Само общуване с разбиране може да спре популистката вълна в Европа

В последно време се изписа много за очаквания възход на популистите на изборите в Европа през тази година, включително и за Европейския парламент, коментира анализаторът на Politico Джейми Детмър. Причините за този ръст обхващат почти всичко - от инфлацията и поскъпването на живота, през мигрантите и непропорционалното разпределение на богатствата до корупцията.

Всичко това действително може да е фактор, в една или друга степен, отбелязва още анализаторът, но допълва, че те са само част от проблема, който всъщност е, че хората все повече имат чувството, че техните оплаквания се пренебрегват. И това усещане се натрупва особено силно в малките населени места.

Не само това, но когато тези хора посмеят публично да изкажат опасеинята си, те се сблъскват с изтънчени политици, водещи неангажиращи разговори за инструменти, компетенции и институции, които допълнително късат връзката. Затова усещането у тези избиратели е, че гласът им се чува само когато са на улицата, достатъчно много, крещящи аргументите си, затваряйки магистралите и градовете.

Едва тогава политиците започват да се плашат и примерите са много - от жълтите жилетки във Франция до последните протести на фермерите, обхванали цяла Европа. "Изисква се да тичаш много бързо, за да останеш на едно място", цитира Детмър Червената кралица от "Алиса в Огледалния свят" по повод ситуацията за фермерите в Европа. Сектор "Селско стопанство" спрямо останалите части от европейската икономика се влошава непрекъснато, коментира още той, позовавайки се на доклад на Allianz.

В периода между 2022 г. и 2023 г. в повечето индустрии в ЕС има ръст на заплатите, но средните доходи на европейските дребни земеделски производители намалява с между 12% и 22% в зависимост от държавата. Те нямат силата да се договарят, а регулациите към сектора растат, включително и за биоразнообразието, качеството на водата и пестицидите, увеличават се разходите за енергия, торове, транспорт и т.н., посочват от финансовата компания.

На фермерите беше поставена невъзможната задача да направят производството си зелено и да се отворят към глобализирания свят, където не навсякъде се спазват същите екологични изисквания.

От Европейската комисия коментираха, че приходите на земеделските производители са се увеличили с 56% от 2013 г. до 2021 г. Това е така, но е отражение на същественото намаление на броя на заетите и изчезването на малките и средните ферми. В периода между 2005 г. и 2016 г. 4 млн. фермери са прекратили дейността си, губейки съревнованието с големите земеделски стопанства, които привличат 80% от директните плащания в селското стопанство.

Да, тези големи ферми могат да си позволят да плащат големи заплати на своите служители, допълва Джейми Детмър в своя коментар.

Протестите на фермерите дадоха резултат - ЕК изтегли някои от предложенията си, свързани със Зелената сделка. Но това обяснимо накара еколозите да се обявят против този завой. Според наблюдатели цялото това противопоставяне се подклажда от крайната десница, използвайки дезинформация.

Политиците могат да направят много за сектора - ако се помогне на дребните фермери, например тези, които отглеждат биохрани, то те сами предприемат мерки да "позеленеят". Цъфтящ бизнес пък ще задържи младите хора в сектора. Нещо повече - селското стопанство може и да не е сред най-големите сектори на икономиката на ЕС, а резултатите от последните избори показват, че има голямо значение за резултатите. Но преобладаващото отношение към тях от основните партии е пренебрежително. Или поне такова е усещането.

За да се справят с проблема, партиите трябва да разговарят и да се "свържат", а не да покровителстват или пренебрегват доводите на земеделците.