма промяна на друг здравен закон.

Заместник-министърът на здравеопазването Илко Гетов също изтъкна, че предложението е вид контролен механизъм, който ограничава разходите за болнична помощ. Именно с цел постигане на баланс в бюджета той предложи дублиращи се дейности на територията на съответната районна каса да не бъдат финансирани от догодина.

Според ПП това предложение може да бъде обсъдено в пленарна зала на второ четене с редакционна поправка на вече внесено друго предложение. 

Обществените поръчки преминават от МЗ към НЗОК

След дълги спорове в първоначалния си вид беше приет и текстът, според който управителят на НЗОК, а не министърът на здравеопазването ще бъде Централен орган за покупки в сектор „Здравеопазване“ за лекарствените продукти. 

Според приетото на първо четене предложение е редно този, който плаща, а именно НЗОК, да провежда търговете.

От ГЕРБ отново настояха да отпадне текстът, който залага прехвърляне от здравното министерство към НЗОК на отговорността за централизирано възлагане на обществени поръчки. Костадин Ангелов се мотивира, посочвайки, че парламентът няма да има пряк контрол върху разходването на средствата за медикаменти.

В крайна сметка депутатите решиха, че двете спорни предложения ще бъдат обсъдени окончателно в пленарната зала.

Депутатите в бюджетната комисия решиха да разделят одобрените вече 60 млн. лева за финансиране за заплати на персонала в приоритетните болници на две - по 30 млн. лева, като едната част да е за  общински болници в труднодостъпни райони.

Народните представители увеличиха средствата за дентални дейности, като се предвиди допълнително финансиране и за зъбни протези. Здравната каса ще разполага и с повече пари за помощни средства за хората с увреждания и за аптеките в отдалечените райони.

Бюджетът на НЗОК по приходи и трансфери е общо над 8,1 млрд. лева и се очаква бюджетното салдо да е балансирано.