Недоволството на земеделците като залог в евроизборите

Само няколко месеца след като българските земеделски производители постигнаха споразумение с правителството и прекратиха протестните си действия, стачната готовност в сектора отново е на дневен ред. Причината за това остават украинският внос и искането за по-голямо и справедливо подпомагане на сектора. Проблеми, които тревожат не само българските фермери, но и земеделските производители във Франция, Германия, Румъния и на други места в Европа.

Сред темите, които вълнуват земеделците в държавите от Европейския съюз, е и Зелената сделка – европейски стратегически документ, обединен около идеята „от фермата до трапезата“ за превръщане на Европа в първия неутрален за климата континент до 2050 г. В него се съдържат редица разпоредби, свързани с устойчиво земеделие като стандарти за поддържане на минимална почвена покривка, ротация на културите и намалена употреба на химически пестициди.

Темата за преразглеждане на Зелената сделка се прокрадна и в предложенията до правителството за решаване на проблемите в сектора, изпратени от Българския фермерски съюз. С това и родните земеделци се вливат в хора от недоволни фермери в Европа. Хор, който може да налее вода в мелницата на популистките формации преди предстоящите избори за Европейски парламент.

В Германия повод за протестите, блокирали улици и магистрали за седмица, бяха плановете на правителството за постепенно премахване на земеделските субсидии, част от които – по-евтино дизелово гориво за агросектора. Първоначалните правителствени планове включваха отмяна на субсидията без отлагане с оглед на затруднения бюджет на страната, но впоследствие беше решено тя да отпадне в тригодишен срок.  

В Румъния причина за протестите също стана повишената цена на горивата от началото на годината, съчетана с поскъпване на застраховката „Гражданска отговорност“ и намаляването на европейските субсидии, чакането по границите, както и тревогата от засиления внос на украинска продукция.

Полските фермери също обявиха готовност за протест с искане да бъдат наложени европейски рестрикции на вноса от Украйна. Те настояват, че са поставени в неравностойно положение заради обвързването си със скъпите екомерки, наложени в ЕС, на които трети страни не са подложени. По-евтината украинска продукция е причина за реакции и в Унгария и Словакия.

Протестите на френските земеделци срещу несправедливите цени и такси, както и заради сериозните екорегулации, блокираха пътища в страната във вторник и доведоха до смъртта на двама души.

Зад всички тези брожения в Европа стои нарастващото неразбиране между реалността на практикуването на фермерската професия на място и централизираните административни решения, които се взимат независимо дали в Брюксел или в европейските столици, казва Арно Русо, председател на FNSEA – най-големият френски фермерски съюз, цитиран от Le Monde.

Зелената сделка

Зелената сделка, параметрите на която затрудняват мнозина от фермерите, предвижда неутрален за климата Европейски съюз през 2050 г., като се стреми към понижаване на парниковите емисии с най-малко 55% до 2030 г. спрямо равнищата от 1990 г. Като част от този стремеж се въвежда и стратегията „от фермата до трапезата“, която определя нов подход, за да гарантира, че агрохранителната верига допринасят за този процес.

Сред основните пунктове в тази стратегия беше и намаляването на употребата на химически пестициди с 50% до 2030 г. и насърчаване използването на алтернативни контролни техники като ротация на посевите и механично плевене. В края на ноември обаче Европейският парламент отхвърли с голямо мнозинство предложението за регулиране на употребата на пестициди.

Украинският внос

След руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. и блокирането на възможността Украйна да използва черноморски маршрути, за да изнася продукцията си, Европейският съюз разреши безмитен внос от Украйна, за да позволи износ от страната през ЕС към световните пазари. Вместо това обаче съседните на Украйна държави се оказаха залети от украинска продукция, която доведе до свръхпредлагане, понижаване на цените на местно ниво и пренасищане на логистичните вериги. Няколко държави, сред които и България, блокираха временно украинския внос.

Очаква се обаче през юни ЕС да удължи срока, който дава право на украински безмитен внос, който не е ограничен от квоти. Това изправя европейските власти пред необходимостта да потърсят решение, с което да успокоят фермерите в държавите, най-засегнати от последиците на войната в Украйна, като основен аргумент на земеделците против украинския внос е това, че те са подложени на редица регулации, които оскъпяват производствения процес и които не са валидни за украинската продукция.

Земеделието като залог в евроизборите

Несъгласието с европейските агрополитики може да се окаже ключово при гласуването на изборите за Европейски парламент през юни. Мозъчният тръст Европейски съвет за външни отношения прогнозира, че популистки радикално десни партии ще печелят места за сметка на зелените партии и формациите в център-ляво. Очаква се антиевропейски популисти да оглавят вота в девет от държавите членки – Австрия, Белгия, Чехия, Франция, Унгария, Италия, Нидерландия, Полша и Словакия, а да вземат втори или трети места в други девет държави – България, Естония, Финландия, Германия, Литва, Португалия, Румъния, Испания и Швеция.

Според анализаторската организация за първи път мнозинство в Европейския парламент може да има популистка дясна коалиция от християндемократи, консерватори и крайнодесни, а това ще има сериозно отражение върху европейските политики, свързани най-вече със зелените теми, като новото мнозинство може да се противопостави на амбициозните планове на ЕС за борба с климатичните промени.

Крайнодесните Алтернатива за Германия (AfD) в Германия вече се опитаха да яхнат протеста на земеделските производители, въпреки че Германската земеделска федерация се разграничи от тях. Подкрепата за тях обаче е поставена под въпрос, особено на фона на протестите срещу крайнодесните, събрали стотици хиляди в страната, предизвикани от информация за тайна среща на представители на Алтернатива за Германия в Потсдам, на която заедно с неонацисти са обсъждали как да бъдат експулсирани милиони чужденци и германски граждани с мигрантски корени. 

Във Франция крайнодясната лидерка Марин льо Пен обяви, че „Европа на Макрон“ търси смъртта на френското земеделие.

В България „Възраждане“ вече излязоха с позиция за земеделските протести, в която осъждат политиките, свързани със Зелената сделка като недалновидни.

„В условията на нарастващи предизвикателства ЕС се нуждае от стабилна система, която да гарантира сигурност на доставките и достъпност на храните за гражданите, както и стабилност в доходите на фермерите. Всички сме свидетели в колко държави членки в момента има протести на фермери и този факт поставя изключително сериозни въпроси относно настоящата Обща селскостопанска политика, и поставя много сериозни задачи за бъдещето на селскостопанската политика на Европа“, каза и бългаският министър на земеделието и храните Кирил Вътев на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел. Очаква се разговорите с българските земеделски производители да продължават в работни групи по темите за финансирането на сектора и законови промени. 

За всички държави членки обаче е важно какви решения ще бъдат взети на ниво ЕС. Преди дни ЕК обяви, че ще предложи търговски мерки, които адресират опасенията на земеделците от редица държави по повод украинския внос, като вероятно се визират България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия, които в общо писмо настояха за въвеждане на квоти за по-голямата част от украинския земеделски внос. Европейската комисия декларира намерение да се започнат стратегически разговори със земеделски организации, федерации и експерти, за да потърсят начини да потушат недоволството на фермерите.