Лоши здравни резултати при лесен достъп до здравни грижи
Дефицитите в системата неизбежно водят и до лоши здравни резултати. Проучване на Института за пазарна икономика, направено през годината, показа, че здравеопазването в България разполага с достатъчно ресурси (болници, легла, финансиране), но въпреки това ефективността е ниска, а здравните резултати – по-слаби от тези на страни със сходни социални и икономически характеристики.
Изследването показва, че България разполага с ограничен брой специалисти по здравни грижи (медицински сестри и санитари), болничната помощ е силно доминираща за сметка на профилактиката и извънболничната помощ. Отчитат се сериозни регионални различия по отношение на достъпа до медицински услуги.
Проблемът с разходите също е ключов - много голям дял от разходите са преки плащания „от джоба“ на пациентите. България е на първо място от целия ЕС в класацията за доплащане за лекарства, а за здраве общо частните плащания са 38% при среден показател за общността от 15,6% от общите разходи, което отново е най-висок показател за ЕС.
Възможно ли е обаче от догодина ситуацията да започне да се променя - да бъде ясно колко хора се лекуват, през какви терапии преминават и колко струва това?
Плахи стъпки към дигитализация
В последните две години здравната система се задъхваше под натиска на коронавирусната пандемия и очаквано бяха замразени всички идеи за реформиране на системата, а липсата на напредък в електронното здравеопазване се превърна в сериозна спънка и за самото лечение на коронавирса. На фона на липсата на всякаква активност по здравните политики изминалата година даде плах стимул на дългоочакваната дигитализацията на сектора.
Така процесите по изсветляване на здравеопазването и срещу изтичането на парите на хората бавно започват да вървят. От тази година здравната система вече разполага с електронна рецепта, електронно направление и преглед, както и електронно здравно досие.
След като миналата година стартира модулът за електронните рецепти на Националната здравно-информационна система, тази година започна да функционира и модулът за регистриране на електронни прегледи. Системата дава възможност за пълно електронно документиране и съхранение на всички извършени медицински прегледи. От лятото стартира и системата за електронни направления - за специалист, за високоспециализирани дейности, за медицинска експертиза, за хоспитализация.
През есента беше представено и мобилното приложение „еЗдраве", което дава достъп до личното пациентско досие и до всички налични електронни здравни документи, вписани в Националната здравноинформационна система. „еЗдраве“ осигурява достъп до вписаните в системата прегледи, направления, рецепти, ваксини, резултати от лабораторни изследвания, обща здравна информация, и др. Активирането му на мобилно устройство засега се удостоверява с електронен подпис.
Политическата нестабилност, обхванала държавата, сериозно влияе върху всички сфери на обществения и икономически живот, включително и на здравеопазването. Периодът на застой блокира всякакви реформи за сектора. Ако не се постигне политически консенсус за държавно управление, ситуацията в здравния сектор ще стагнира. Необходимо е правителство, което да поеме политическа отговорност за важните решения за българското здравеопазване и да поеме конкретни ангажименти в каква посока да се развива здравеопазването.