Започва работа по реформа в извънболничната помощ

Работна група в рамките на парламентарната Комисия по здравеопазване ще разработва пакет от предложения, с които да стартира реформа в извънболничната помощ. Става дума за промени в нормативната уредба, които не изискват промяна във финансирането, тъй като липсва нов бюджет за здраве за тази година. За това се разбраха депутати от ресорната комисия и представители на организациите, представляващи извънболничната медицинска помощ.

Въпросът беше дискутиран на кръгла маса, организирана от парламентарната Комисия по здравеопазването на тема „Проблеми, предизвикателства и възможни решения в първичната извънболнична медицинска помощ в България“

Председателят на парламентарната комисия по здравеопазване Антон Тонев представи предложение за концепция за реформа в системата на здравеопазването, озаглавено "Да обърнем пирамидата". То включва разкриване на кабинети за неотложна помощ, които да са общинска отговорност, а не на личните лекари, което ще облекчи тяхната работа. Идеята е те да бъдат триажни кабинети, в които медицински персонал ще насочва пациентите към домашно лечение или към интензивна помощ в болницата.

Ще бъде обсъдена и възможност за диференцирано плащане за някои видове прегледи, така че личните лекари да не насочват директно пациентите към болничната помощ, където лечението е най-скъпо, а ефективно да влияят на потока пациенти. Целта е публичните средства да се насочат към извънболничната помощ, което рязко ще подобри и  условията за работа в цялата система.

Промените ще включат и възможности за премахване на изискването за 24-часово разположение на семейните лекари, както и възможности за създаване на нови специалисти по обща медицина. Ще се мисли и за електронно запазване на час за преглед при общопрактикуващите лекари. 

Ще се обсъди и предложението на НЗОК за електронна идентификация при семейните лекари чрез пластика, която ще се издава от личния лекар и пациентът ще доказва присъствието си не с подпис върху хартия, а с магнитно отчитане на информацията чрез четец, което е стъпка към пълното премахване на хартията, която силно затруднява работата в този сегмент към момента.

Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България, цитира данни от доклад на Евростат, според които средствата за извънболнична помощ в България са пет пъти по-малко в сравнение с финансовия ресурс в другите европейски държави. Заради близо един милион здравно неосигурени граждани здравната система ежегодно губи по 360 млн. лева, каза Киров и посочи, че през последните десет години броят на неосигурените не се променя. Той поиска да се намери начин да се увеличат средствата за здравеопазване и припомни, че има голяма група от лица, за които държавата не плаща пълния размер на здравната вноска. От сдружението на общопрактикуващите лекари предлагат да се увеличи потребителската такса за преглед. Председателят на организацията припомни, че таксата от 2,90 лева , която се плаща от пълнолетните здравноосигурени не е променяна от 2012 година. Той посочи и друг дефицит – голяма част от общопрактикуващите лекари нямат медицинска сестра или сътрудник заради липса на финансова възможност.

Председателят на Българския лекарски съюз Иван Маджаров акцентира върху кадровите проблеми в първичната извънболнична медицинска помощ. Той припомни, че най-големият проблем е високата възраст на личните лекари. Сред лекарите в страната не повече от 13-14% са до 50-годишна възраст. Най-много работещи общопрактикуващи лекари има в областите София, Пловдив и Варна, а най-малко – в Разград, Търговище, Смолян и Кърджали.

Съвсем скоро системата вероятно няма да може да се самоиздържа, каза Маджаров. Той посочи, че в страната работят 3990 общопрактикуващи лекари, но предстои криза с невиждани в близкото минало размери, изразяваща се в силно ограничен достъп до медицинска помощ.

Заместник-министърът на здравеопазването Тома Томов отчете, че осигуреността с общопрактикуващи лекари в България е на едно от най-ниските нива в ЕС. Намаляващ брой на личните лекари, регионален дисбаланс, концентрация на лекарски практики в големите градове, недостиг на медици в малките и труднодостъпни населени места, липса на адекватни стимули за общопрактикуващите лекари посочи той като основни проблеми в сектора.