Как устойчивият бюджет за здраве може да бъде ключ към достъпа до иновативни терапии?

След две години пандемия и почти година от началото на войната в Украйна компаниите са изправени пред редица предизвикателства.

Как поредицата от кризи се отразява на фармацевтичния бизнес в България, изостря ли се въпросът с достъпа до лечение, в каква посока трябва да се промени регулаторната рамка, колко дълъг е пътят до иновативни терапии и по други теми от лекарствения бизнес разговаряме с Люба Паунова, управител на "Байер България" и ръководител "Човешки ресурси" на Bayer за Румъния, България и Молдова, и с Николай Матеев, ръководител "Фармацевтични продукти" в компанията.

Николай Матеев, ръководител Фармацевтични продукти за Байер България

- Господин Матеев, какви са предизвикателствата за фармацевтичния бизнес в България с оглед на новата геополитическа и икономическа ситуация след началото на войната в Украйна?

Военният конфликт в Украйна доведе до трайно поскъпване на производствените суровини, което от своя страна предизвика като вторична последица още по-висока инфлация и по-мащабно умножаване на финансовите ефекти от конфликта. В целия свят икономическите последици от войната се усещат основно през цените на стоките, които вече осезаемо бележат ръст. В същото време цените на лекарствените продукти по лекарско предписание в България са регулирани от държавата и не могат да се повишават свободно, което оказва допълнителен натиск върху фармацевтичния сектор.

- В контекста на натежалата тенденция за изтегляне на лекарствени продукти от българския пазар каква е визията Ви за промени в лекарствената политика и вашите предложения за гарантиране на непрекъснат достъп до лечение?

Необходимо е да работим колективно за подобряване на диалога с правителството и органите, компетентни за вземане на решения в здравеопазването. Също така да отговорим на необходимостта от устойчив и предвидим бюджет и подобрен бизнес климат, което ще подпомогне достъпа до иновации, както и инвестициите в научноизследователска и развойна дейност на иновативни компании, ангажирани в здравеопазването.

Смятате ли, че средата в България е готова да посрещне всички иновации в полза на пациентите?

По отношение на достъпност до иновативни лекарства България е близо до средните за ЕС нива. За съжаление, по параметър време до навлизане на иновативната терапия в страната ефективно в полза на пациентите България е на едно от последните места.

- Какви усилия още трябва да се положат в посока улесняване на достъпа до иновативни терапии?

За да се ускори процесът по навлизане на новите терапии, може да се работи в три основни посоки: Създаване на нов процес на оценка на терапиите с ключов момент – въвеждане на реимбурсиране два пъти годишно; Въвеждане по законодателен път на принципа, че бюджетът на НЗОК за заплащане на лекарства не може да бъде по-нисък от нетните разходи за лекарства за предходната година; Въвеждане на 90-дневен график за актуализиране на съответните указания на НЗОК за предписване на лекарства след въвеждането им в списъка за заплащане.

- Кои са предизвикателствата за фарма индустрията в България при осигуряване на иновации за българските пациенти?

Един от основните недостатъци при административното налагане на рефериране към най-ниските цени на един от най-малките пазари в ЕС е, че за фармацевтичните компании това може да доведе до понижаване на цените на други пазари поради системите за референтни цени. Тази комбинация не насърчава инвестициите. Това може да бъде преодоляно чрез въвеждане на правило за сравняването със средната стойност на трите най-ниски цени в други страни от ЕС.

- В България доплащанията на пациентите за здравеопазване са на най-високи нива в ЕС. Как може да бъде адресиран според Вас този проблем?

България многократно е представяна като държава членка на ЕС, в която доплащанията на пациентите за здравеопазване са на най-високи нива – между 40 и 49 процента, според различни източници. Този проблем може да бъде преодолян чрез финансиране от бюджета в проценти, по-близки до средните за ЕС, а именно 8-9% срещу 4-5% в момента.

На здравеопазването трябва да се гледа като на инвестиция, а не като на разход. Същевременно трябва да се обърне специално внимание на повишаването на процента за покриването на разходите за лекарства за хронични заболявания, които в момента са покрити от здравния фонд едва с 50 или най-много със 75 процента, тъй като това засяга най-големите популации пациенти.

- Кой е пътят за постигане на повече прозрачност и ефективност на бюджета за здраве?

Подкрепяме усилията и разбирането на властите, че прозрачността и ефективността на разходите може да се постигне чрез пълна дигитализация на досието на пациента – намаляване на хартиените документи и административния товар, които пречат на лекарите да се посветят на лечението на пациентите. Приемайки тази визия, държавата ще има възможността действително да проследява клиничните резултати и да изгражда регистри в различни области на заболявания, така че да може да разпредели инвестирания публичен ресурс по-ефективно.

