Георги Георгиев, ЕЛАНА Агрокредит: Зърноцентристкият модел трябва да претърпи трансформация

- Какви бяха мечтите Ви при създаването на БАСЗЗ преди години?

- Тогава видяхме първите ортофотокарти и каква е ситуацията със земеползването в страните от ЕС, а и дори в нашите най-близки съседки като Турция например. Навсякъде виждахме хубави, добре оформени блокове и практически липсваше необработваема земя. У нас, за съжаление, имаше много пустеещи земи, а част от землищата буквално бяха като швейцарско сирене – редуваха се обработваеми и необработваеми площи, а немалко от т.нар. ниви всъщност бяха покрити с тръни, храсти и дори бяха започнали да обрастват със саморасли дървета.

Тук трябва да кажем добри думи за зърнопроизводителите, тъй като именно благодарение на бума в зърнопроизводството в момента можем да кажем, че в голяма част от територията на страната ни феноменът на пустеещите земи изцяло липсва и при преглеждане на ортофотокартите се виждат едни добре оформени блокове. Така че може да се каже, че първата ми мечта да нямаме или поне да имаме много малко необработваеми земи вече се е реализирала.

Втората ми мечта беше от износител на зърно да се превърнем във вносител. Разбира се, това не трябва да е следствие на някакъв апокалипсис, а просто много ми се иска да направим такъв качествен скок в земеделието, който да ни позволи да преработваме зърното, което произвеждаме, в месо, мляко и т.н., че дори и да внасяме допълнително зърно, а да изнасяме животински и млечни продукти, брашна и т.н. Тук ще е доста по-сложно, но затова са и мечтите – остава само да работим в правилната посока и току-виж се сбъднали и сме реализирали пълния потенциал на нашето селско стопанство!

- Финансирате основно ниви. На нива може да се гледат зеленчуци, зърно, овощя, памук и т.н., докато на пасищата само сено - това ли е проблемът на ливадите, малка гъвкавост в ползването?

- Ние всъщност от доста време финансираме и животновъди за покупка на пасища. Аз дори мисля, че това са едни от перспективните имоти, които си заслужава да се финансират, тъй като очаквам, че в следващите години няма как да не се обърне тренда и да нямаме възход в животновъдството. Проблемът в средносрочен порядък е, че при неплащане доста се стеснява кръгът на потенциалните купувачи на такъв терен, доколкото в момента сме в преходен период и все още животновъдите са значително по-малък брой от зърнопроизводителите, а това прави подобни имоти неликвидни на пазара.

- Плащането на вредни емисии оскъпи електроенергията от ТЕЦ, а чета, че ЕС е отсрочил с 2 години плащането на вредни емисии за говеждо, което не се гледа пасищно - това важен тренд ли е, защото Бразилия и Аржентина гледат пасищно и ще имат предимство?

- Проблемите на Европа с това рязко и на моменти недобре обмислено „позеленяване“ са видни и е факт, че това именно изкара европейските фермери по площадите. Мисля, че в това отношение Европа тепърва ще коригира доста от ограниченията, които са предвидени, без да се отчете реалното въздействие върху живота на европейските граждани. Както неведнъж сме коментирали с Вас, голямата драма на земеделието като отрасъл е, че решенията за него се вземат в столиците (било то европейски или национални), докато то самото се случва на много километри от там.

- Говори се, че има свръхпроизводство на мед, а уж пчелите били пред изчезване - на какво да вярваме и този много мед истински ли е?

- Не мога да кажа, че медопроизводството ми е тясна специалност, но имаме и няколко клиенти, които гледат пчели. Не мисля, че има свръхпроизводство на мед, тъй като е ясно, че в България броя на пчелните семейства намалява. Факт е, че има свръхпредлагане, но дали става въпрос за истински мед – за това трябва компетентните органи да се произнесат. Положителното е, че всички обявяват, че продават български мед, което означава, че това е мярката за качество, която се е наложила на пазара, респ. това дава и добри перспективи за развитието на този традиционен за нашата страна отрасъл.

- Да се върнем на зърнопроизводителите, изглежда банките предпочитат да финансират големите и по-малките ще отпаднат - затова ще имаме още по-концентрирано земеделие?

- Нормално е банките да финансират по-големите клиенти. Все пак при тях бизнесът е много по-предвидим и устойчив, докато при по-малките производители рисковете са повече, а и там говорим по-скоро за семеен бизнес, който трудно може да покрие дори и чисто административните изисквания на една банка. Зърнопроизводство, респ. големите стопанства, където се изисква сериозна, най-вече машинна обработка, ще стават все по-големи, но шансът на по-малките стопанства е имено в затваряне на цикъла на производство (например зърнопроизводство основно за изхранване на животни или птици) или в ориентирането към по-интензивно земеделие (овошки, лозя, оранжерии и т.н.)

- Може би надеждата е тези зърнари да започнат да гледат свине и пилета?

- Това не са само надежди. Не мислете, че те са щастливи да произвеждат продукция, която после не могат да реализират. Гледането на животни и птици е добра възможност немалка част от произведеното на полето да се реализира. Както казах обаче, фермерите трябва да видят перспектива пред това, а това става само когато частната инициатива срещне адекватна държавна подкрепа.

- Видяхме как маслобойните се противопоставиха на зърнарите и украинският слънчоглед беше разрешен за внос. Защо зърнарите си мислят, че трябва да фалират десетки маслобойни и да купуваме скъпо олио?

- Това е пазар. Едните искат повече, а другите не са склонни да платят за него. Това се случи в последните 1-2 години, като беше особено тежко за производителите на слънчоглед, които имаха и скъпа и недотам добра реколта, съответно искаха „да прехвърлят“ част от проблема към следващите във веригата. Все пак за мен двете индустрии са обречени да работят заедно, тъй като у нас има добри условия за производство на слънчоглед (на практика в Южна България това е почти единствената пролетна култура, доколкото липсата на вода е сериозен проблем за отглеждането на царевица), а от друга страна е страхотно, че тук са изградени сериозни преработващи мощности, т.е. реално не се налага да изнасяме суровината - слънчогледа, а преработената продукция - олио.

- В земеделските сайтове има един рефрен, клише, стереотип, мантра, допустимо отклонение, както и да го наречем - че проблемът ни е в "субсидиевъдите", наричани още "чертожници" - това политкоректно твърдение ли е, за да не сочим истинският проблем?

- Мисля, че това вече не е основният проблем на земеделието. Битката за все по-големи площи в опит да се разширят стопанствата, както и дигитализацията до голяма степен разреши проблема с т.нар. чертожници.

Когато стартирахме навремето в БАСЗЗ инициативата за уреждане на земеползването с договори между собствениците и ползвателите, срещахме много сериозна съпротива. Сега това отдавна се промени, все по-малко са т.нар. бели петна и дори вече се акцентира от страна на земеделските стопани върху нуждата от по-дългосрочно уреждане на отношенията с оглед на планирането на агромероприятията от тяхна страна. Започнаха да се плащат и добри ренти, респективно вече самите собственици се заинтересоваха от това да сключват договори и това естествено ограничи феномена на т.нар. „чертожници“, които вирееха там, където не беше уредено земеползването между собственици и фермери.

Свързани компании: