Всеки път, когато обвинявате кравите за климатичните промени, петролният сектор се смее

От всички налични решения за климата може би трябва да се концентрираме върху 97-те процента от промишлените емисии, които идват от изкопаеми горива, и да оставим кравите настрана, пише Euronews.

Като се има предвид това, което циркулира из медийното пространство, ще ви бъде простено да мислите, че намаляването на броя на едрия рогат добитък и преминаването към растителна диета е климатично решение наред с електрическите превозни средства и офшорния вятър.

Милиарди долари са инвестирани в стартъпи за храни на растителна основа и алтернативни протеини. „Кравите създават глобалното затопляне“ е истинската истина на нашето време, споделяна от почти всички правилно мислещи хора.

Очертаващата се истина обаче изглежда различна. Не само въздействието на едрия рогат добитък върху климата е объркано и преувеличено – управлявани правилно, пасищните крави и овце могат да бъдат решение за климата и биоразнообразието.

Междувременно спорът отвлича вниманието от истинските приоритети: намаляване на зависимостта от изкопаемите горива и коригиране на земеделието, за да възстановим околната среда.

Обвинението: преживни животни като крави и овце отделят метан, газ 30 пъти по-затоплящ атмосферата от добре познатия въглероден диоксид.

Дъждовните гори на Амазонка изчезват заради говеждото месо. Един хамбургер използва почти 3 тона вода.

Алтернативната цена на огромните площи земя, използвани за пасища или отглеждане на фураж, е твърде висока; вместо това може да се използва за отглеждане на храна за хората, или дори по-добре, да се преустрои, отделяйки гигатони въглерод.

Метанът си е тук

За да разберем въздействието на затоплянето от преживните животни, трябва да разграничим запасите от метан (количеството в атмосферата) спрямо потоците (движения във и извън атмосферата). Отделянето на метан от крава и овца е част от един цикличен поток.

Метанът, или CH4, идва от ферментацията на трева и целулозата в търбуха на животните. Въглеродът идва от растенията, които те ядат, които на свой ред извличат атмосферния въглероден диоксид, или CO2, чрез фотосинтеза.

Веднъж попаднал там, CH4 в крайна сметка отново се разпада на CO2, готов за фотосинтеза.

Вярно е, че метанът наистина отнема 10 години, за да се разгради, през което време има голямо въздействие върху топлината. Но ако запасът не се промени, това не допринася за затоплянето.

Не е ясно дали това изобщо е нетна емисия. Ако е така, това не променя много нещата: според американската агенция за защита на околната среда (EPA) чревната ферментация е само 2% от годишните домашни емисии на парникови газове.

Това би имало значение, ако броят на кравите и овцете на планетата се беше увеличил значително през последните 20 години; вместо това той расте много бавно.

Броят на пилетата през това време, от друга страна, се е увеличил значително.

Това е соя, не говеждо

Което ни води до Амазонка. Истинската причина тропическите гори да бъдат изсичани е заради соята, а не заради говеждото.

От 1990 г. площите в Бразилия за соя са нараснали четирикратно. Площта за пасища всъщност е намаляла. В това има логика, тъй като дадена площ със соя е много по-доходоносна от такава за пасище.

Соята е култура с двойна употреба, осигуряваща растително масло за хората, а останалата част се използва за храна на прасета и пилета.

Както олиото, така и пилешката храна са пазари с голям растеж през последните 30 години, тъй като западните хранителни навици се промениха. Консумацията на говеждо междувременно спада.

Фермите за отглеждане на животни са ужасни места и са разпространени най-вече в САЩ, където добитъкът се угоява с царевица и люцерна през последната трета от живота си. Но много други страни (като Швейцария или Великобритания) не използват хранилища.

Аргументът за използване на водата е глупост. Говедата получават водата си от пасища, които са влажни, защото вали.

Дъждът все пак вали. Говедата не отнемат водни ресурси от други потребители, освен ако не ядат фураж в хранилището.

Последното обвинение срещу преживните животни е, че заемат земя, която може да се използва по-добре.

Това е по-сложен аргумент — земята не е заменяема; не можете да използвате пасища за култури, да отглеждате соя на планински връх или царевица на брулен от вятъра уелски хълм. Но можете да използвате пасищата, за да създадете богата на хранителни вещества храна; мляко и месо, от иначе несмилаема трева.

Това е чудото на търбуха, биологична машина, използвана от десетки хиляди години за поддържане на човешките популации и култури, където хората иначе не биха могли да живеят.

Посочването на хората какво да ядат рядко работи. Няма девствена пустош, към която можем да се върнем, където хората да не влияят на околната среда - освен ако нямате предвид тази през плейстоцена.

Някои биха казали, че това е грешка, а не функция: отървете се от животновъдите и оживете отново пасищата, за да отделите въглерод и да възстановите биоразнообразието.

Вместо фураж бихме могли да отглеждаме растения, за да заменим калориите, които в момента получаваме от месо и млечни продукти, и да освободим огромни площи за дивата природа. Журналистът и природозащитник Джордж Монбиот предложи точно това, казвайки, че можем да използваме прецизна ферментация, за да създадем изкуствено месо и млечни продукти, кулинарно идентични с истинските.

Но това е празна мечта на урбанист: непрактично, ненаучно и философски подозрително.

Какво да правим със семействата, които преживяват чрез земята сега? Да ги изгоним с данъци от домовете им, да изкореним културата им? Или да ги принудим да живеят с реанимирани пещерни мечки и саблезъби тигри?

Имаме нужда от преживни животни, за да поддържаме нашите екосистеми здрави.

По ирония на съдбата, чудесен начин за отделяне на въглерод в почвата е използването на самите преживни животни.

Преживните животни са еволюирали съвместно с пасищата, вид ландшафт с висок потенциал за съхранение на въглерод. Имаме нужда от тях, за да поддържаме тези екосистеми здрави.

Техники като адаптивно управлявана паша могат да имитират действието на мигриращи стада като бизони, които са пасли, наторяват и са се придвижвали, изграждайки почва, докато са вървели, в продължение на милиони години.

Рядко е имало толкова богата на въглерод почва като тази, която първите заселници открили в американската прерия; дебел, черен, невероятно плодороден и дълбок 10 метра слой. Вече всичко е изчезнало, но до известна степен може да се възстанови.

Можем да променим начина, по който отглеждаме кравите, за да създадем положително въздействие върху климата, здравето и хуманното отношение към животните.

Дотогава единствените, които печелят от фокуса върху въздействието на преживните животни върху климата, са представителите на петролната индустрия.