Референтният индекс на световните цени на храните, изчисляван от Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации (FAO), се повишава за втори пореден месец през април заради покачващите се цени на месото и леките повишения при растителните масла и зърното.
Индексът на цените на храните на FAO, който проследява месечните промени на международните цени на набор от световно търгувани хранителни стоки, достига средно 119,1 пункта през април, което е с 0,3% повече от ревизираното ниво от март. На годишна база индексът спада с 9,6%.
Индексът на цените на зърнените храни на Организацията се повишава с 0,3% в сравнение с март, с което поставя край на низходящата траектория от предходните три месеца. Глобалните експортни цени на пшеницата се стабилизират през април, тъй като силната конкуренция между основните износители компенсира опасенията за реколтата в някои части на Европа, Русия и САЩ.
Експортните цени на царевицата се повишават, повлияни от високото търсене на фона на нарастващите логистични смущения в резултат на щетите по инфраструктурата в Украйна и опасенията за производството в Бразилия.
Индексът на цените на ориза на FAO се понижава с 1,8%, докато индексът на цените на растителните масла се повишава с 0,3% спрямо март, като достига 13-месечен връх. По-високите котировки за слънчогледовото и рапичното масло компенсират по-ниските цени на палмовото и соевото масло.
Индексът на цените на месото на Организацията нараства с 1,5% през април в сравнение с март заради ръста на международните цени на птичето, говеждото и овчето месо. Световните цени на свинското месо падат незначително, като отразяват слабото вътрешно търсене в Западна Европа и постоянно слабото търсене от страна на водещите вносители, особено Китай.
Индексът на цените на захарта спада с 4,4% през април в сравнение с март, като е с 14,3% под нивото му от април 2023 г. Намалението е свързано с по-добрите перспективи пред глобалното снабдяване заради подобрените климатични условия в Бразилия и по-силните реколти в Индия и Тайланд.
Индексът на цените на млечните продукти на Организацията се понижава с 0,3%, като поставя край на шест последователни месеца на повишения. Причината е слабото търсене на спот внос на обезмаслено мляко на прах, както и по-ниските световни цени на сиренето, повлияни от укрепването на щатския долар. Световните цени на маслото обаче се повишават на фона на стабилното търсене на внос.
FAO пусна и нов доклад за предлагането и търсенето на зърнени култури, като леко повишава прогнозата си за общото световно производство на зърнени култури до над 2,8 млрд. т, или с 1,2% повече в сравнение с предходната година. Ревизията отразява предимно нова информация от Мианмар и Пакистан.
Глобалното използване на царевица сега се очаква да нарасне с 1,6% през годината, докато това за пшеницата – с 1,9%. При ориза се очаква леко понижение на използването.
Прогнозите са световните запаси от зърнени култури в края на сезона тази година да достигнат 890 млн. т, което е увеличение от 2,1% от началото на годината.
FAO коригира и прогнозата си за глобалното производство на пшеница през 2024 г. до 791 млн. т, което е по-малко от очакваното преди, но все пак отбелязва увеличение от 0,5% спрямо 2023 г.