- Как "Байер България" е позиционирана по инвестиции и в кои терапевтичните области е фокусът, включително и в сектора на клиничните проучвания?

Терапевтичните области, в които се провеждат изпитвания на "Байер" в България, са сърдечно-съдови заболявания, женско здраве, ендокринология, офталмология, неврология, радиология, хематология и онкология в индикации като сърдечна и бъбречна недостатъчност, инсулт, ендометриоза, хемофилия, ретинопатия, неходжкинов лимфом.

Сред основните проекти в напреднало клинично развитие можем да отбележим стартирането на клиничната програма фаза III „OCEANIC“, изследваща наш лекарствен продукт като нова терапевтична възможност за предотвратяване на тромботични събития. Това е един от най-мащабните проекти от Фаза III, които някога сме провеждали. През септември тази година бяха обявени и позитивни резултати за наш нов лекарствен продукт от две проучвания за неоваскуларна (влажна) възрастово обусловена дегенерация на макулата и диабетен макулен едем.

По отношение на нашите продукти в ранна разработка през август 2022 г. получихме разрешение да започнем клинично проучване фаза I/II за нашата генна терапия на болестта на Хънтингтън във Франция. Понастоящем за това заболяване няма одобрено модифициращо заболяването лечение.

Люба Паунова, управител на Байер България

- Госпожо Паунова, как се отрази COVID кризата, а сега и войната в Украйна, върху бизнеса на международните компании в България и в частност на "Байер"?

Предизвикателствата пред международните компании в последните години, както и тяхното влияние непрекъснато се увеличават. Компаниите оперират в условия на нарастваща несигурност, породена от политическата ситуация в Европа и Азия, и увеличаващи се цени на енергия и суровини. България няма как да остане изолирана от тези влияния. Появата на COVID кризата, както и сега войната в Украйна, са стресови събития, които изискаха от нас да преосмислим начина си на работа. Съответно да се адаптираме към променените условия, за да продължим да следваме мисията си да бъдем близо до нашите клиенти, да осигуряваме достъп на пациентите до значими медикаменти, да подпомагаме земеделските производители за успешно производство и реколта, да подпомагаме профилактиката на здравето като условие за по-добър живот за всички.

- Как се развиват инвестициите на "Байер" в България?

Инвестициите на "Байер" в България са стабилни и компанията продължава всяка година да инвестира в нови технологии и продукти за земеделието, като и в нови продукти и разширяване на достъпа на пациентите до фармацевтичните и безрецептурните продукти, които вече са на българския пазар.

- След пандемията ролята на управлението на човешките ресурси се трансформира и става все по-важна. Как бизнес лидерите преосмислят стратегиите си за планиране и управление на служителите?

Пандемията доведе до много промени в начина на работа и въведе в много бизнес сектори работата от разстояние като алтернатива на работата от офис. В "Байер" в момента прилагаме смесен модел на работа. Работата от разстояние от своя страна постави въпроси относно това как да се управлява и запази ефективността, мотивацията и чувството за принадлежност към екипа и организацията. За това как да се запази баланс между работа и личен живот, как да се запазят и изграждат взаимоотношенията между лидер и служител и да се гради доверие и психологическа сигурност, които за нас са изключително важни за успеха на всеки от нашите служители и за организацията като цяло. Това са темите, по които работим заедно с лидерите и служителите.

- Какви са новите тенденции и подходи в ангажирането на служителите в предизвикателни периоди на поредица от кризи?

И сега, и преди доверието е в основата на ангажираността на служителите. На практика постигането и запазването му е не лесна задача. Ролята на лидерите за ангажираността на служителите е ключова, затова постоянно работим върху подобряване на лидерските умения на нашите ръководители на екипи. Разбира се, развиването на умения е пътуване, както за ръководителите, така и за организацията и не се случва с еднократна интервенция. Важно е и хората да получават признание за постиженията си и да бъдат справедливо възнаградени.

- Към края на годината как оценявате представянето на "Байер България" от гледна точка на продажби, приходи и печалби? Кои бяха основните фокуси на бизнеса на компанията през тази година?

2022 година, макар и изключително предизвикателна, е успешна година за екипа на "Байер България". Можем да се похвалим с ръст на продажби и приходи и това е, защото не загубихме вяра в целта си да сме отговорни към нуждите на нашите клиенти, пациенти, партньори.

- Каква е визията Ви развитието на "Байер България" през следващите години?

В "Байер" считаме за своя мисия да работим за подобряване на достъпа на пациентите до лекарства, както и да разработваме и предоставяме иновативни терапии. Превантивната грижа за здравето, обучението и достъпа до информация, базирана на науката, са също сред нашите цели.

В областта на земеделието амбициите ни са свързани с модерното земеделие и внедряване на нови технологии с цел по-висока ефективност на земеделското производство, но и устойчиво развитие и разумна грижа за природата и ресурсите.