IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

ЕС казва, че иска продоволствена сигурност, но всъщност има предвид повече износ на храни

Мантрата за продоволствената сигурност е изцяло в полза на фермерите и за сметка на потребителите

12:00 | 03.08.24 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Освен цинизма в намаляването на екологичното регулиране, за да се правят повече пари на международните пазари, „е доста подвеждащо да се каже, че европейските фермери носят отговорност да изхранват света“, твърди Де Шутер. Всъщност вносът на намалени цени от ЕС пречи на просперитета на фермерите в Близкия изток и Африка.

„Тези страни са станали напълно пристрастени към евтината храна, субсидирана от парите на данъкоплатците чрез Общата селскостопанска политика (ОСП)“, посочва Де Шутер.

Според Ланг терминът „продоволствена сигурност“ по същество се е превърнал в лакмус в Брюксел за интересите на агробизнеса. „Ако голям фермер в Европейския парламент каже, че продоволствената сигурност е наистина важна, той или тя обикновено иска да каже: позволете ми да продължа да произвеждам по същия начин – чрез замърсяване, използване на руски газ във вид на торове и добив на дълбоки води за напояване.”

Привидните опасения относно „продоволствената сигурност“ бяха използвани, за да се оправдаят бламирането на закона на ЕК за намаляване на пестицидите, силното размиване на правилата за възстановяване на природата, изключването на повечето производствени ферми от директивата за индустриалните емисии, опитът за забавяне на разпоредбите срещу обезлесяването и превръщането на стратегията на ЕС за протеините в програма за „отглеждане на храна за животни в Европа“.

Тази последна точка е важна, добавя Ланг, тъй като има и изкривяване на това какви храни трябва да бъдат защитени. „Има мания около добитъка. Количеството на говеда, свине, овце, птици е експлодирало“, изтъква той.

„Земеделските производители казват, че трябва да се отървем от всички тези екологични диктати, защото просто трябва да произвеждаме повече храна. Чакайте малко, какъв вид храна?", пита британският учен. „Всъщност имаме нужда от градинарство, а не от това, което някои от големите фермери искат да правят, което е нещо като луксозна версия на животновъдството.“

Големите земеделски съюзи настояват, че не е така. „Продоволствената сигурност не е свързана с ястията x, y, z, а по-скоро с хранителната стойност (енергия, макро и микро съставки), която храните съдържат, и техния принос към здравословното хранене“, твърди говорител на Copa-Cogeca, най-голямата земеделска лобистка група в Европа.

„В това отношение животинските продукти са от насъщно значение, както и плодовете и зеленчуците“, добавят те.

Цифрите обаче обрисуват различна картина. Въпреки че европейците вече ядат твърде много червено месо и твърде малко фибри, повече от 80 процента от субсидиите по ОСП подкрепят животновъдството, което съдържа само 65 процента от протеините в Европа и 35 процента от калориите.

И така, какво трябва да представлява продоволствената сигурност?

По-малко загриженост за увеличаване на производството, което помага на фермерите само в краткосрочен план. Преминаването към по-устойчиво земеделие - с по-малко химикали, по-малко интензивни практики и по-малко добитък - е от ключово значение за дългосрочната наличност на храна, тъй като изменението на климата унищожава реколтите чрез наводнения, суша и волатилни температури, заключи Европейската агенция по околна среда през март.

Достъпността на храната може да бъде разделена. Повечето от нас трябва да плащат повече за хранителни стоки, тъй като сегашният модел изисква земеделски производители, даващи ниски заплати и, според скорошен анализ на Oxfam, експлоатиращи работници мигранти.

Субсидиите трябва да се насочват така, че месото и млечните продукти, които поглъщат огромни количества земя, вода и суровини, да струват повече, а плодовете и зеленчуците - по-малко, коментира Камил Перин, ръководител на хранителната политика в BEUC, потребителски надзорен орган. Тези, които не могат да покрият основни разходи, могат да получат пряка помощ.

Всичко това щеше да бъде включено в закона на Комисията за „устойчиви продоволствени системи“. Само че това беше осуетено, тъй като страните се примириха с анахроничния режим, който иначе бе изоставен преди десетилетия: че физическото здраве е свързано с броене на калории, завършва авторът.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 11:50 | 03.08.24 г.
Специални проекти виж още
Още от Земеделие виж още

Коментари

Финанси виж още