Няма магическо число за количеството сън, от което се нуждаем

Докато се надвесвам уморено над масата в хола, стискам третата си чаша кафе за деня и се чувствам замаяна поради липсата на сън, от която страдам - имах „само“ шест часа и половина в последната нощ - размишлявам върху конкретна порода хора, на която изглежда съм обречена да се натъквам: щастливо спящите, пише колумнистката на Financial Times Джъмайма Кели.

Това са хората, които изглежда са в състояние да оцелеят - да процъфтяват дори - с много малко сън; хората, които изглежда не намират изтощението за безкрайно интересна и свързваща тема за разговор; хора, за които сутринта очевидно е също толкова енергизираща и радостна, колкото всяка друга част от деня (това включва и щастливите ранобудници). Възнегодувам от тези хора. Ако не ме карат да се чувствам зле, че съм толкова мързелива, те ме изкушават с късни нощни приключения, когато знам, че трябва да стана рано на следващия ден. За разлика от тях, аз гарантирано ще се събудя с отвратително чувство.

Но уви, познавам много такива хора. Например колегата, който пише остроумни бюлетини всяка вечер в 2 сутринта, задремва в рамките на „няколко минути“, настройва алармата си за 8 сутринта и пристига в офиса пълен с енергия. Или младата модна майка и главна изпълнителна директорка, която никога не затваря страниците на Vogue и има най-активния социален живот, който познавам, с максимум четири часа сън на нощ. Или пък бащата на един приятел, който е учен в Кеймбридж и по време на медитация молел Бог да го дари с чудото да се нуждае от по-малко от 7-8 часа сън, които е имал дотогава. Оттогава той щастливо изскача от леглото след 6 часа сън (това е истинска история).

Аз не съм от този тип хора. В един идеален свят щях да бъда момиче, спящо по девет часа на нощ, вероятно дори девет и половина. Когато дойде уикенда, ако съм недоспала, както често съм, мога да откарам до 12 часа сън. Правя ли нещо нередно? Трябва ли да се срамувам? Трябва ли и аз да помоля за божествена намеса или поне да се опитам да се науча да спя по-малко?

Сякаш за да ме укори допълнително, ново проучване сочи, че пет часа сън са „повратната точка в посока лошо здраве“. Трябваше ли да си направя заключението от това, че следователно мога да се чувствам добре при 6-7 часа сън на нощ? За щастие, Расъл Фостър, професор по неврология в Оксфордския университет, ми казва, че това не е задължително. Той подчертава, че "има огромна индивидуална вариативност при съня" и че за някои хора тази повратна точка всъщност може да бъде 6-7 часа или повече.

Няма магическо число за количеството сън, което трябва да получаваме, посочва Фостър. Вместо това трябва сами да достигнем до него, въз основа на това дали чувстваме, че работим на пълни обороти. Лесен лакмус за това е дали сутрин се събуждаме преди алармата ни да звънне - ако не го правим, вероятно сме недоспали.

Липсата на достатъчно сън води не само до лошо физическо здраве поради повишаването на нивото на кортизола, което от своя страна потиска имунната система; тя води и до лошо психично здраве. Фостър, например, цитира проучване от 2006 г. на двама изследователи от Харвард, които установили, че хората, които нямат достатъчно сън, са по-склонни да задържат негативните спомени и по-малко вероятно да живеят с положителните. „Вашият мироглед в такъв случай се определя от негативните преживявания, което означава, че в крайна сметка можете да направите някои доста сериозни грешки относно това как управлявате живота си“, изтъква той.

Научните изследвания върху съня обаче могат да бъдат объркващи. Множество проучвания показват, че дългият сън - повече от седем или осем часа на нощ - се свързва с по-висока смъртност.

Но само защото многото спане е „свързано“ с по-висока смъртност, това не го прави грешка. „Имаме причинно-следствени доказателства, че краткият сън е лош за вас, но нямаме такива за дългия“, ми споделя Матю Уокър, професор по неврология в Калифорнийския университет в Бъркли и автор на „Защо спим“. Уокър казва, че доказателствата сочат, че причината проучванията да направят тази връзка е, че болните са склонни да спят повече и че освен това качеството на съня - което е от решаващо значение - не се взема предвид.

Така че да, щастливите спящи може да имат някакво странно, завидно социално положение, но могат да го запазят. Не искам да се обучавам да се нуждая от по-малко сън - това не са пропилени часове що се отнася до мен; точно обратното. Искам да се насладя на съня. Защото, каквото и да каже Бон Джоуви, ако ще живееш, тогава не можеш да си позволиш да отлагаш съня.