Ускорен достъп до нови лекарства в България – мисия възможна

Фармацевтичната индустрия в България, осигуряваща иновативни лекарства на българския пазар, обяви мерки за ускорен достъп до нови терапии. Идеята е да се скъси времето, в което българските пациенти чакат, за да се лекуват с най-новите, одобрени от Европейската агенция по лекарставта (ЕМА) медикаменти, тъй като към момента забавянето в достъпа е голямо.

Има възможности за подобряване на достъпа до нови терапии в България и в същото време за ефективно управление на публичния ресурс за лекарства. Съществуват мерки, както на европейско ниво, така и на национално, каза Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM),

Индустрията, представлявана от ARPharM, предлага достъпът да се ускори чрез облекчаване на някои регулации при навлизане и заплащане с публични средства на нови лекарства у нас.

Забавен достъп до нови терапии

В момента пациентите в България чакат средно 764 дни спрямо 511 средно за ЕС, показват данните на Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA), изготвени от анализаторската компания IQVIA.

Причините за бавния достъп до нови терапии в България се крият не само в тежкия регулаторен процес. Понякога и самите компании регистрират по-късно лекарствените си продукти в страната заради компенсациите и отстъпките към Здравната каса, което прави включването на новия продукт трудно.

Колко бързо фармацевтичната компания ще подаде заявление за регистрация на медикамента в България зависи от редица условия и изисквания. На теория регулаторната процедура у нас от момента на заявлението от фармацевтичната компания до включването на продукта в позитивния лекарствен списък трябва да е 180 дни, но на практика е доста повече, обясни Деян Денев.

Процедурата включва заявяване на отстъпки към НЗОК, оценка на здравните технологии, включване на лекарството във фармакотерапевтичните ръководства и др. Освен това нови лекарства се включват в списъка за заплащане с публични средства само веднъж в годината - от 1 януари, за да се планират в бюджета на здравния фонд. Съществуват и други административни процедури, които водят до допълнително забавяне преди лекарственият продукт да се прилага на пациентите.

От ARPharM предлагат няколко възможности, които може да облекчат съществуващите процедури. Освен това изнесоха данни, че това не би натоварило съществено бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) при своевременно планиране.

Вариантите за ускорен достъп

Иновативните лекарства, одобрени от Европейската агенция по лекарствата, ще стигат до българските пациенти по-бързо, ако новите медикаменти се включват в системата на заплащане от НЗОК два пъти годишно, а не веднъж, както е сега. Това би увеличило разходите на касата с 5-10 млн. лв, които фармацевтичните компании на практика връщат като отстъпки в бюджета на фонда.

Други мерки са индивидуални споразумения за контрол на бюджетното въздействие и проследяване на терапевтичния резултат за нови терапии с висока стойност - те също могат да ускорят достъпа до животоспасяващо лечение при приемливо бюджетно въздействие, обясни Деян Денев.

Облекчение ще има и ако се премахне изискването лекарствата да фигурират в списъка със заболявания, за които НЗОК плаща, тъй като се прави оценка на здравните технологии.

Деян Денев отбеляза, че бюджетът за здравеопазване в България нараства значително по-бързо от този за лекарства. И цитира данни, според които ако през 2017 г. 30% от обществените разходи за здраве са се падали на лекарствата, през 2022 г. плащанията за медикаменти са вече под 23% от общия здравен бюджет, който достига 8,3 млрд. лв. Публичните разходи за лекарствени продукти в България остават значително по-ниски от тези в повечето държави от ЕС и повече от три пъти по-ниски от тези в 5-те най-големи държави от ЕС. Същевременно компенсациите и отстъпките, които фармацевтичната индустрия предоставя на НЗОК, за да покрие разликата между реалните нарастващи нужди на пациентите от лечение и бюджета на НЗОК за лекарства, се очаква за 2022 г. да надхвърлят 20% или 350 млн. лв.

„Фармацевтичната индустрия на практика кредитира здравната система, позволявайки й да осигурява лекарствено лечение над възможностите на бюджета. Тази кредитна линия обаче не може да нараства неограничено, тъй като при твърде високи нива на компенсации компаниите не само нямат приходи от въвеждането на нови терапии, а на практика реализират загуби“, каза Денев.

За да се гарантира стабилността на лекарственото снабдяване, през 2023 г. бюджетът за лекарства трябва да следва нарастващите здравни потребности на населението. Прогнозите показват, че нужното увеличение на бюджета за 2023 г. ще е 12%. Дори и при такова увеличение отстъпките и компенсациите от фармацевтичните компании към НЗОК за 2023 г. ще достигнат 370 млн. лв.

„Данните показват, че фармацевтичната индустрия компенсира голяма част от плащанията на НЗОК за лекарства. За последните 8 години направените отстъпки от компаниите в полза на пациентите на НЗОК са над 1,5 млрд. лв.“, каза Деян Денев.

Той обобщи, че възможностите за подобряване на достъпа до иновативни терапии са свързани и с реализирането на всеобхватни програми за ранно откриване на заболяванията, прецизна диагностика, бърз достъп до лечение и комплексна грижа за пациента.