Протестите и цените подтикват Европа да преработи Зелената сделка

В края на 2019 г. Европейският съюз даде ход на своята Зелена сделка с цел да поведе света по пътя към устойчиво бъдеще. След това дойдоха Covid, ускоряващата се инфлация, нарушените вериги на доставки и руската инвазия в Украйна.

Всичко това доведе до нарастване на разходите за енергия, на протекционизма и конкуренцията в дневния ред на ЕС, правейки амбициозния чист преход по-голямо предизвикателство в политически и икономически аспект, пише редакторът на Bloomberg Ева Круковска.

Макар че сега би трябвало да се постига напредък, тъй като плановете се придвижват от политически документи в Брюксел към реалността в домовете от Лисабон до Хелзинки, значително промененият свят говори за това, че властите трябва да преосмислят някои части от Зелената сделка, за да запазят европейската индустрия и да избегнат негативната реакция на избирателите.  

Потребителите, все още засегнати от кризата с разходите за издръжката на живота, са предпазливи по отношение на всичко, което може да се отрази върху джобовете им, а компаниите се противопоставят на прекомерната регулация.

Освен това крайнодесните партии, скептични към климатичните промени, трупат популярност сред обществата преди изборите за Европейски парламент през юни. Тази година някои от мерките вече бяха разхлабени заради протестите на фермерите, които се противопоставиха на зелените правила, преди те да са започнали да влияят особено върху земеделието.

Да се обърне курсът не е опция, но става все по-ясно, че Европа не може да си позволи да сбърка. Погрешна стъпка ще означава, че компаниите и потребителите ще платят огромна цена за зеления преход, като същевременно това ще даде преднина на Китай и САЩ.

Насред тези тревоги европейските дипломати твърдят, че конкурентоспособността на промишлеността ще бъде изстреляна напред в списъка от приоритети на новата Европейска комисия след изборите.

Рискът ЕС да загуби нови инвестиции в зелени технологии във време, в което са най-необходими, се засилва от Закона за намаляване на инфлацията в САЩ, който включва около 500 млрд. долара „зелени“ разходи и данъчни облекчения за десетгодишен период.

Въпреки че има дебат за това кой континент предлага по-ефективен подход, повечето са съгласни, че регулаторната рамка на ЕС е по-сложна и разчита повече на тоягата, а не на моркова, по отношение на правилата.

Инвеститорите имат нужда от „бизнес обосновка, а не от разпоредби с предписания“, казва Мартин Брудермюлер, главен изпълнителен директор на германската BASF и президент на европейската асоциация на химическата промишленост Cefic. „Регулациите в Европа са сложни, времеемки и не предоставят стимулите, които биха ви насърчили да инвестирате“, казва той.

Големите амбиции

Когато президентът на ЕК Урсула фон дер Лайен разкри плановете да направи континента климатично неутрален до 2050 г., тя ги представи като ключов момент за Европа.

Идеята беше, че колкото по-бързо ЕС ограничи емисиите си и въведе нисковъглеродни технологии, като същевременно създаде нови работни места, толкова по-силна ще бъде позицията му в новата световна икономика.

Необходимите промени за постигането на агресивните цели бяха изковани през следващите години в често разгорещени преговори с държавите членки и Европейския парламент. Десетки мерки се превърнаха в закони, варирайки от фактическата забрана на двигатели с вътрешно горене за новите автомобили от 2035 г. до по-строги ограничения за компаниите по отношение на замърсяването и нов пазар за въглеродни емисии за горивата.

В това време последиците от пандемията нарушиха световните вериги на доставки и подчертаха зависимостта на Европа от вноса на критични суровини. След това инвазията на Русия в Украйна повиши разходите за енергия, нанасяйки удар върху икономиката, която тъкмо се опитваше да се възстанови от затварянето по време на Covid.

„Ако не постигнем резултати у дома, ако изпратим послание, че Зелената сделка е предизвикала социални сътресения, това ще стане пример за други държави да не я следват", казва Симона Талиапиетра, старши сътрудник в базирания в Брюксел мозъчен тръст Bruegel.

Едно от най-големите предизвикателства е да се намалят енергийните разходи. Енергията в Европа и в исторически план е била по-скъпа, отколкото в САЩ и Китай, но войната направи разликата още по-ясно изразена, подкопавайки конкурентоспособността.

В навечерието на вота за Европейски парламент, Комисията и някои от държавите членки стават по-отзивчиви към призивите на бизнеса. Миналия месец Фон дер Лайен се присъедини към представянето на Европейската индустриална сделка – инициатива, подкрепена от близо 1000 компании, профсъюзи и асоциации, която настроява за по-евтина енергия, по-малко бюрокрация и повече финансиране за чистите технологии.  

„Необходимо е да обясним по-добре и по-просто ползите от прехода“, каза Петрос Варелидис, съветник на гръцкия министър на околната среда. „Широката социална подкрепа е предпоставка за успешен преход“, каза той.

Европа вече – по собствена оценка – изостава от изпълнението на обвързващата си цел за 2030 г. да намали емисиите с 55% в сравнение с нивата от 1990 г. Същевременно е решена да не се отказва и представя идеята за друга междинна цел – да постигне спад с 90% до 2040 г.

Повечето от мерките за 2030 г. все още не са започнали да се прилагат. Неотдавнашните протести на земеделците подчертават колко трудно ще бъде за Комисията не само да прокара нови правила, но и да се придържа към тези, които вече е договорила.

Това трябва да бъде „справедлив преход, с конкурентоспособност за различните индустрии в нашите държави членки“, заяви комисарят по въпросите на климата Вопке Хукстра пред министрите на околната среда от ЕС миналия месец. „Едното не трябва да бъде за сметка на другото“, каза той.

За да избегне негативната реакция на избирателите, ЕС задели милиарди евро финансиране за защита на най-уязвимите и насърчаване на компаниите да инвестират в нисковъглеродни технологии.

И въпреки това огромни частни инвестиции ще са необходими, а политиците се опитват да разработят нови механизми за привличане на средства. По изчисления на ЕС постигането на целите за 2040 г. ще изисква около 1,5 трлн. евро всяка година от 2031 г. нататък.

В доклад от март ЕС посочва, че температурата в Европа ще бъде с 3 градуса по Целзий по-висока дори ако светът успее да ограничи глобалното затопляне до 1,5 градуса над прединдустриалните нива, нанасяйки щети за трилиони евро на икономиката.

„Консервативна оценка“ показва, че климатичните промени могат да намалят икономическите резултати с около 7% до края на века.

„Онова, което сме договорили досега, е амбициозно“, казва Йос Делбеке, професор в Европейския институт във Флоренция и бивш служител по въпросите на климата в Комисията. „Не бива да се отстъпва, но в същото време новите регулации не трябва и да правят прехода по-труден“, казва той.