Георги Георгиев, ЕЛАНА Агрокредит: Зърноцентристкият модел трябва да претърпи трансформация

Георги Георгиев е прокурист на „ЕЛАНА Агрокредит“АД – първото лизингово дружество, финансиращо земеделци за покупка на обработваните от тях земеделски земи. С него разговаряме за предстоящото увеличение на капитала на компанията и актуалните теми в земеделието у нас. 

- Г-н Георгиев, анонсирахте увеличение на капитала на "ЕЛАНА Агрокредит". Какви са размерите, сроковете и целите на увеличението?

- Увеличението на капитала на „ЕЛАНА Агрокредит“ идва в момент, в който дружеството бележи значителен ръст на инвестициите си за последните две години, в които беше наваксано изоставането в плановете за развитие на бизнеса вследствие на COVID-19 кризата и първоначалния шок от войната в Украйна.

Планираме срещу 2 притежавани акции да издадем 1 нова, т.е. при успешно увеличение на капитала същият ще нарасне от 46,635 млн. (при минималния праг за успех) до близо 55 млн. (при максимално записване). По график трябва да стартираме на 23 май, като право да запишат акции ще имат акционерите към 20 май. Като жест към настоящите акционери планираме на 20 май да изплатим и дивидента за 2023 г., който е в размер на 0,0729201651 лв. за акция.

Аукционът за неупражнените права ще се проведе на 4 юни, а плащането на акциите следва да стане до 7-о число. Целите на увеличението са да продължим развитието на бизнеса и да утвърдим компанията като най-голямата небанкова финансова институция, специализирана изцяло във финансирането на земеделски производители.

Георги Георгиев

Снимка: ЕЛАНА Агрокредит

Георги Георгиев се дипломира като юрист в СУ „Св. Климент Охридски“. През годините последователно работи като юрист в ОД „Земеделие и гори“, „Геотехмин – консулт и инженеринг“ ООД, а от 2006 г. е част от екипа на групата ЕЛАНА, ангажиран с реализацията на първия фонд за земеделска земя в страната – „ЕЛАНА Фонд за земеделска земя“ АДСИЦ.

Именно като представител на този фонд е един от учредителите и първи председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ), която обединява най-големите собственици на земи в страната. От 2012 г. отговаря за реализацията на проекта „ЕЛАНА Агрокредит“ АД – първото лизингово дружество, финансиращо земеделци за покупка на обработваните от тях земеделски земи, като понастоящем е негов прокурист.

- Напоследък доста лесно пласирате ресурс (намирате клиенти), след като преди няколко години беше по-трудно. Откъде дойде разликата, може би от ръста на лихвите в банките или от това, че банките разбраха, че земеделието е сложен сектор?

- Причините са комплексни. Не бих казал, че има съществена разлика между лихвените проценти по ипотечните кредити на банките спрямо нивата им от последните няколко години (реално нашият финансов лизинг е най-близък именно до ипотечните кредити на банките, доколкото предоставяме дългосрочно финансиране за покупка на недвижими имоти – земеделски земи).

В земеделието от друга страна през последните години има известно „разместване“ на пластовете, което е най-вече вследствие на войната в Украйна. Това създава известна несигурност в банковия сектор. Нормално е като институция, изцяло специализирана в кредитирането на агросектора, ние да успеем по-бързо да оценим и да се адаптираме към новата реалност, отколкото големи, респективно по-малко гъвкави пазарни участници, каквито несъмнено са банките.

- Като че ли имаме перфектната буря в зърнопроизводството - блокиран износ (руската и украинска пшеница печелят търговете), ниски цени на зърната, слаба реколта, висока себестойност, високи ренти - това ли е краят на зърнопроизводството и ще започнат ли да сеят друго или да гледат свине например?

- В земеделския сектор има върхове и спадове, както във всеки един бизнес. Да говорим за край на зърнопроизводството е малко пресилено, тъй като все пак хората по света не намаляват, а обработваемите земи не стават повече. По-скоро сме в ситуация на локален излишък, който сваля цените, съответно силно намалява нормата на печалба, а последната година дори имаше и загуби заради скъпите торове, препарати, семена и горива, ниските изкупни цени, включително и на липсата на търсене на продукция в определени региони.

От друга страна, разходите за реколтата през предходната стопанска година бяха най-големите, които са правени някога у нас, като тук включвам и неоправдано високите ренти в определени региони. Всичко това изкара и сектора на протести.

