Мораториум за нови болници и нови дейности до май 2024 г. предлага здравният министър Хинков

Да бъде наложен мораториум върху създаването на нови болници и комплексни онкологични центрове, както и върху разрешаването на нови медицински дейности до утвърждаването на актуализирана Национална здравна карта (НЗК). Това предлагат от Министерството на здравеопазването с промени в Закона за лечебните заведения.

Предвижда се в срок до май 2024 г. Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването да утвърди актуализирана Национална здравна карта. Регламентират се изрично и хипотезите, при които Националната здравна карта следва да се актуализира.

Идеята за мораториум за нови болници беше анонсирана от здравния министър проф. Христо Хинков още при встъпването му в длъжност, когато той представи приоритетите си пред Комисията по здравеопазване в парламента. Пет месеца след началото на мандата на правителството Денков-Габриел здравното министерство публикува предложението за обществено обсъждане.

В мотивите към предложението се посочва, че настоящата Национална здравна карта е утвърдена през 2018 г., като оттогава са минали повече от 5 години, през които в здравно-демографския профил на страната и в здравната система са настъпили много промени. Затова и тя не отразява актуалното състояние на системата и на потребностите на населението и съответно не може да изпълнява своето предназначение по отношение разкриването на нови болници и разрешаването на нови дейности.

„Предвид динамиката в процедурите по разкриването на нови лечебни заведения и нови дейности в съществуващи лечебни заведения е целесъобразно временно, до актуализирането на НЗК, да се преустановят процедурите както по създаването на нови лечебни заведения за болнична помощ и КОЦ, така и по разрешаването на нови дейности в съществуващите лечебни заведения“, се посочва в мотивите към проекта.

С предложенията се регламентира подробно в кои случаи НЗК следва да се актуализира, като до момента в закона е записано, че това се прави при необходимост в случаите, определени в Методиката, по която се изработват областните здравни карти и която се утвърждава от министъра на здравеопазването. Единият от случаите, при които се предвижда необходимост от актуализация на НЗК, са значителни промени в здравно-демографската структура на населението на определена територия от страната или на цялата страна.

Друга съществена част от НЗК е броят на съществуващите легла за болнично лечение и осъществяваните медицински дейности по видове и разпределението им по лечебни заведения и по нива на компетентност на съответните структури. Въвеждането в практиката на високоспециализирани медицински дейности, свързани с въвеждане на нови здравни технологии, също е основание за актуализация на НЗК.

Целта на предложените изменения са свързани с прецизно определяне на случаите, в които НЗК подлежи на актуализация на законово ниво, за да не се допускат пропуски и дълги периоди от време, в които процедурите, основаващи се на НЗК, да се осъществяват на базата на неактуална информация за потребностите на населението от медицинска помощ.

В проекта се посочва, че в периода от 2019 година до момента са издадени решения на Министерския съвет за одобряване създаването на 6 лечебни заведения за болнична помощ, както и 130 заповеди на министъра на здравеопазването по реда на чл. 37б от Закона за лечебните заведения за разрешаване на нови медицински дейности в лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове. 

Предвижда се от февруари следващата година отново да има отделна Изпълнителна агенция по трансплантация.

В същия законопроект здравният министър Христо Хинков предлага Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ да се преобразува чрез отделяне на дейностите по управление, координация и контрол на трансплантацията в Изпълнителна агенция по трансплантация.

В тази връзка са предложени и съответните промени в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки и в Закона за здравето. Предлага се преобразуването да влезе в сила от 1 февруари 2024 г., като дотогава дейностите ще се осъществяват по досегашния ред от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.

В мотивите към исканата промяна се казва, че след сливането през 2019 г. на Изпълнителна агенция по трансплантации с Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ не е постигнат очакваният синергизъм при осъществяването на разнородните по своята същност функции, които изпълняваха двете агенции до онзи момент. Като резултат, от 2019 г. до момента се наблюдава намаляване на броя на извършваните трансплантации.

Създаването на самостоятелна агенция, компетентен орган за управление, координация и контрол на трансплантацията, ще даде възможност за концентриране на административните усилия в това специфично направление, както и създаване и поддържане на съответния експертен капацитет, пише още в мотивите.

Законопроектът предвижда и създаването на единен електронен регистър на лечебните заведения. Предвижда се регистърът да се създаде и да се поддържа от Министерство на здравеопазването, като въвеждането на данните ще се извършва от регионалните здравни инспекции и Изпълнителна агенция по трансплантация в съответствие с компетентността им да регистрират лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписи, съответно да издават разрешения на тъканни банки. С изграждането на Националната здравноинформационна система (НЗИС) се предвижда всички записи в сферата на здравеопазването да бъдат интегрирани в нея, в т.ч. и на отделните регистри, припомня се в проекта и се допълва, че НЗИС предоставя възможност данните от регистъра да са централизирани и независими, като се гарантира сигурността им.

Понастоящем, относно лечебните заведения се водят два регистъра: Регистър на лечебните заведения за извънболнична помощ (от ИАМН на основание чл. 41 от ЗЛЗ) и Регистър на лечебните заведения, получили разрешение за лечебна дейност (от МЗ на основание чл. 49 от ЗЛЗ).

Двата регистъра не се поддържат в цифров формат и нямат програмни интерфейси за достъп до базите данни и за обмен на данни. Воденето на регистрите в настоящата форма не осигурява оперативна съвместимост за преминаване към автоматизиран обмен на данни, вкл. присъединяване към средата за междурегистров обмени и създаване и обмен на електронни документи, отчитат от МЗ.