До края на годината Министерството на здравеопазването ще представи "груб вариант" на проекта за надграждане на клиничните пътеки, който да бъде обсъден с представители на здравния сектор. Промените ще са в подкрепа на лечебни заведения, които извършват по-сложни операции и процедури, и такива, които се опитват да развият подобна експертиза и да подобрят услугите си. Това коментира Аркади Шарков, здравен икономист и съветник на министъра на здравеопазването, в предаването "Светът е бизнес" по Bloomberg TV Bulgaria.
Една от идеите на министъра е да се надгради модела на здравно осигуряване с това сега съществуващите клинични пътеки да бъдат по-гъвкави във възможностите да заплащат по-сложни манипулации и операции и такива с по-прост характер, като за целта се използва коефициент, по който всяка една пътека се умножава, посочи Шарков.
Той отбеляза, че във времена на евентуална стагфлация и политическа несигурност резки промени биха били негативни за устойчивостта на системата.
Оптимизирането на клиничните пътеки ще спомогне и за привличането и задържането на практикуващи лекари, а бъдещата наредба за специализациите също трябва да осигури държавна помощ за запълване на дефицитни специалности, коментира гостът в предаването.
По отношение на мерките срещу недостига на лекарства Аркади Шарков коментира, че пренареждането на пазара на Европейския съюз (ЕС) за инсулин и други лекарства за диабетици са част от причината за дефицита им в мрежата в България. „Реекспортът им - легален и нелегален, за какъвто има данни, също оказва влияние“, коментира Шарков. Министерството възнамерява да промени дефиницията за дефицит на лекарства, за да подсигури наличието им в аптеките, добави той.
Европейската комисия (ЕК) в момента обмисля регулации по отношение на цените и достъпа на лекарства, като забранителни списъци за експорт, за да изгради стабилна верига на снабдяване, която да бъде имплементирана на централно и локално ниво", посочи още събеседникът. „Ако има политическа воля, това може да се направи в България, без да се чака директива от ЕК“, добави той, изразявайки лично мнение.
Министерството на здравеопазването предприема мерки да няма недостиг на лекарства за респираторни заболявания през зимата, когато тези заболявания се влошават, и трябва да се проведат разговори с всички по веригата - фармацевтичните компании и търговци, каза Шарков.
Приоритетите на министерството са превенция, профилактика и скрининг, които са в основата на здравната стратегия, която предстои да бъде одобрена, антираковия план, както и справяне с дефицитите на лекарства и надграждането на клиничните пътеки, изброи Шарков.
На въпрос за проблемите със заплащането и образованието на медицинските сестри, той каза, че големите лечебни заведения в областните градове имат достатъчно приходи от клинични пътеки, за да осигурят сравнително добро заплащане.
"Има лечебни заведения като част от общинските болници, които изпитват трудности в тази посока, защото нямат приходи. Тук е част от по-комплексен анализ и подпомагане, както и нужда от оздравяване на лечебни заведения чрез консолидация". Макар да се обсъждат такива политики в момента, няма "ясна отправна точка, към която да се завърши този процес", каза Шарков. Темата за демонополизацията на НЗОК не е на дневен ред, допълни той.
Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.