За стопанската 2023/2024 г. съм умерен оптимист, тъй като поне цената на реколтата ще е по-ниска и при успокояване на пазарите ще има по-добри времена за зърнопроизводителите, които са в основата на агробизнеса у нас.

- Ще паднат ли рентите?

- Логично е да има корекция. По-скоро не трябваше да се допуска такъв ръст, но това също е пазар. Едни бяха сметките на земеделците при цена на изкупуване от 650 лева/тон пшеница или 2200 лева/тон слънчоглед, а съвсем други са при връщане на нивата отпреди войната в Украйна.

- Логично ли е да произвеждаме зърно за износ, след като дори Китай има реколта, която е достатъчна за собствените му нужди, ако не се лъжа и Индия, само Египет и Алжир като че ли останаха да внасят?

- В България условията за зърнопроизводство очевидно са добри, имаме предостатъчно качествена земя, така че е логично да се възползваме от това и ако можем, да печелим. Иначе въпросът Ви е резонен, тъй като всички считаме, че този „зърноцентристки“ модел на нашето земеделие трябва да претърпи трансформация, но пък не трябва да отиваме и в другата крайност и да отричаме това, което сме постигнали.

- Казвали сте ми, че тъй като Китай вече прави много и евтини трактори, е естествено добивите да се увеличат. Знам, че проблемите на Бразилия, Казахстан и Русия да не разорат още земя е далечината от жп линии и пристанища - ами ако ги изградят тези жп линии? Има ли въобще надежда за зърното вече?

- Вижте, както казах, хората стават повече и зърно винаги ще се търси. Истинският проблем при нас е тази фиксация върху зърното, но за нея не трябва в никакъв случай да упрекваме самите производители. В края на краищата те произвеждат това, което е възможно с наличните ресурси, включително хора, техника, почвено-климатични условия, държавно, а откакто сме членове на ЕС, и европейско подпомагане.

Факт е, че това доведе до преимуществено производство на пшеница, царевица и слънчоглед за сметка на каквито и да било други култури – лозя, овошки, зеленчуци, а за развитие на животновъдството дори и ми е трудно да говоря. С Вас и друг път сме говорили, че това за мен е един от големите парадокси в нашия земеделски преход – ние правим доста евтин фураж, а внасяме сериозна част от месото, което консумираме. Реално немалка част от месото, което потребяваме, се произвежда именно с наше зърно, но в Европа!

- Тогава къде отиваме - към плодове, зеленчуци и месо?

- Нормално е в един момент държавата да се концентрира върху осигуряване на хранителната сигурност на населението. В края на краищата ние консумираме храна, а не фураж! При условията, които имаме в резултат на географското си положение, е абсолютно недопустимо да сме държава, която практически не е в състояние да се изхранва сама. Представете си ситуация като при Covid-19, при която имаме затворени граници и нарушени вериги за доставки за по-дълъг период от време! Мисля, че на всички е ясно, че ние ще бъдем изправени пред сериозен дефицит на хранителни стоки по нашите магазини и то при положение, че голяма част от тях можем и сами да си произвеждаме.

Разбира се, това не е упрек към земеделските производители – те развиват този тип бизнес, който им е най-изгоден към момента, т.е. за да се насочат те към производство на плодове, зеленчуци или към отглеждане на животни, трябва да видят перспективата за това. Подчертавам перспективата, тъй като в земеделието има и доста знаещи и можещи хора, които са наясно, че промяната няма как да стане отведнъж, но си дават сметка, че трябва да променят нещо в бизнес модела си, тъй като това, което работеше добре през последните 10-15 години, вече търпи промяна.

- Има ли достатъчно вода за напояване у нас и какво може да се направи?

- У нас в повечето райони има достатъчно вода, но липсва инфраструктурата за ползването й. Това е стар, но все по-наболял проблем в контекста на глобалното затопляне. Хубавото е, че в последно време държавата все повече го включва поне като тема в дневния си ред, но това е нещо, което изисква много инвестиции, и то незабавно.

Ако попитате един земеделски производител дали предпочита субсидии, или да му осигурят напояване на имотите – отговорът ще е абсолютно еднозначен. Там, където има възможности за напояване, виждаме, че вече не само нарастват добивите, но определено започват и опити за преминаване към по-интензивно земеделие, а на места дори и в зърнопроизводството виждаме и стремеж към постигане и на две реколти годишно, което съществено подобрява резултатите.