Парламентът окончателно прие земеделските земи да се отдават под наем чрез търг

Парламентът одобри на второ четене в пленарна зала земеделски земи от Държавния поземлен фонд да се отдават под наем или аренда чрез търг, съобщава БТА.

С промените в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи те ще се отдават на физически лица с постоянен адрес на територията на общината по местонахождение на имотите, обект на търга; на кооперации, еднолични търговци и юридически лица със седалище или адрес на управление на територията на съответната община по местонахождение на имотите, които са собственици или ползватели на животновъдни обекти на територията на общината или развиват стопанска дейност там.  

Десислава Танева от ГЕРБ-СДС, която е и вносител на промените, обясни, че те са дебатирани 3 години с неправителствения сектор и земеделските организации. При управлението на Държавния поземлен фонд основната промяна е, че при процедурата за отдаване под наем или аренда остава само търг, а не както досега – или чрез конкурс. С тази промяна предимство се дава на местните земеделски производители, тези, които имат регистрация, които имат стопанска дейност в същата община, в която е имотът, подложен на търг, обясни тя.

Второто предимство, което се дава, е на зеленчукопроизводители, земеделските производители на трайни насаждения и младите фермери, обясни депутатът. Танева посочи, че споразуменията за ползване на земеделските земи вече ще се подписват от две трети от ползвателите с идеята да не се злоупотребява с абсолютното мнозинство. Именно срещу тази промяна имаше остро недоволство от страна на Асоциацията на собствениците на земи. Така много малки собственици и ползватели на земеделска земя ще бъдат изведени от споразуменията, заяви по-рано тази седмица пред БНР Мирослав Каракашев от Асоциацията. В момента, в който със закон се допуска административен орган да се разпорежда с частна собственост, като определя кой, при какви условия и как ще ползва определена земеделска земя, без да се пита собственика, за нас това противоречи на Конституцията, каза Каракашев и посочи, че промените са в полза на 1500 стопани, но в ущърб на над 35 хил.

Третата основна промяна, приета от парламента, е редът за отдаване на пасищата, мерите и ливадите в полза на животновъдите – увеличаване на нормите на животинска единица за втория търг, който се провежда при ползване на земеделските земи, добави депутатът. Танева обясни, че в момента действащото законодателство позволява, ако остане свободен поземлен фонд, той да се търгува свободно, макар и на втора сесия. Сега ще бъде само за собственици на животновъдни обекти. Иван Иванов от „БСП за България“ посочи, че настоящите промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи са отдавна очаквани от земеделските производители и касаят тема, дискутирана от много отдавна – справедливото разпределение на териториите от Държавния поземлен фонд и Общинският поземлен фонд, които се ползват от земеделските производители. 

С промените в Закона земеделските земи се уточняват и условията за промяна на предназначението им при изграждане на обекти за енергия от възобновяеми източници. С промените се изменят и текстове от Закона за опазването на земеделските земи. Там се създава нова разпоредба, по предложение на депутата от „Възраждане“ Даниел Петров, според която е възможна промяна на предназначението на земеделските земи от общинския поземлен фонд с начин на трайно ползване, ако за тях през последните три години са проведени процедури при условията и по реда на чл. 37 и от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и не са сключени договори за наем.“

Даниела Божинова от парламентарната група на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), в чийто коалиционен състав е и „Зелено движение“, отбеляза, че от самото си начало то подкрепя зелената енергетика. Сега обаче има известна дилема - дали да подкрепим изграждането на соларни централи, или животновъдите, коментира тя, цитирана от БТА. По думите ѝ има натиск за заемане на земеделски терени от седма категория нагоре и промяна в тяхното предназначение. Освен това посочва, че има проблем с осигуряването на определен минимум мери и ливади за животновъдите. Тя коментира, че подкрепя промяната, която се гласува, но тя не е достатъчна. Божинова смята, че следва да се промени и тарифата, с която се сменя предназначението на земите, и да се приложат и някои други икономически лостове, за се постигне баланс между двата сектора.