Лесен достъп до лекар и болница в България, но лоши здравни резултати

Снимка: Bloomberg

Според данни, предоставени за проучването от Националната здравноосигурителна каса за периода 2019 г. – 2021 г., средствата, изплатени за болнична помощ, нарастват от около 2,07 млрд. лв. до 2,65 млрд. лв. и са над 50% от общите разходи. В същото време общо за първична и специализирана извънболнична помощ средствата са едва 476.6 млн. лв. през 2019 г. и нарастват до 590 млн. лв. Тези средства при извънболничната помощ се разпределят сравнително равномерно по области на глава от населението, но има сериозни различия при разпределението за болнична помощ, като разликата достига до 5-6 пъти. Обяснението може да се търси във факта, че големите болници са съсредоточени в по-големите областни центрове и особено в тези с медицински университети и съответно в тях се лекуват пациенти от областите с по-слабо развита болнична мрежа. Най-много средства за болнична помощ на човек се изплащат в София-град, Пловдив и Плевен, а най-малко в областите Перник, Добрич, Видин, София област.

До 2019 г. хоспитализациите постоянно нарастват, като достигат до 2,2 млн. „Т.е. всеки трети българин е бил хоспитализиран поне веднъж през годината. В годините на Covid-19 броят им рязко спада, тъй като тогава много от здравните услуги бяха затворени, спря плановият прием“, отчитат анализаторите.

Общ брой хоспитализации в България, 2016 – 2021 г.

Въпреки недобрите резултати по отношение цялостната ефективност на системата, анализът на данните от европейското здравно интервю за 2019 г., чрез което Евростат и НСИ изследват мнението на пациентите, показва сравнително висока удовлетвореност на българите от задоволяването на потребностите им от здравни грижи. Като проблем за достъпа им до здравеопазване българите определят най-вече финансовите ограничения, докато по отношение на разстояние и транспорт, списъци с изчакване, удовлетвореността им е много по-висока от средната за ЕС. Обяснение за това мнение може да се търси в липсата на сериозни ограничения в достъпа до здравеопазване у нас, тъй като страната разполага с много широка мрежа от лечебни заведения. Това осигурява физическо наличие на болница или лекар в близост до пациента, което се възприема като безпроблемен достъп, без да се дава сметка за качеството на предоставяната услуга.

Налице са значителни разлики между здравното състояние и наличието на хронични заболявания според бедността. Докато сред бедните почти 1/3 от респондентите са посочили, че живеят с хронично заболяване или увреждане, то това е вярно за 1/5 от живеещите в небедни домакинства. Почти двойна е разликата при крайните две здравни състояния – докато сред бедните едва 9,6% са в много добро здраве, при небедните този дял е 19,9%; при много лошото здраве разпределението е 3% при бедните спрямо 1,2% при небедните. Почти три пъти е разликата при хората в лошо здравословно състояние – 14 спрямо 5,2%. Видимите големи разлики в здравния статут на бедните и небедните (както и между градските и селските райони) са ясно доказателство за неспособността на универсалното здравно осигуряване в България да постига една от основните си цели – предоставянето на адекватна здравна грижа, независимо от благосъстоянието, посочват анализаторите.Част от обяснението е и в различния начин на живот на бедните и небедните, като домакинствата с по-високи доходи имат значително по-добър достъп до здравословна храна, спорт, отдих, превенция и лекарства, което неминуемо се отразява в много подоброто им общо здраве.

Проучването прави някои основни изводи за състоянието на българската здравна система.

Съществуват съществени различия в капацитета по области - всяка област разполага с поне 2 болници, като 66 (от общо 342) болници са концентрирани в столицата. По-големи са регионалните различия в достъпа до извънболнична помощ (общопрактикуващи лекари и специалисти), както и до аптеки, особено в по-малките населени места.

Финансирането на здравеопазването в България се извършва основно от Националната здравноосигурителна каса на база на всеобщо здравно осигуряване, което е само един от възможните модели за финансиране и основният му недостатък е, че ограничава правото на избор на осигурител от страна на пациента. Това води след себе си всички недостатъци на квазидържавното управление и финансиране на системата, обобщават анализаторите.

Болничната помощ представлява огромен дял от разходите. Най-ниски са разходите за болнична помощ в областите Видин, Перник и Разград, които разполагат и с малко на брой болници. Разликата в разходите за болнична помощ на човек от населението между област Видин и Пловдив е 5 пъти.

В доболничната помощ тенденциите са към задържане на разходите за първична помощ и нарастване на разходите за специализирана помощ. Личните лекари намаляват като брой и се налага да обслужват все повече пациенти, като най-малко спрямо населението са те в областите Кърджали, Търговище и Разград, а най-много – във Видин и Плевен.

При специалистите се забелязва силна връзка между наличието на медицински университет в областта – там лекарите специалисти са най-много и се налага да обслужват най-малко на брой население (Плевен и столицата). Най-затруднен е достъпът до специалисти в Добрич и Кърджали.

Ефективността на системата, измерена чрез показателите за неудовлетворени потребности от здравеопазване и самооценка за собственото здраве, не показва съществени разлики със средната за ЕС. Все още е нисък делът на хората, които декларират, че не могат да си позволят здравни грижи.

Резултатите от работата на здравната система, обаче, са слаби – смъртността, включително детската смъртност, е на високо ниво, а продължителността на живота – най-ниската в ЕС - българинът живее със средно 6 години по-малко от средното за ЕС.